DeFakto.bg DeFakto.bg
Има разлика между съжителство в едно домакинство и интиман връзка без партньорите да живеят под един покрив. „Има разлика и между домашно насилие, когато хората са в едно домакинство, но не е изключено насилие от страна на родители спрямо деца и на деца спрямо възрастни“, каза доц. Наталия Киселова, преподавател по конституционно право в предаването „Тази сутрин“. Идеята да се разшири кръгът на хората, които могат да търсят защита от домашно насилие, е добра. От бързане да се приемат промените в едно заседание, обаче депутатите изпаднаха в нелепа ситуация, отбеляза Киселова.
„ Дефиницията, която дадоха на интимната връзка има недостатъци„, смята тя. В контекста на различните форми на домашното насилие, тя поясни, че не трябва да се търси задължително съществуване на сексуален контакт. Посочи, още, че „слагането на срок е проблем – хем връзката е трайна, хем над определен брой дни„.
Последната редакция на термина „интимна връзка“, приета закона за домашното насилие, гласи , че тя е : Съвкупност от доброволни, трайни, лични, интимни и сексуални отношения между две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон. Като трайни отношения се определят тези, които са с продължителност поне 60 дни.
Според Киселова в основата на голяма част от формите на насилие стои агресия, провокирана от ревност или проблеми с пари.
„Проблемът е зависимостта – тя може да бъде финансова, жилището и всъщност как може да се прекъсне тази зависимост. Над това трябва да помислят законодателите, а не да увеличават размера на наказанието, когато вече белята е станала. В рамките на ЕС добра практика е в Испания. По отношение на гражданско-правните аспекти – жилище, издръжка, раздяла, може да се види как са го направили от гледна точка на скъсване на зависимостта. Общините, държавата, църквата могат да си подадат ръка”, коментира доц. Киселова.
Доц. Наталия Киселова коментира и внесения законопроект от ПП-ДБ за „поправка на поправката“ в съдебния закон по механизма за разследване на главния прокурор. В него се предлага да се запише, че на разследване подлежи и зам. главния прокурор. Както е известно Прокурорката колегия стопира през юли наначението на съдия Даниела Талева за ад хок прокурор срещу Борислав Сарафов, и.ф. главен прокурор заради липсата на изричен текст в съдебния закон, че заместникът на главния прокурор може да бъде разследван. Механизмът бе приет в НПК , а в него е посочено, че се въвежда независимо разследване на главния прокурор и неговите заместниици за извършени умишлени престъпления.
Това е типичен пример как бързането доведе до недостатък на разпоредбите, коментира Киселова. „ Нямаше стиковка между правилата, по които се прави разследването и основанията, които са предпоставка, за да започне да се търси отговорност. Материалният закон за съдебната власт не е в съответствие с процедурата по НПК“, обясни тя.
Киселова обаче напомни, че президенът върна закона и можеше да се използва ветото, за да бъдат извършени поправките, за които сега ще се чака със седмици, за да се случат, коментира тя. “ Виждате, че ден след като мнозинството преодоля ветото, за да не кажат, че президентът е отбелязъл гол, депутатите внасят проект за уреждане на проблемите , поставени от него. “ Без нито една реплика или изказване на мнозинството в правна комисия и на заседанието в НС„, акцентира тя.
„Аз се страхувам, че Прокурорската колегия, в която са много изобретателни, ако решат да бързат или да бавят, може да кажат: Ама ние не сме изправеин пред хипотезата на зам главен прокурор, ние сме изправени пред и.ф. главен прокурор, а той тук не е посочен „.
Дано не се окажа права, каза Киселова, която потвърди съмненията, че механизмът за разследване не е случайно е замразен.
