DeFakto.bg DeFakto.bg
Гумен печат ли бие съдът, когато трябва да разреши достъп до банковите сметки на магитратите по искане на ИВСС и доколко решението на българския Конституционен съд, че главния инспектор и инспекторите на ИВСС с изтекъл мандат изпълняват длъжностите си безсрочно до избора на нови, отговаря на правото на ЕС. Това са част от шест въпроса в преюдициалното запитване на съдия Андрей Георгиев от Софийиския районен съд, отправено до Съда на Европейския съюз. Запитването е официално регистрано в СЕС.Съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд търси отговори на шест въпроса от Съда на ЕС за компетентността на Инспектората с изтекъл мандат да иска достъп до банковите тайни на магистрати. Пита и дали е съвместимо с правото на Европейския съюз тълкуването на българския КС за „безсрочен“ мандат на инспекторите
Производството е по реда на чл. 267, пар. 1 ДФЕС и засяга проблеми за съвместимостта на продължената компетентност на Инспектората към ВСС след края на мандата му с изискванията за независимост на съдебната власт, както и въпросите за обхвата на контрола на съда като орган, който разрешава разкриване на лични данни, но при задължение за проверка на формални предпоставки.
Поводът
Повод за преюдициално запитване на съдия Андрей Георгиев е искане на ИВСС за разкриване на банковата тайна на осем магистрати от Софийски районен съд, Софийски градски съд и Софийски апелативенн съд. Искането е в изпълнение на задължението си да поддържа публичен регистър на декларациите за имущество на магистратите. Освен достъп до банковите сметки на магистратите към 31 декември 2023 г., инспекторатът иска достъп и до банковите тайни на четирима членове на техните семейства.
За формалния контрол на съда
„На първо място настоящият съдебен състав следва да провери компетентността на Инспектората към Висшия съдебен съвет чрез инспекторите в него да го сезират към момента на подаване на исканията“, посочва съдия Андрей Георгиев. Пред Съда на ЕС той изразява множество съмнения относно автоматичното разрешение, което според българското законодателство се очаква от съда в подобни ситуации, без да се държи сметка, че съдът е част от правото на Европейския сьюз и длъжен да охранява закона и личните данни като извършва преценка и контрол на отправените от ИВСС искания. За да бъде предотвратен „мним интерес“ и дали искането е отправено по безупречна процедура от компетентен орган, е логично съдът да може да провери това, а не формално да дава рарешение без реална проверка на фактите и обстоятелства в случая, посочва целта на запитването съдия Георгиев. (въпросите най-долу)
Според преобладаващото разбиране в това производство съдилищата осъществяват чисто формален контрол, който се свежда до това дали лицата, за които се разкрива банкова тайна, имат качеството на субекти на деклариране по смисъла на Закона за съдебната власт — дали са магистрати или лица в роднински, семейни или интимни
отношения с такива.
При това безкритично прилагане на българската национална уредба в тези случаи съдилищата винаги трябва да разрешават разкриване на банкова тайна.
Не така обаче би стоял въпросът, ако съдът може да се приеме, че има роля на администратор на обработката на лични данни, до които предоставя достъп, тъй като администраторът има редица отговорности за гарантиране на сигурността на данните съгласно чл. 32—34 от Общия регламент за защита на данните, вкл. за минимални проверки за наличие на средства за гарантиране на сигурността, посочва в пространното си изложение Георгиев.
Поради това следва да се установи дали съдилищата, които дават подобно разрешение имат качеството на „администратори на лични данни“ по смисъла на чл. 4, т. 7 от Общия регламент за защита на данните, доколкото предоставят достъпа до тези данни, който няма как да се осъществи без тяхно разрешение, смята съдията
Същинска контролна роля съдът може да извърши, ако има призната роля на администратор или надзорен орган на лични данни според Регламент (ЕС) № 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни, е заявено в питането. „Още повече, че за правилна преценка на случая следва и да се посочи, че исканията за разкриване на наличности по банкови сметки, с които настоящият съд е сезиран, не се ограничават само до магистратите, но и до членове на техни семейства, които нямат това качество“.
Българският закон мълчи за ролята на съдията при искания за достъп до банковите сметки
Българският законодател обаче „не се е възползвал от правомощието си да посочи в тази особена ситуация кой орган има правата и задълженията на администратор на лични данни“. При това положение следва да се уточни критерии чрез тълкуване на разпоредбата, за да се установи може ли и съдът, който дава разрешение за достъп, да се смята за администратор на лични данни наравно с Инспектората на Висшия съдебен съвет, отбелязва съдия Георгиев.
С оглед на липсата на яснота в националната уредба той очаква отговор и на въпроса дали съдебният орган, който определя условията за достъп на друг държавен орган до лични данни, като в случая, не може да се смята и за надзорен орган, който упражнява част от правомощията по Общия регламент за защита на данните в тясната област на контрол върху достъпа до данни на магистратите.
Ако съдът има ролята на администратор или надзорен орган, проверка на искането ще бъде наложителна, за да се гарантира, че съдебната власт не функционира като „„гумен печат” при даване на разрешения за достьп до банкови тайни, категоричен е Андрей Георгиев.
„В този случай изглежда, че съдът ще трябва да разреши достъп до банкова тайна едва след като поиска информация за приложимите процедури за сигурност и се убеди, че те поне на пръв поглед гарантират защита срещу последващо нарушение на сигурността на личните данни„, уточнява той. Следва обаче да се отговори и на въпроса дали, дори и да няма качеството администратор на лични данни или надзорен орган, съдът, на който националното право предоставя правомощия да разрешава достъп до лични данни, представляващи банкова тайна, може да извършва подобни проверки по силата на задължението по чл. 79 от Общия регламент за защита на данните за ефективна съдебна защита.
„НЕ СЕ ЧИСТИИИИИИИИИ“
Главният инспектор, инспекторите и съдебните служители в администрацията на инспектората са длъжни да не разгласяват и да не се възползват за свое или чуждо облагодетелстване от информацията, представляваща защитена от закон тайна, която им е станала известна при осъществяване на тяхната дейност по този закон, до изтичане на срока за защитата и“, е посочено в преюдициалното запитване.
В контекста на тези задължения обаче не е скрит публичния провал на Инпектората, който допусна през 2020 година да изтекат лични данни на съдия Мирослава Тодорова.
Случаят е изложен обективно. „В настоящия случай обаче е налице публична информация, че Инспекторатьт на Висшия съдебен съвет е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, като е публикувал за магистрат М.Т. й., декларация за имущество и доходи, в която публично са обявени някои от личните й данни, за които е забранено да се публикуват“ . Файлът е подаден за публикуване в интернет от експерт с икономическо образование К.В.К. с наименование, НЕ СЕ ЧИСТИИИИИИИИИ. х1вх“.. Въпреки, че името на файла подсказва наличие на проблем, той е публикуван. Нарушението е извършено при груба небрежност, а на Инспектората на Висшия съдебен съвет е наложена 2000 лв. глоба от Комисията за защита на личните данни, като конкретният служител е уволнен с последваща санкция на всички съдебни инстанции.
Софийският районен съд, който трябва да се произнесе по искането на ИВСС за банковите сметки, обаче няма данни дали причините, довели до неправомерното публикуване на лични данни, са отстранени и какви мерки са взети от ИВСС за предотвратяване на последващи рискове. Досега няма практика и за тьрсене на такава информация, отбелязва съдията.
„Ако съдът има контролна роля при исканията за достъп до банковите данни, ще може да извършва проверка дали са взети мерки за тяхното законосъобразно обработване и защита, особено с оглед на публично изнесените данни за липса на всякакви подобни мерки, налични в мотивите на съдебното решение по спора за уволнение на виновния служител в администрацията на Инспектората, който единствен, изглежда, е понесъл някаква отговорност по случая„, заключава съдията. Той отстоява тезата, че е небходимо тълкуване дали подобно нарушение е основание за съда, който разрешава достъп до банкова тайна, като вид контролен орган да провери дали са взети по-нататъшни мерки за защита на данните“.
В питането се акцентира и на практика на Съда на Европейския съюз по дело С-817/21, (lnspecta .Judiciara), че въпросите за независимостта на всички органи, които могат да инициират дисциплинарно производство срещу съдии, какъвто е и Инспекторатът, и които прилагат правото на Сьюза и могат да отправят преюдициално запитване по реда на чл. 267 ДФЕС, са част от правото на Европейския сьюз и подлежат на преценка във всяко висящо производство с участие на такъв орган.
В случая следва да се прецени дали и доколко дейността на българските съдилища по разрешаване на достъп до определени категории данни, които представляват защитена по закон тайна в България — данните за наличност по банкови сметки, за целите на проверката на имуществено състояние на магистрати, попада в предметния обхват на Общия регламент за защита на данните, твърди още Георгиев.
За решението на КС, позволило на ИВВС да работи „безсрочно“
Европейските съдии ще научат, че в настоящия случай мандатите на главния съдебен инспектор и всички инспектори са изтекли и на постовете не са назначени нови. Решението за избор на нови членове на Инспектората следва да се вземе от Народното събрание, което не изпълнява това свое задължение вече повече от 2 години по отношение на главния инспектор. Инспекторите са избрани за последно на 18.02.2016 г. и са встъпили в длъжност през същата година. Главният съдебен инспектор е избрана на 02.05.2015 г. и изпълнява функциите си от 2015 г. и до момента избор на нов Испекторат не е проведен.
Евросъдиите ще се запознаят още с решение № 12/27.09.2022 г. с което Конституционният съд прие, че: „С изтичането на срока, за който са избрани, главният инспектор и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет изпълняват своите функции до избиране от Народното събрание на главен инспектор, съответно на инспектори. Същевременно с решението е прието, че когато мандатьт на инспекторите и главния инспектор в Инспектората към ВСС изтече, те не прекратяват дейността си до избирането на нови членове на органа.
„В решението подробно е обсъден балансът между изискванията за правна сигурност и рисковете от злоупотреба с власт при продължаване на мандата на уредените в Конституцията органи, като е прието, че запазването на функциите на Инспектората в случая е по-важно от рисковете от злоупотреби на членовете му с изтекъл мандат поради поставянето им в зависимост от решение на Народного събрание като политическо тяж) относно края на изпълнение на дейността им“, акцентира съдия Георгиев.
Отбелязва също, и че съдия Янаки Стоилов и съдиите Красимир Влахов и Атанас Семов са останали на особено мнение.
Съмнението
Настоящият съдебен състав обаче има съмнения дали това тълкуване на българската конституция, което се отнася до функционирането на държавните органи, е съвместимо с правото на Европейския съюз — с други думи, дали правната система на ЕС, не поставя по-строги изисквания пред гаранциите за независимостта на държавните органи, контролиращи съдебната власт, от установените от българския Конституционен съд, е посочено в преюдициалното запитване.
В това отношение следва да се посочи дали въобще подобно продължаване на мандата, според правото на Съюза, може да застраши гаранциите за независимостта на Инспектората на Висшия съдебен съвет като орган, който може да иска дисциплинарно наказване на съдиите. Какви са критериите, според които може да се прецени дали подобно продължаване на мандати на такива органи е допустимо и докога, очаква да научи съдия Георгиев.
1. Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея от договора за функциониране на Европейския съюз във връзка с чл. 47, пар. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че продължаването на функциите на орган, който може да налага дисциплинарни наказания на съдии и има правомощия да установява данни за имуществото им, след края на конституционно установения мандат на този орган без ясно определен краен срок, представлява само по себе си или при определени условия нарушение на изискването държавите в Съюза да гарантират ефективни правни средства за независим съдебен контрол? Ако подобно продължаване на срока на правомощията е допустимо, при какви условия? 2. Следва ли чл. 2, пар. 2, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 2016/679 … относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни … (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-долу „Общият регламент за защита на данните“, да се тълкува в смисъл, че дейност по разкриване на банкова тайна с цел проверка на имуществото на магистрати, което се разкрива в последствие публично, представлява дейност извън приложното поле на правото на Европейския съюз? Променя ли се отговорът, когато тази дейност включва и разкриване на данни за членовете на семейството на магистрати, които нямат това качество?
При тази плетеница от сложни юридически проблеми, Съдията поставя шест въпроса на СЕС:
3. “. При положителен отговор на втория въпрос — следва ли чл. 4, т. 7 от Общия регламент за защита на данните да се тълкува в смисъл, че съдебен орган, който разрешава на друг държавен орган достъп до данни за наличност по банкови сметки на магистрати и членове на техните семейства, определя целите или средствата за обработване на
лични данни и поради това представлява „администратор“ на лични данни?
определени категории данни да се разкриват само след съдебно разрешение, съдът, който дава това разрешение, е длъжен служебно да осигури защита на субектите, чиито данни разкрива, като задължи публичния орган, който изисква достъп до данните и за който е известно, че е допуснал нарушение на сигурността на личните данни, да предостави информация за предприетите по чл. 33, пар. 3, б. „г“ от Общия регламент за защита на данните мерки и ефективното им
прилагане?“.
