„Хирургически разрез“ на интимната връзка и прибързаното законодателстване

Defakto.bg

Тони Димов*

По различни поводи, разсъждавайки по постоянната за последните 10 и повече години тема за качеството на законодателството някак спонтанно започнах да сравнявам регулаторната интервенция с оперативната интервенция, която по дефиниция изисква оптимална прецизност, подплатена от солидни знания, умения и опит на лицата, които я извършат.

По-долу съм се опитал да направя относително кратък „хирургически разрез“ на измененията и допълненията в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) с мотивите и оценката на въздействието към тях, публикувани в края на миналата работна седмица и в сила от днес  (15.08).  Целта е от една страна да се покаже минималното ниво на взискателност, която ние гражданите трябва да имаме по отношение на прецизността, с която законодателите трябва да боряват, когато оперират болните ни обществени отношения. Втората цел е да се демострира възможно ли е да се постигне изобщо някаква прецизност в случай, че законодателните решения се вземат в условията на изключителна спешност и прибързаност

І. Мотиви – граматика

В първото изречение от мотивите към законопроекта е посочено, че с предлаганите изменения в ЗЗДН, внесен на 01.08.2023 г. се разширява кръгА на лицата, които ще попаднат под защитата на закон, като по този начин се попълва една празнота по отношение на значителна група лица, които са в интимни фактически отношения, независимо дали споделят едно домакинство.

Видно е, че са допуснати  две граматически грешки още в първото изречение, което е флагманът на мотивите към проекта на ЗИД на ЗЗДН. Първо, няма поставен пълен член на думата „кръга“, която е подлог в изречението и второ, изобщо липсва членуване на думата „закон“.

ІІ. Мотиви – смисъл

Налице са отявлени „смислови недомислици“ от типа, цитирам: „по този начин се попълва една празнота по отношение на значителна група лица, които са в интимни фактически отношения“.

Откъде се стига до заключението, че има празнота в закона?

Административната, съдебната, житейската или друга практика ли го е показала?

Къде са данните, доказателствата и анализа за тази празнота и тя не били могла да се попълни по друг начин, например чрез тълкуване?

Какво означава „значителна група лица, които са в интимни фактически отношения“, колко значителна е тя, като процент от българското общество или като съотношение с другите държави членки на ЕС, например.

Какво трябва да означава „значителна група лица, които са в интимни фактически отношения“ и тук групови занимания от типа оргия ли се визират или нещо друго?

Все въпроси, на които не бихме могли да намерим отговор в пакета с проектопредложенията.

ІІІ. Мотиви – логика

В  друго емблематично изречение от мотивите намираме логически абсурдни твърдения от типа: „динамиката в глобализиращия се свят налага динамика и в партньорските отношения между много хора и особено между млади хора“.

Първо, така формулиран мотивът означава, първо че динамиката в глобализацията е правопропорционална на динамиката в партньорските отношения и нейното бурно развитие е довело в контекста на уредбата на интимната връзка до бурен разврат, което няма как да е вярно.

Второ, че в отговор на горното, поради използваното сказуемо „налага“, ние следва да създадем подходящата правна уредба, за да урегулираме този разврат, което е правен абсурд.

Трето, тази динамика засяга партньорските отношения между много хора и особено между млади хора. Но колко са тези хора, какъв е делът на младите хора сред тях, в числа, проценти и съотношения ние нямаме никаква престава?

ІV. Предварителна оценка на въздействието – пълна трагедия…

1. Качество на въведеното регулиране

Връщам се към основната цел, преследвана с измененията и допълненията на закона, която както видяхме е да се разшири кръгът на лицата, които ще попаднат под защитата на закона. Дали, обаче се постига подобно разширяване?

Действащото законово определение за домашно насилие гласи, че това е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално (отпада от началото на 2024 г.) или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. С измененията в закона, публикувани в петък (11.08) в края на разпоредбата, след фактическо съпружеско съжителство са добавени думите „или в интимна връзка“, като последното е дефинирано с нова допълнителна разпоредба за целите на закона.

Така новата пълна легална дефиниция от началото на тази седмица ще звучи по следния начин: домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или които се намират в съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения, когато са две физически лица от мъжки и женски пол, независимо от това дали споделят едно домакинство и чието възникване, съдържание и прекратяване не са обект на правно регулиране от друг закон с продължителност поне от 60 дни.

Според мен с измененията се добавя един изключително ограничен кръг от нови субекти, които могат да се ползват от закрилата по закона, т.е. не се постига поставената цел и това е така защото:

1. налице е сериозен ограничител от обективна страна, защото определението за интимна връзка изисква наличието на „съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения“, която при липсата на съюзът за алтернативност „или“ означава изискване за кумулативно наличие на всички характеристики от определението – доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения;
2. налице е сериозен ограничител от субективна страна, защото дефиницията се отнася единствено за физически лица от мъжки и женски пол;
3. налице е времеви ограничител, отношенията да са продължили поне 60 дни;
4. от гледна точка на правно регулиране новото разширение изключително усложнява дефиницията за домашно насилие, което значително би затруднило тълкуването и прилагането. Новото комплексно определение е твърде далеч от изискването по Законd  pа нормативните актове (ЗНА) разпоредбите на нормативните актове да се формулират кратко, точно и ясно.

VІ. Юридическа техника – български език

Законът за нормативните актове изисква, разпоредбите на нормативните актове да се формулират на общоупотребимия български език. Понятието за интимна връзка в общоупотребимия език е безспорно като смисъл и е равносилно на сексуални или строго лични отношения на близост между партньори. Синоними на думата интимен са: дълбоко личен, съкровен, доверен, свойски, задушевен, любовен, свой, частен, домашен, близък, фамилиарен, и т.н.

Още през 1957 г. в Решение № 9 от 3.01.1957 г. по гр. д. № 116/56 г. на ОСГК на ВС – Гражданска колегия, се казва, че следното: „Не всякога, когато един съпруг създаде интимна връзка с друго лице, следва, че той заживява с него съпружески.“

В друго Решение № 47 от 14.I.1974 г. по гр. д. № 3025/73 г., II г. о. решение на ВС на НРБ – гражданска колегия сочи следното: „По делата за установяване произхода от бащата достатъчно е да се установи от данните по делото, че през вероятния период на зачеване на детето ищцата е имала интимни връзки само с ответника. Що се касае до половата връзка, за нея се съди по косвен и логичен път въз основа на събраните по делото данни.“

В Решение № 4515 от 5.I.1984 г. по гр. д. № 3317/83 г., I г. о. ВС на НРБ – гражданска колегия постановява, че: „Възниква основание за обезщетяване вредите от непозволено увреждане поради неизпълнено обещание за встъпване в брак в случай на поддържане интимни връзки между мъжа и жената, станали достояние на обществото, и от факта на раждане дете от тези връзки, което накърнява в по-малка или по-голяма степен достойнството на жената.“

Значи в продължение на повече от 60 години до днес в българския език, в нашия правопорядък и съдебна практика понятието интимна връзка е било ясно и безспорно без да има нужда от каквато и да било дефиниция и изведнъж във връзка с домашното насилие, при условията на светкавичност го определяме като „съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения“? Ако предложенията не бяха прибързани и претупани, тази практика можеше да бъде проучена и примерно в определението за домашно насилие просто да се добави „относително продължителни интимни отношения“ или нещо подобно, без да се дефинира интимна връзка.

Самият факт, че с новите промени в закона интимна връзка се определя с интимни интимни отношения, сочи на много сериозен дефект, свързан с това, че от гледна точка на формалната логика за да се постигне някакъв дефиниращ ефект е забранено една дума или словосъчетание да се определя (особено легално) чрез същата дума.

VІІ. Юридическа техника – строеж на закона

Новата дефиниция за интимна връзка е поставена като т. 6 в §1 от Допълнителната разпоредба на ЗЗДН. Тази допълнителна разпоредба е въведена с промените в закона от  ДВ, бр. 66 от 2023 г., които са в сила от 1.01.2024 г. По настоящем допълнителната разпоредба изглежда така:

„ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

(Нова – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.)

• 1. (Нов – ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) По смисъла на този закон:

6. (Нова – ДВ, бр. 69 от 2023 г.) „Интимна връзка“ представлява съвкупност от доброволни и трайни лични, интимни и сексуални отношения …“

Избраната юридическа техника води до очевидния извод, че новата дефиниция за „интимна връзка“ влиза в сила от 1.01.2024 г., което обезсмисля цялата прибързаност.

Правилният подход би бил главата на този раздел от закона да се преименува в „Допълнителни разпоредби“ и новата дефиниция да бъде поставена в нов §2, който да не е обвързан с предходните изменения на закона, които влизат в сила от началото на 2024 г. Но нали бързината е важна, в случая тя по нелеп начин води до забавяне …

 

* Доц. д-р Тони Димов е възпитаник на Ловешката езикова гимназия с английски език. Завършва Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”, специалност право с отличен, през 1998 г. Учредител и председател на Центъра за оценка на въздействието на законодателството, специалист по оценка на въздействието, по-добро регулиране, европейско и международно право, адвокат с над 20-годишен опит. Доктор е по право от 2014 г., защитил дисертация на тема „Оценка на въздействието“ и е доцент по право на Европейския съюз от 2021 г. в Института за държавата и правото при Българската академия на науките.