Българският адвокат Първан Първанов с офис в Ню Йорк отбелязва 1-0 срещу една от най-големите американски арбитражни фирми в света
Държавата дължи прозрачност за развитието на международните арбитражи, казва адвокат Ивайло Дерменджиев, председател на ВАдС
Правилата за арбитраж на ICSID се използват за решаване на арбитражи от страна на инвеститорите, предявени под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (“ICSID”), която е арбитражната част на Световната банка.
С решение от 25 юли 2023 г. арбитражен трибунал от международно признати специалисти, конституиран по правилата на Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на другите държави (ICSID) към Международният център за разрешаване на инвестиционни спорове, отклони искането на защитата на България за незабавно отхвърляне на иск от близо милиард евро по Договора за енергийната харта, предявен от децата на литовския петролен и газов предприемач Денис Ершов.
Наследниците на Ершов през ноември 2022 година подадоха иск от името на починалия си баща. Те твърдят, че серия от неправомерни действия на български държавни органи са довели до краха на инвестицията му в Петрол АД, бивш държавен дистрибутор на нефт и газ. През 2021 година Eгор и Василиса Ершови уведомиха дирекция „Съдебна защита“ в МФ, че ако в тримесечен срок не се постигне извънсъдебно споразумеине, ще заведат иск в ICSID за действия и бездейстивя на редица български институции, чрез които насилствено е завладяван Петрол АД през 2013 година. Тогавашният министър на финансите Кирил Ананиев премълча пред обществото заплахата и децата на Ершов я изпълниха на полето на международното право.
През 2000 г. Ершов придоби непряк мажоритарен дял в Петрол АД чрез холдингова компания, когато дружеството е приватизирано. Година по-късно, при управлението на правителството на Иван Костов, Денис Ершов бе изгонен от страна със забрана да влиза в България от Атанас Атанасов, тогава директор на Националната служба за сигурност. Формалната причина бе – заплаха за националната сигурност. Бизнесменът обжалва, съдът отмени заповедта на Атанасов и от 2004 г. Ершов отново получи право да влиза в страната. През четирите години на изгонването , управлението на Петрол АД бе поверено на българския миноритарен акционер Митко Събев.
Денис Ершов почина през 2017 г. от тежко заболяване. Той бе сред основните акционери в „Петрол“, преди компанията да бъде придобита от Цветан Василев, а в последствие мина под контрола на Гриша Ганчев. Той е роден в сибирския град Челябинск, но беше гражданин на Литва. Когато го изгониха от страната си беше литовски гражданин, но пък женен за рускиня. Сега поискаха прекратяване на иска – случаят бил „вътрешнообщностен проблем“ заради литовското му гражданство. Но трибунала реши да разгледа тези “ вътрешни“ проблеми по същество. Във войната за изтласкване на Ершов от Петрол са се включили КТБ, Агенцията по вписванията, Комисията за финансов надзор, Ценралният депозитар, прокуратурата и някои съдилаща, сочат наследниците на Ершов.
В иска си наследниците на Ершов твърдят, че незаконните действия на българската държава са направили инвестицията му уязвима за финансови злоупотреби и са подкопали репутацията на баща им, като същевременно са позволили на Събев да затвърди позицията си в бизнеса. Посочват, че инвестицията на баща им в Петрол АД е била значително компрометирана от продажби на акции въз основа на неистински документи. Отделно, България е нарушила Договора за енергийна харта чрез мерки, включително и забраната за национална сигурност и отказ за спирането на продажбите на акции на Българската фондова борса.
По делото държавата се представлява от екип на White & Case от Вашингтон и българската кантора „Томов и Томов„. Като част от защитната стратегия по заведения иск, адвокатите на държавата подават предварително възражение за отхвърляне на иска с твърдение за явна неоснователност без разглеждането му по същество.
Според арбитражните правила, страната може да възрази, че един иск е явно без правно основание. Възражението може да се отнася до съществото на иска, юрисдикцията на Центъра или компетентността на Трибунала. Арбитражно правило 41(5) предвижда възможност за ускорена процедура за разрешаване на неоснователни искове още на предварителния етап от производството. Идеята е да се даде възможност исковете, които нямат правно основание или по отношение на които липсва юрисдикция на Центъра, респ. компетентност на трибунала за разглеждането им, да бъдат отхвърлени в началото на процеса, преди да са предизвикали ненужно изразходване на ресурси на страните.
В случая арбитрите Хуан Фернандес – Арместо, президент на състава от Испания, Ян Полсън, с три националности – шведска, френска и от Бахрейн, и Тоби Ландау – Великобритания, обаче преценяват, че възражението на българската защита не е основателно и определят сроковете за по-натататъшно разглеждане на производството.
Решението на Трибунала засега не е публично обявено, но от информация, оповестена на сайта на Центъра (https://icsid.worldbank.org/cases/case-database/case-detail?CaseNo=ARB/22/29), става ясно, че искането на България за предварително отхвърляне на претенциите е оставено без уважение и делото ще продължи с разглеждането му по същество. Българското правителство ще трябва да предоставя нови аргументи по спора, а наследниците може да поискат обезпечаване на доказателства.
Възражението на защитата струва няколко милиона на фиска, а изходът от приключилата фаза ще бъде калкулиран при разпределяне на отговорността за разноски по делото при окончателното приключване на производството.
Какво означава междинното решение за България, питаме адвокат Ивайло Дерменджиев, председател на ВАдС и известен специалист в oблacттa нa мeждyнapoднoтo чacтнo пpaвo и мeждyнapoдния apбитpaж.
Ивайло Дерменджиев е председател на Висшия адвоактаски съвет. Дoĸтop e пo пpaвo в oблacттa нa мeждyнapoднoтo чacтнo пpaвo и мeждyнapoдeн apбитpaж. Члeн e нa AC и УC нa Бългapcĸaтa тъpгoвcĸo – пpoмишлeнa пaлaтa. Члeн e oщe нa Лoндoнcĸия мeждyнapoдeн apбитpaжeн cъд, където е замразил членството си до приключане на мандата му като председател на ВАдС. Аpбитъp e в cпиcъĸa c apбитpи нa Meждyнapoдния cпopтeн apбитpaжeн cъд(САЅ) в Лoзaнa, Швeйцapия. Члeн e и нa Aвcтpийcĸo–бългapcĸaтa тъpгoвcĸa ĸaмapa. B Πapижĸия apбитpaж (ІСС). Aдвoĸaт Дepмeнджиeв зaщитaвa Aгeнциятa пo пpивaтизaциятa в дeлo, нa aвcтpийcĸaтa ĸoмпaния ЕVN зapaди пpoдaжбaтa нa „Eлeĸтpopaзпpeдeлeниe – Cлънчeв бpяг“ ĸaĸтo и в нaшyмялoтo дeлo нa Гaд Зeeви cpeщy AΠ пo пoвoд пpивaтизaциятa нa AK „Бaлĸaн“. Зaщитaвaл HEK в ІСС Zurісh cpeщy Джeйлaн Xoлдинг и дp.
Адв. Ивайло Дерменджиев: Българската държава дължи прозрачност за развитието на международните дела, кой е виновен за тях и какви хонорари плаща
– Като изявен специалист в международния арбитраж, как тълкувате решението на трибунала, с което той отхвърли възражението на адвокатите на България за недопустимост на иска, г-н Дерменджиев?
– Тъй като нямам конкретна документация по делото, мога да разсъждавам само по неофициално обявената от международни източници. Изглежда, че България като ответник, представлявана от МФ в процеса, е направила искане за незабавно отхвърляне на претенциите и прекратяване на производството поради очевидна неоснователност на исковете. Конкретните мотиви не са публично достъпни, но бихме могли да предположим, че Държавата е оспорила, наред с други, и юрисдикцията на съда, поради наличие вътрешнообщностен спор, съгласно доктрината Achmea набираща скорост в рамките на ЕС.
Това процесуално действие обаче, изглежда доста спорно от правна и фактическа страна, защото първо по официална информация, единият от наследниците на Ершов е руски гражданин, ерго аргумента за вътрешнообщностен процес не е очевиден, и второ отхвърляне на юрисдикция на толкова ранен етап от производството е рядко и ми се струва нереалистично.
Тоест, според арбитражния състав, който бих нарекъл наистина „звезден“липсва „prima facie“ основания за незабавно прекратяване.
– Има ли последици за българската държава от решението на трибунала?
Има и те са свързани главно с липса на процесуална кредибилност на искането на нашата държава, което явно е отхвърлено единодушно. Вероятно, постановеното решение е от така наречените „междинни решения“ по хода, като правните и финансови последици за това ще се разглеждат в окончателното решение.
По същественото обаче ми се струва, е трупането на разноски в процеса, и то главно от българската държава.
Ние сме платили на високоплатените ни американски адвокати вероятно сериозна 6 -7 цифрена сума, която ще ми е изключително интересно да науча точно впоследствие и на всичкото отгоре, ще трябва да платим и разноските на другата страна, плюс немалките разходи на арбитража за това произнасяне в наша вреда.
– Това „частично“ решение говори ли нещо за отхвърленото от парламента прехвърляне на международното процесуално представителстов от МФ към Министерството на правосъдието?
– Дали представителството се осъществява от едното или другото министерство, или пък например от специална дирекция в МС, е без особено значение и е в рамките на оперативните решения на МС. Още повече, че нито МФ, нито МП участват директно в арбитражното производство, а извършват това с избраните международни кантори.
От министерството българският данъкоплатец очаква адекватен избор на качествена кантора, успешни процесуални действия, минимизиране на разходите и прозрачност, което в конкретния случай, ми се струва доста спорно.
– Не мислите ли, че тази конкретна дейност може да се извършва и от български адвокати?
– Убеден съм в това. Между впрочем и резултата по това дело – което по неофициални данни е за около 1 милиард, досега говори точно в този смисъл.
Водещият адвокат на ищците (наследниците на Ершов б.л.) е адвокат Първан Първанов с офис в Ню Йорк и както забелязвам, той отбелязва 1-0 срещу една от най-големите арбитражни фирми в света.
В международните кантори работят на високи позиции много български адвокати и на практика те изнасят работата по големи дела, включително и срещу България, което надали им е особено приятно.
А и по данните от конкретното дело се вижда, че ангажиран с процесуалното представителство на българската държава е и адвокат Томов от Софийска колегия, който участва по всички международни арбитражи от страната на България. Доколкото е известно, той също получава многоцифрени хонорари, по всяко от тези дела, което всъщност е признание именно от международните кантори за добрата му работа в международния арбитраж.
Отделен въпрос е дали ангажирането и избора на тази кантора по всички тези дела е съобразено с правилата за конкуренция и прозрачен избор от страна на МФ.
Има ли необходимост от подобряване на ефективността на нашата защита в контекста на бюджета?
Може да се постигнат много по добри резултати от тези към момента.
Мантрата за 99% спечелени искове от международните адвокати на България е силно преувеличена. В подкрепа на това твърдение мога само да спомена загубата на делото за Белене, където бяхме осъдени на близо 1.3 милиарда лева, при което от парламента дори беше гласувано заплащане на сумата. Резултатът от делото за което ме питате досега е същият.
Изходът е максимална конкуренция от всички „големи“ кантори в арбитражният бранш, което ще доведе до максимална ефективност и също така максимално включване на българските адвокати в тези процеси.
Но може би най-важното е прозрачността – не само по отношение на избора и хонорарите на процесуалните представители, но смятам, че е наложително държавата да осигури и прозрачност, доколкото това е възможно в арбитражното производство, и по отношение на развитието на делата, претенциите на страните, както и приключването им.
Важно е да се отбележи, че такива дела се водят от инвеститори основно поради нарушения на националното право, които също следва да бъдат анализирани и отстранени, или най-малкото обществото да знае кой е виновен за тях. В този смисъл, все повече държави възприемат максимално прозрачен и открит подход по такъв тип дела, които консумират обществен ресурс.
DeFakto.bg DeFakto.bg
