DeFakto.bg DeFakto.bg
Здравейте! Понеже, в тези дни стана актуална темата за насилието, за което ще пиша на по-късен етап, изпращам Ви моето експертно мнение за производствата по вземане МНО „Задържане под стража „, пречупено през случая в Стара Загора. Това написа до Де Факто адв. Бисерка Памукова, която е била съдия до 2020 г. Предлагаме нейният коментар, тъй като случилото се с малтретираното 18-годишно момиче и квалификацията на престъплението от органите на местното правосъдие, продължава да е дискусионен въпрос – Георги Георги, заподорян, че е насилникът на момичето, бе задържан за закана за убийство, а не за телесните увреждания и обезобразявяне, които се твърди, че е причинил.
Бисерка Памукова, адвокат, бивш съдия
Гледах брифинга и останах потресена. Между другото, в последните три дни видях много коментари на колеги, самата аз направих коментари на страницата си. Действително, допреди четири години, като съдия съм се произнасяла много пъти по дела за вземане на МНО „Задържане под стража“ по реда на чл.64 от НПК, имала съм множество дела за телесни повреди в цялата ми 16годишна съдийска практика или общо 27 годишната ми юридическа практика, вкл. и в първите ми години от работата ми в следствието. Но да се върнем на конкретния казус. Не претендирам за изчерпателност, тъй като не съм запозната с материалите по досъдебното производство. Ще очертая, само някои принципни моменти.
Доколкото, стана известно от съобщението от Окръжен съд-Стара Загора, първоначално повдигнато обвинение е било за „средна телесна повреда „, като обвиняемия е бил задържан за 72 часа. Събрани са доказателства, вкл. е изготвено експертно заключение по СМЕ. Първоинстанционният съд, взема МНО „Задържане под стража „.
От тук нататък става интересно, какво е подтикнало въззивния съд да промени квалификацията на деянието.
Действително, в производствата по чл.64 и чл.65 от НПК съдът се произнася незабавно, но това не освобождава съдебният състав да проучи задълбочено материарите по ДП, за да стигне до извод, дали са налице основатияна по чл. 63, ал.1 от НПК, съгласно разпоредбата на чл.64, ал. 4 от НПК, а именно да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода или друго по-тежко наказание и доказателствата по делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. В разпоредбата на чл.63, ал.2 от НПК е предвидено, че ако от доказателствата по делото не се установява противното, при първоначалното вземане на МНО „Задържане под стража “ , реалната опасност по ал.1 е налице, когато:
1. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено повторно или при условията на опасен рецидив.
2. лицето е привлечено като обвиняем за тежко умишлено престъпление и е осъждано за друго тежко умишлено престъпление от общ характер на „лишаване от свобода „не по-малко от една година или друго по-тежко наказание, чието изпълнение не е отложено на основание чл.66 от НК.
3. лицето е привлечено като обвиняем за престъпление, за което се предвижда наказание не по-малко от 10 години „лишаване от свобода“ или друго по-тежко наказание.
4. лицето е привлечено като обвиняем при условията на чл.269, ал.3 от НПК, т.е. когато делото се разглежда в отсъствие на обвиняемия.
При така посочената законова рамка правят впечатление, няколко момента, които съдът трябва да има предвид при постановяване на определението, а именно от доказателствата по делото да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода “ или друго по-тежко наказание, т.е. съдът е длъжен да изследва всички събрани до този момент доказателства в тяхната съвкупност, за да стигне до извод за наличие на такова обосновано предположение, че именно обвиняемият е автор на извършеното престъпление, за което му е повдигнато обвинение.
Действително, при разследване на дела с телесни повреди, обикновено първоначално се изготвя експертно заключение по СМЕ, освен че се събират гласни и писмени доказателства. Длъжна съм да посоча, че съдът не е обвързан с експертното заключение, т.е. изводите на съдебния експерт, което само може да ориетнира съда на този ранен етап, а трябва това заключение да се съпостави с другите събрани доказателства.
Както се спомена от съдията-докладчик по делото е имало и снимков материал, наред с другите доказателства, по всяка вероятност и медицинска документация.
В този ред на мисли при положение, че са установени 400 шева на множество прорезни рани, някои от които по 40 см., 20 см. и прочие, по цялото тяло и главата на пострадалата, предвид начина по-който е извършено деянието и личността на извършителя, е следвало съдът да не се ограничава само в рамките на това първоначално експертно заключение, което не е длъжен да цени, а да вземе предвид и другите доказателства -гласни, медицинската документация, при формиране на извода, за наличие на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода „.
Още повече, че предвид множеството и размера на порезните рани, може да се допусне наличието на един от квалифициращите признаци за средна телесна повреда по чл.129 от НК – обезобразяване на лицето или други части на тялото, ( типични белези на средната телесна повреда б.р.), а не да се съсредоточава в друг признак – разстройство на здравето, временно опасно за живота, каквито са данните от самото изказване на съдията-докладчика.
