Софийският градски съд е осъден за над 3,3 млн. лв. за присвояване на фирма след решение на негов съдия

Defakto.bg

Софийски градски съд е осъден да плати обезщетение от  2 милиона лева плюс лихвите, с които сумата става общо над 3,3 милиона лева.  Обезщетението се дължи на немския гражданин от български произход Кристиан Мавродийски, съобщи разследващият сайт BIRD.

Изданието цитира решение на Софийския окръжен съд от 31 юли т.г., което установява, че  СГС дължи на Мавродийски въпросната сума заради решение на съда, което е допуснало да бъде откраднат делът на баща му Константин Мавродийски във фирмата „Роял Център“ ООД.

Кристиан Мавродийски  предявява иск срещу СГС на основание  чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за обезщетяване на имуществени вреди, „претърпени вследствие действия на съдия при СГС, изразяващи се в допуснато вписване на несъществуващи обстоятелства в регистърно производство“.  Вземането е предявено като част от дължимото обезщетение в размер на 2 000 000 лв. Ищецът претендира  и законната компенсаторна лихва.

Искът пред СОС е подаден след като Мавродийски вече е спечелил  частичен иск за 101 000 лева срещу СГС, по същия казус, а  Окръжният съд в София отсъжда в негова полза остатъка от  цялата сума, която претендира като обезщетение за загубата на дела си в компанията през  2003 г.

Ищецът  сочи, че  в резултат на вписването на несъществуващи обстоятелства е претърпял имуществени вреди заради  лишаване от полагащия му се дружествен дял като съдружник във фирмата –  50% от имуществото на дружеството.

Сред активите на „Роял Център“ ООД е и  имот от 4384 кв. м. на столичния бул. „България“, който бързо след това е продаден от новия едноличен собственик и ищецът  не може да  върне продадения  недвижим имот в патримониума на търговското дружество.

 

Случаят „Мавродийски“

Случаят „Мавродийски“ нашумя през 2019 г. , а  в центъра на събитията  е пенсионираният съдия Димана Йосифова от СГС, която преди 20 години  вписва промени в собствеността на „Роял Център“.  Според нейното решение  Константин Мавродийски и синът му Кристиан са извадени от компанията, в която до този момент притежават 50%.

Промяната е вписана, въпреки че по делото са представени седем нотариални покани до Мавродийски, съзнателно изпращани в продължение на няколко месеца на стария адрес на фирмата, при положение, че според устава на дружеството известяването за събрание трябва да се прави до адреса им в Германия.

На всяка от тези покани при щемпела на нотариуса е вписано: „На посочения адрес няма такава фирма и такова лице.“ Това означава, че още тогава е било ясно, че баща и син Мавродийски не са уведомени за промяната, но тя все пак е вписана. И те изпускат срока за обжалване.

Печелившият  от тази ситуация е българският им съдружник Димитър Ангелинов, който през 2010 г. заради случая получава условна присъда за измама през 2010 г., пише BIRD. И коментира, че „дали такава апетитна хапка не си струва да рискуваш една смешна, пардон условна, присъда. Ами струва си, разбира се, особено при положение, че си запазваш всеки заграбен лев“.

Окръжният съд определи единствено размера на вредите

СОС установява, че най – напред  Софийският апелативен съд като въззивна инстанция е признал за установено, че решението на общото събрание на съдружниците на „Роял Център“  по протокол от 05.03.2003 г. за поемане на дяловете на единия съдружник от другия съдружник е нищожно, както и че в търговския регистър по партидата на дружеството са били вписани несъществуващи обстоятелства, подробно описани в решението.

ВКС е установил причиняването на имуществени вреди на ищеца от вписването на несъществуващите обстоятелства, които вреди са заявени и по настоящото дело.  Касационната инстанция е установила и причинна връзка между деянието и вредата, посочва СОС.

„Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“, сочи СОС т. 2 от ТР № 3/2016 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК.

При разглеждането на настоящия иск „съдът е обвързан с формираната сила на пресъдено нещо по въпросите за деянието, за неговата противоправност, за виновното поведение на съдията, постановил вписването на несъществуващи обстоятелства, за естеството на претърпените от ищеца имуществени вреди и за причинната връзка между деянието и вредите„.  Отбелязва,  че следва да разгледа единствено въпроса за размера на вредите.

В решението  четем, че според приетата по делото допълнителна експертиза на вещото лице Р. С., към 13.03.2003 г. стойността на дружествения дял на ищеца Мавродийски е възлизал на 3 772 000 лв.  „Следователно претърпените от ищеца имуществени вреди са в значително по-висок размер от твърдяното от него вземане за 2 000 000 лв. Това означава, че предявеният по настоящото дело иск за неприсъдения размер от обезщетението е доказан и по размер.

На възражението на СГС за изтекла давност,  СОС посочва  непротиворечива съдебната практика, че давността за вреди, „причинени от държавни органи, започва да тече от датата на отмяна на увреждащия акт, респ. констатиране на неговата незаконосъобразност“. 

В настоящия случай вписването на несъществуващи обстоятелства е било установено от САС, с решение, влязло в сила на 23.06.2014 г.  От 23.06.2014 г. до завеждане на исковата молба на 21.06.2019 г. петгодишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД не е била изтекла, установява  СОС.

Като разглежда  и други фактически обстоятелства, Софийският окръжен съд осъжда СГС за сумата от 1 899 000 лв. – неприсъден и непогасен остатък от обезщетение в общ размер на 2 000 000 лв. за претърпени имуществени вреди от незаконен съдебен акт. 

СГС  дължи на Мавродийски още  направените деловодни разноски от 75 960 лв.,  за държавна такса (4% от 1 899 000 лв.) и 1600 лв. за експертизи.

Сумата се дължи заедно  със  законната компенсаторна лихва от 21.06.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд.

Съдия Димана Йосифова, пенсионирана с почести от ВСС

Въпреки че този случай е обект на разследване и провокира множество жалби срещу съдия Йосифова във Висшия съдебен съвет (ВСС), тя не понася никаква отговорност – нито наказателна, нито дисциплинарна.

Напротив,  израства кариерно, през 2012 г. става инспектор в Инспектората към ВСС, а след това е командирована във Върховния административен съд (ВАС).

През 2018 г. тя получи почти  мaĸcимaлнa oцeнĸa зa paбoтaтa cи – 99 oт мaĸcимyм 100 тoчĸи oт Coфийcĸия гpaдcĸи cъд. Bпocлeдcтвиe cтaнa яcнo, чe aтecтиpaнeтo й от ВСС ce пpaви двe гoдини пpeди пeнcиoниpaнeтo й, пo нeйнo нacтoявaнe. Инaчe зaĸoнът нe пpeдвиждaше  oцeнявaнe в тoзи пepиoд.

Димaнa Йocифoвa бe тъpгoвcĸи cъдия в CГC, cлeд тoвa инcпeĸтop във втopия мaндaт нa Инcпeĸтopaтa, дългo вpeмe бe ĸoмaндиpoвaнa във Bъpxoвиня aдминиcтpaтивeн cъд,  а cлeд oтĸoмaндиpoвaнe oтнoвo се върна нa cтapoтo cи paбoтнo мяcтo в CГC.

През 2020 г. съдия Йосифова се пенсионира с „личен почетен знак първа степен – златен, както и с парична награда в размер на 1000 лева за проявен висок професионализъм, безупречно и образцово изпълнение на служебните задължения и високи нравствени качества“, отбелязва BIRD.

Председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков връчи отличието на  Димана Йосифова. По време на обсъждането на пенсионирането ѝ единствено бившият председател на ВКС Лозан Панов повдига въпрос за случая.  Той заяви, че  няма да подкрепи  отличието заради  казуса с Константин Мавродийски.

Безрезултатно –  с 10 на 1 гласа мнозинството от Съдийскат колегия подкрепи и почестите и отпускането на парично отличие.