DeFakto.bg DeFakto.bg
Д-р Васил Петров, съдия в Софийския районен съд
1.Дела за издръжка – желаната бързина не е постигната
Под дела за издръжка имам предвид както исковете за първоначално присъждане на издръжка по чл. 139 СК и най-вече по чл. 143 СК (на ненавършило пълнолетие дете), и чл. 144 СК (на пълнолетен учащ се в средно училище или ВУЗ), както и искове за увеличаване на издръжка по чл. 150 СК.
Законът, поне по исковете за първоначално присъждане на издръжка, предвижда производството да се провежда по реда на гл. 25 ГПК – Бързо производство. Но какво е бързото на бързото производство? Основно кратък инструктивен срок за насрочване на първо заседание и кратък инструктивен срок за написване на решението от съдията след провеждане на последното заседание. Всичко преди първото открито заседание и всичко между първото и последното открито заседание по делото на практика следва общия исков процес.
Ответникът месеци наред се укрива от призовкарите и не може да му се връчи препис от исковата молба, за да тече едномесечният срок за отговор? Делото се отлага за разпита на свидетели, които се разболяват или отсъстват? Положението е същото в общия исков процес и в бързото производство. Разликата е, че по делата за издръжка разноските за особен представител на укриващия се ответник ще се платят от бюджета, а в исковия процес – от ищеца.
В настоящата статия правя три предложения за изменение и допълнение на закона, които ще доведат до ускоряване и подобряване на немалък процент от делата за издръжка и по събирането на вземанията за издръжка.
2. Привременна издръжка в дела за присъждане на издръжка
Когато е предявен иск за развод, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал. 2 СК за уреждане на въпросите по упражняване на родителските права, вкл., мерки по упражняването на тези права, местоживеенето на детето, режима на контакт с другия родител и присъждане на издръжка, а при липса на брак – молба по чл. 127, ал. 2 СК за същите въпроси на родителските права, съдът може да постановява привременни мерки по чл. 323, ал. 1 ГПК и по чл. 127, ал. 3 СК.
Тези привременни мерки имат характера на т.нар. „временни решения“ по см. на ЗГС (1930), те имат същия характер и изпълнителна сила както крайното решение на съда и дават временна уредба на отношенията. Така, детето може да получи изпълнителен титул за издръжка скоро след депозиране на исковата молба и да пристъпи към събиране на сумите.
По исковете за първоначално присъждане издръжка, предявени самостоятелно, възможност за присъждане на такава издръжка няма. Действително, съдът може дори служебно да допусне обезпечение на иска, но това обезпечение напр. ще се състои в запор на банковите сметки на ответника. Дори там да има наличност, детето няма да има възможност да получи средства от нея, докато не бъде постановено решение по спора (чл. 242, ал. 1 ГПК), което може да отнеме много време. Прочее, няма разумна причина да се отрече необходимостта за постановяване на привременни мерки по дела за първоначално присъждане издръжка, най-малкото по дела на ненавършили пълнолетие деца.
Предлагам да се създаде нова ал. 5 на чл. 143 СК: По молба на ищеца след като изиска социален доклад съдът определя привременна издръжка на детето до постановяване на решение по спора.
3.Актуализиране на минимална издръжка
Минималната издръжка на ненавършило пълнолетие дете по чл. 142, ал. 2 СК е 1/4 от минималната работна заплата в страната. Когато съдът е присъдил издръжка в размер, който вече е под минималната работна заплата в страната, очевидно подобна издръжка би трябвало да бъде актуализирана. В закона няма правило това да става без намеса на съда, което принуждава ищците да водят дела по чл. 150 СК, само за да актуализират издръжката до новия минимален размер. Това са нови разходи и губене на време както за страните, така и за съда.
А логиката е, че след като едно вземане не може да бъде под нормативно определен размер, то увеличението на този нормативно определен размер трябва да води до увеличение и на вземането без нужда от намеса на съда.
Пример у нас за подобно положение е напр. разпоредбата на чл. 121, ал. 2 ЗЛС, първоначална редакция от 1949 г., според която във всички случаи, когато размерът на заплатата, надницата или пенсията на осъдения длъжник бъде изменен по силата на законно разпореждане, присъдената за издръжка сума се изменя от съдията-изпълнител съразмерно. Логиката на тази норма е, че е безпредметно воденето на иск по чл. 121, ал. 1 ЗЛС за увеличение на издръжката тогава, когато новите обстоятелства са единствено нова по-висока заплата или пенсия на дължащия издръжка, когато увеличението е по силата на нормативен или индивидуален властнически акт – тогава актуализирането на издръжката се прави направо от съдията изпълнител.
Друг пример от областта на трудово право: според Тълкувателно решение от 12.12.2013 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГК, обезщетението по чл. 225, ал. 3 КТ се определя на базата на последното брутно трудово възнаграждение, получено преди незаконното уволнение като същото не може да бъде по-малко от размера на установената за страната минимална работна заплата за периода на недопускането на работа.
Логиката на това тълкувателно решение е, че ако не бе уволнил работника незаконно, работодателят щеше да увеличи заплатата му поне до новия размер на минималната работна заплата, под страх от санкции.
Предлагам следните допълнения на СК: ново изречение второ в алинея втора на чл. 142: Когато присъденият от съда или определеният със споразумение размер на издръжката на детето стане по-малък от актуалния размер на минималната издръжка по предходното изречение, размерът на издръжката се увеличава по право до този размер. При образувано изпълнително дело съдебният изпълнител изпълнява за събиране на издръжката в така увеличения размер.
Предлагам нова алинея втора на чл. 150 СК: Не се допускат искове за увеличение на издръжка, ако може да се приложи разпоредбата на чл. 142, ал. 2, изр. 2 СК.
4.Издръжката – без държавна такса
И понастоящем, ищците по делата за издръжка са освободени от държавна такса и разноски. При уважаване на иска, съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът, в случая дължащия издръжка, бива осъждан от съда да плати на съда държавна такса върху уважения размер на издръжката, от която държавна такса ищецът е бил освободен. Аз обаче правя предложение изобщо да не се дължи държавна такса при присъждане на издръжка. Ответникът обаче не следва да бъде освободен от задължението за разноски, платени от бюджета вместо ищеца, напр. за особен представител по чл. 47 ГПК, те следва да бъдат възстановени на бюджета.
Аргументите ми са следните:
Вземането за съдебни такси е частно държавно вземане по см. на ДОПК, което няма връзка на акцесорност с вземането за издръжка на нуждаещия се от издръжка. Така, ако дължащият издръжка родител почине, детето губи занапред издръжката, но пък често е единствен наследник по закон на починалия и наследява неговото задължение за несъбрани държавни такси и разноски в полза на съда – формирано при това по делото за издръжка, образувано от детето! Това не са единични случаи и те дразнят чувството за справедливост.
Дължащият издръжка има задължението да я плаща. Ако целта ни е да го мотивираме към усилия да изпълнява това си периодично задължение, едва ли е разумно да го товарим и с пропорционалната такса върху 36-месечните вноски по издръжката. Още повече това важи и по делата, приключващи със споразумение. И там желанието трябва да е към доброволно плащане.
Третият аргумент е несъразмерният разход на време за съдебните служители и съда по изпълнение на задължението по събиране на тези държавни такси и разноски, които се формират по всички дела по СК, в които се присъжда издръжка на дете. По силата на правила, утвърдени от ВСС и от председателя на съответния съд, събирането на вземанията за съдебни такси и разноски става от ЧСИ или ДСИ, след като съдът е направил опит да връчи покана за доброволно изпълнение на длъжника, след като го е издирвал чрез призовкар, издал е изпълнителен лист, издирвал е наследниците му, ако той междувременно е починал и пр. И това се случва по всяко едно дело, по което е присъдена издръжка, респ. начислена държавна такса върху издръжката. Тази огромна бумащина ангажира непропорционално голям ресурс от работата на съдебните служители и не е полезна.
Предлагам следните допълнения: Създава се ново изречение второ в чл. 71, ал. 1 ГПК. При присъждане или определяне на издръжка не се дължи държавна такса върху издръжката.
Създава се ново изречение трето и изречение четвърто в чл. 78, ал. 6 ГПК. При присъждане или определяне на издръжка ответникът заплаща разноските, от които ищецът е бил освободен, в полза на съда. Вземането за съдебни такси и разноски по тази алинея е ненаследимо.
