Адв. Силвия Петкова до НС : Спешните промени в НК не бива да се приемат – задълбочават проблемите

„Де Факто“  публикува становището на адвокат Силвия Петкова по повод внесните  изменения и допълнения на Наказателния кодекс от  Бойко Борисов, Делян Пеевси, Кирл Петков и други след слуцчая с бруталоно насилие над 18-годищното момиче в Стара Загора. След като правна комисия прие на първо четене предлаганите промени, в понеделник на извънредно  заседание  се очаква  да се произнес и  парламентът.

Становището на адвокат Петкова заслужава сериозно внимание.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Изразявам становище по повод поредното предложение за ad hoc изменение на Наказателния кодекс (НК), повод за което е конкретен случай, а именно поредното особено жестоко престъпление срещу жена от нейния партньор, извършено в гр. Стара Загора и станало повод за изключително гневна и напълно оправдана обществена реакция.

Съгласно чл. 161, ал. 2 от НК средната телесна повреда, причинена на възходящ, низходящ, съпруг, брат или сестра, се преследва по тъжба на пострадалия до прокуратурата, т.е. производството е от частно публичен характер и прокуратурата няма правомощие да се самосезира.

Така например, ако е причинена средна телесна повреда на съпруг, наказателното производство за престъпление по чл. 129 от НК се образува само ако жертвата подаде тъжба до прокуратурата. Ако обаче е причинена средна телесна повреда на бивш съпруг, наказателното производство за престъпление по чл. 129 от НК се образува по общия ред.

Подобно разрешение отразява неправилното схващане, че насилието в семейството е въпрос от личния живот и държавата не може да се намесва по собствен почин.

С промените в НК, обнародвани в ДВ, бр. 16 от 2019 г., беше въведен квалифициращ признак за някои престъпления, извършени в условията на домашно насилие. Беше въведена и законова дефиниция за това кога престъплението е извършено в условията на домашно насилие.

Съгласно чл. 93, т. 31 от НК престъплението е извършено в условията на домашно насилие само ако е предшествано от системно упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.

Съгласно наказателноправната доктрина системност е налице, когато са осъществени три или повече деяния, съставляващи физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права.

Казано иначе, така въведените ad hoc състави са практически неприложими, тъй като за да получи едно посегателство по-тежката правна квалификация, то следва да са налице доказателства, които да сочат, че същото е предшествано от най-малко три прояви на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. В практиката това обстоятелство би могло да бъде доказано или със свидетелски показания, каквито рядко биха били налице, или с данни за подадени от жертвата сигнали до полиция или прокуратура, или за проведени производства по реда на Закона за защита от домашно насилие. Такива също рядко биха били налице.

Сходна цел имат предложенията от 01.08.2023 г., отразени в законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс със сигнатура 49-354-01-86.

Това е така поради няколко обстоятелства.

На първо място, от така предложените изменения прозира явното непознаване на общата част на наказателното право и на заложените в него основни принципи.

„Интимната връзка“ – големият пропуск в закона за защита от домашно насилие

Предлага се:

1/ увеличаване размера на наказанието „лишаване от свобода“ за причиняване на средна телесна повреда от шест на осем години;

2/ отпадане на наказанието „пробация“ за причиняване на лека телесна повреда под формата на разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и 129 от НК (чл. 130, ал. 1);

3/ увеличаване размера на глобата за причиняване на лека телесна повреда под формата на болка и страдание (чл. 130, ал. 2) от „сто до триста лева“ на „петстотин до хиляда лева“.

 От мотивите към коментирания законопроект става ясно, че вносителите считат увеличаването на наказанието като средство за постигане на генералната превенция. Действително сред законоустановените цели на наказанието е да се въздейства възпитателно и предупредително на обществото (чл. 36, ал. 1, предл. трето от НК). Тази цел отразява общия принцип, че за всяко престъпление се предвижда и налага съответно наказание.

Криминализирането на определени посегателства и предвиждането на наказания за тях въобще е подход, различен от определянето на размерите на наказанията.

Последните не могат да доведат до постигане на генерална превенция, а и нямат подобна функция. Причините за това са, че размерите на наказанията отразяват:

1/ степента на обществена опасност на съответното деяние;

2/ времето, необходимо за превъзпитание и поправяне на престъпния деец (лична превенция), като при определянето им за конкретно престъпление се отчита както обществената опасност на извършителя, така и тази на самото деяние.

Освен това, казано на общоупотребим език, никое лице със склонност към осъществяване на престъпни посегателства не се възпира от извършването им, отразявайки в съзнанието си какво по размер наказание може да му бъде наложено. Възпирането на престъпните посегателства е възможно единствено при отразяване в съзнанието на дееца на неизбежността на наказанието, а не на неговия размер. А неизбежността на наказанието не е въпрос на законодателни изменения, а на правилно и законосъобразно правоприлагане.

Основна част от последното е провеждането на пълно и всестранно разследване от страна на органите на досъдебното производство, както и извършването на всички процесуално-следствени действия при стриктно спазване на правилата на Наказателно-процесуалния кодекс.

Законодателните ad hoc промени не могат да решат този проблем, а единствено го задълбочават, тъй като се внасят за разглеждане и приемат в условията на спешност, без да бъдат обмислени, така че да доведат до реални положителни промени.

Конкретно по отношение на предложените с коментирания законопроект изменения в НК, не може да не се обърне внимание на следното:

1/ вносителите изглежда смятат, отразявайки това свое становище в предложения специален максимум на престъплението „средна телесна повреда“, че обществената опасност на това престъпление е еднаква с тази на:

а. обучението с цел извършване на престъпление по чл. 108а, ал. 1 от НК (чл. 108а, ал. 4);
б. убийството, извършено в условията на физиологичен афект (чл. 118, предл. първо);
в. причиняването на смърт по непредпазливост чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява (чл. 123, ал. 2);
г. причиняването на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда (чл. 124, ал. 1, предл. второ) – т.е. вносителите смятат, че нанасянето на средна телесна повреда е точно толкова обществено опасно, колкото и причиняването на смърт, поради нанесена телесна повреда, което се отразява чрез еднаквия специален максимум на двете престъпления;
д. криминалният аборт, извършен от лице, което няма медицинско образование, както и такъв, който е извършен повторно (чл. 126, ал. 2 и 3);
е. довеждането до самоубийство (чл. 127, ал. 3);
ж. квалифицираната педофилия (чл. 149, ал. 2);
з. задържането на заложник (чл. 143а, ал. 1);
и. трафикът на хора (чл. 159а, ал. 1)
и много други.

2/ вносителите не разбират смисъла на наказанието „пробация“, връзката на размера на наказанието „лишаване от свобода“ с възможностите за отлагане на неговото изпълнение (условно осъждане) и възможностите за налагане на наказание „пробация“ и без то да е предвидено в съответната разпоредба.

По отношение на смисъла на наказанието „пробация“:

Макар то да е предвидено в НК като наказание, по-леко по своя характер от лишаването от свобода, при преценка на възможностите за постигане на личната превенция чрез налагането му, то следва да се разглежда в контекста на престъпленията, за които е възможно налагане на наказание лишаване от свобода за срок до три години, когато деецът е с необременено съдебно минало, както и в контекста на престъпленията, за които не е предвиден най-нисък предел на наказанието.

Пробацията е съвкупност от мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, които се налагат заедно или поотделно (чл. 42а, ал. 1 от НК). Пробационните мерки са:

1. задължителна регистрация по настоящ адрес;
2. задължителни периодични срещи с пробационен служител;
3. ограничения в свободното придвижване;
4. включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие;
5. поправителен труд;
6. безвъзмезден труд в полза на обществото (чл. 42а, ал. 2).

Тяхната продължителност е:

1. от шест месеца до три години за задължителната регистрация по настоящ адрес, задължителните периодични срещи с пробационен служител, ограниченията в свободното придвижване и включването в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие. Всяка една от тези мерки може да се наложи отделно, но могат да бъдат наложени и всички едновременно;
2. от три месеца до две години за поправителния труд;
3. от 100 до 320 часа годишно за не повече от три поредни години – за безвъзмездния труд в полза на обществото (чл. 42а, ал. 3).

Видно от така цитираните законови положения, пробацията, макар да не включва лишаване от свобода, в значителна степен засяга основни права на осъдения и го ангажира с изпълнение на наложените мерки за относително дълги периоди от време.

От друга страна, минималният размер на наказанието лишаване от свобода е три месеца (39, ал. 1 от НК). В случаите, в които законът предвижда само наказание лишаване от свобода и съдът определени за всеки конкретен случай размер на това наказание не по-дълъг от три години за извършител с чисто съдебно минало (вкл. реабилитиран), на основание чл. 66, ал. 1 от НК той може да отложи изпълнението на наказанието за срок от три до пет години (условно осъждане). В практиката това е и най-често налаганият размер за престъпления, за които не е предвиден специален минимум, както и в случаите на сключване на споразумение дори и когато за престъплението се предвижда по-висок специален минимум. Когато отлага изпълнението на наложено наказание лишаване от свобода за срок до три месеца, съдът няма правомощие да наложи едновременно с това пробационна мярка. Такова правомощие има единствено когато отлага изпълнението на наложено наказание за срок повече от шест месеца.

Така се оказва, че с предложените изменения вносителите целят да отнемат възможността на съдилищата да налагат наказания „пробация“, а в голяма част от случаите – да им отнемат възможността да налагат пробационни мерки, когато отлагат изпълнението на наказание лишаване от свобода. Логичният завършек на този подход е увеличаване на броя наложени условни осъждания без налагане на допълнителните ограничения, които предвиждат пробационните мерки. Подобен подход не само че не може да допринесе за личната превенция, но и в съществена степен ограничава възможностите за нейното постигане.

На второ място, от така предложените изменения прозира и явното непознаване на взаимовръзките между нормативните актове.

В законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие се въвежда нов критерий за закрила, а именно „интимна връзка“. Това е само по себе си позитивно разрешение. Следва да се отбележи все пак, че за въвеждането на този критерий се борят от години множество неправителствени организации, граждански активисти и известни адвокати по семейно право.

Излизайки извън критиката, че се касае за поредни ad hoc изменения и на този закон, за които обществото призовава от най-малко пет години, следва да се обърне внимание, че за да се постигне адекватна закрила критерият „интимна връзка“ следва да бъде отразен и в дефиницията за „престъпление, извършено в условията на домашно насилие“ в чл. 93, т. 31 от НК. Това е така, доколкото при различие на дефинициите, посочени в НК и в друг закон, ще следва да се приложи НК, доколкото основен принцип в наказателното право е, че разширителното тълкуване е допустимо единствено ако води до ограничаване на наказателната отговорност. В случай че критерият „интимна връзка“ не бъде отразен в НК, той няма да може да се ползва чрез препращане към ЗЗДН, доколкото това би довело до разширяване на наказателната отговорност, поради което е недопустимо.

В обобщение следва да се отбележи, че всякакви законодателни промени следва да се осъществяват с участието на специалисти – учени и практици в съответната област. Това е необходимо с оглед създаването на ефективно законодателство, улесняване на правоприлагането и осигуряване на закрила за пострадалите от престъпления. Настоящият подход за ad hoc изменения не само че не може да доведе до посочените цели, но и точно обратното. По този начин се създава неефективно и практически неприложимо законодателство, затруднява се правоприлагането и се отнемат възможностите за реална наказателноправна защита на пострадалите.

В тази връзка предлагам така предложените промени да не бъдат приемани. Считам че вместо тях следва да се изготви цялостна стратегия с участието на специалисти – учени и практици в съответната област, с която да се коригират неприложимите състави на престъпленията, извършени в условията на домашно насилие.

Едновременно с това следва да се стимулира правителството на Република България чрез министъра на образованието да пристъпи към създаване на образователни програми в училищата, които да насърчават равенството между половете, както и чрез министъра на вътрешните работи – за обучение на полицейски служители за разпознаване на домашното насилие и адекватна реакция спрямо него.