DeFakto.bg DeFakto.bg
С промените в ЗСВ се изменя системата за случаен подбор на съдия по механизма за разследване на главния прокурор и се постановява допълнителен 6-месечен срок за избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. Според мотивите на държавния глава промените не допринасят за трайни и ефективни реформи в правосъдната система и проточват във времето задействаенто на механизам за разследваен на гбавния прокурор и неговите заместницш.
Да представят ветото в правна комисия дойдоха Крум Зарков, бивш служебен министър на правосъдието, сега секретар по правните въпроси на президента и Иванка Иванова, съветник по същите въпроси на държавния глава.
На 7 юли т.г. изненадващо Дecиcлaвa Aтaнacoвa (ГEPБ -CДC), Kиpил Πeтĸoв, Haдeждa Йopдaнoвa, Aтaнac Aтaнacoв (ΠΠ-ДБ) и Xaмид Xaмид (ДΠC) внecоха cпeшни пpoмeни в тoĸy – щo пpиeтия Зaĸoн зa cъдeбнaтa влacт. Това стана в деня, в който бе определен на принципа на случайното разпределение първият съдия, който трябва да бъде назначен за ад хок прокурор по разследването на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Едно към едно: Причините за промени в избора на съдии по разследването остават неясни
Предмет на ветото на преизидета на републиката е Зкон за допъленине на ЗСВ, приет от НС на 21 юли 2023 г. Този закон съдъжа три параграфа и в мотивите за върщане за ново объсъждане в НС са изтъкнати съображения , оради които той е незаконосъобрзен и нецелесъобразен. Някои от текстовете му предизвикват съмнение и за тяхната противоканоституционност.
Всеки едни от трите парагафа съдържа неясно и и излишни разпоредби и вътрешни противоречия, които създават риск за конкретното приложение на закона, който за първи път създаден независим механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Този закон бе обективно оценен от ЕК и послужи за повод тя да се обърне към остналите страни членки и институции за вдигане на мониторинговия механизъм.
По същество – със закона се създава нова система за разпределение и случаен подбор за определяне на съдия, който да бъде назначен за прокурор по разследването на глвния и неговите заместници.
Защо е необходимо това нововъведние не става ясно, доколкото причината не е изрично мотивирана от вносителите на законпроекта. Законопроектът беше внесен в деня в който за първи път такъв съдия беше избран по сега действащата система в присъстивето на медиите. И никой не е оспори този подбор.
Изключването на Единната инфорамционна система на съдилищата от подбора е проблематично в няколко аспекта: Първо, макар да не става ясно каква точно е причината това да бъде направено от мнозинсвото в НС, въвеждането на новата система (с п.3 т.2 до б. „б“ ) с изискване да не позволява на лица с достъп до нея да не влияят на случайния подбор, води до заключението, че гласувалати за тази промяна считат, че Единната информационна система на съдилащата не дава достатъчно гаранции по този въпрос.
Това е изключително притеснително доколкото чрез тази система ежедневно се разпределят всички дела и преписки в ораните на съдебната власта. И това е гаранция за правото на всеки български гражданин на справедлив процес , което съгласно практиката на ЕСПЧ включа и правото на независим и безпристрастен съд, избран на случаен принцип. Ако такива съмения има, то създването на нова система – не е достатъчно. Ако такива съмения няма -то тогава съсдаването й е абсолютно нецелесъобразно.
Още повече, че то ще доведе до забавяне на конкретното прилагане на закона. Това забавяне е пряко заложено и с предвидените два срока – шест меесеца за съдванае на нова наредба, който вече беше предвиден в цитирания закон, и още “ до шест месеца за синхоризиране на новата система с тази наредба.
Тоест, прокурор по разследването на главния прокурор и негов заместник по новопостъпилите преписки може да се забави до една година, вместо да се случи незабавно.
В същото време не може да игнорираме факта, че първата процедура по определяне на съдия, не е завършила окончателното с неговото назначение във Върховна касационна прокуратура, както е по закон. Не е ясно и това е една от слабостите на закона, която молим да преразгледате, как тези нови поправки ще се отразят на назначаването на вече определения съдия за ад хок прокурор, имайки предвид тълкуванията, които чуваме от ВСС.
Вторият въпрос, който се повдига във ветото, е фактическото удължаване на срока за избор на членове на ВСС с този закон. Не може да не направи впечатление факта, че разпоредбата, която беше гласуване с п. 3, т.3 е същата, която беше отменена със същия параграф в предишния законпроект, тест – несъществени изенения, които биха могли да ползават съвсем различна законодателна техника. Това е проблематично в два аспекта – преклудира възможността на КС да се произнесе по въпроса дали е конституционосъобразна отмяната на вече произведения избор от професионалната колегия на ВСС, дело вече допуснато за разглеждане по същество.
Вторият аспект на ветото е съвързан с неизпъленинеото от страна на НС на конституционното му задължение своевременно да избере 11 члена на ВСС.
С тази поправка бездействието на НС правно се реграментира, което няма никакво конституционо основание и не може да бъде замествано с никакви аргументи по целесъобразност.
Останалите изречния, описани в трите параграфа, подробно описани в мотивите, създават неяснота и допуска противоречиво тълкуване, а оттам и да пречи за бързото и ефективно прилагане на механизам за разследване на главния прокурор и на неговите заместници с всички последствия на недоверие на българските граждани към съдебната система и принципа, че никой не може да остава ненаказан заради служебното си положение. Заради изпълнението на поетите ангажименти това ще бъде забелязано и от европейските партньори на страната.
Конституционната възможност да бъде върнат за ново обсъждане един закон, е част от институционалното сътрудничество и възможност да бъдат обсъдени още въднъж както принципинте така и технически съображеиня, посочени в мотивите към указа, с който законът върнат за ново обсъждане закона.
Тъй като никой не поиска думата, председателят на правна комисия Стою Стоев, закри „дебатите“ и предложи да се гласува за повторното приемане на закона, а не за повторното му обсъждане, каквато е процедурата при наложено вето.“ Така депутатите от ГЕРБ, ППДБ и ДПС отхвърлиха в правната комисия ветото срещу закона, замразяващ механизма за разследване срещу главния прокурор. През май бе голямо “аху-иху”, а през август пак е тихо. Компромисът не е исторически. Тривиален е, коменитира в профила си Крум Зарков.
