DeFakto.bg DeFakto.bg
Обезщетението скромно – платил прекомерно за защита си, без грижа за парите на обвинението
През 2017 г. по времето на Цацаров като главен прокурор и ГЕРБ – управляваща партия, която избори не губеше, прокуратурата повдигна обвинение на депутата от опозицията Манол Генов за купуване на гласове. Близо седем години по-късно състав на Софийски градски съд присъди на социалиста обезщетение за морални и имуществени вреди, последица от катастрофиралото обвинение.
Той бе изправен пред съда за това, че през март 2017 г. е дал на друг подсъдим по делото Николай Христев 100 лв., с които според прокуратуата е трябвало да се закупят гласове в полза на БСП и Манол Генов. Той се отказа от имунитета си поискан от главния прокурор..
Разследването бе извършено под контрола на Пловдивска окръжна прокуратура, която на 07.07.2017 г. го привлече като обвиняем с твърдението, че в периода 01.03.2017 г. – 30.03.2017 г. с 5 деяния, в съучастие като съизвършител с бизнесмен Николай Христев е организирал чрез 5 различни лица, предлагането и даването на имотна облага – парична сума от 25 лв. на глас на гласоподаватели от Асеновград, за да гласуват в негова полза на избрите за народни представители от 26 март 2017 г. Три месеца по-късно обвинението бе изменено като деянията на Генов са сведени до две, а в края на годината то отново е обновено – добавено още едно лице, чрез което била предадена твърдяната сумата.
В края на 2017 г. СГП внесе обвинителен акт срещу Генов по чл.167, ал.3 вр. чл.26, ал.2, вр. ал.1 от НК и чл.227а, ал.4 вр. чл.20, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Две години по-късно на 17 май 2019 г. СГС призна Манол Генов за невиновен по повдигнатото му обвинение, а прокуратурата не протестира оправдателната оправдателната присъда и тя влезе в сила 15 дни след постановяването й.
След като Софийският градски съд оправда изцяло депутата, той предяви осъдителни искове по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение от 100 000,00 лева за неимуществени вреди и от 8 200,00 лева – за имуществени вреди заради адвокатските харчове направени от него в наказателното производство. Претендира и лихва за забава от датата на влизане на присъдата в сила.
Пред съда сочи, че неоснователното обвинение е съсипало репутацията му на политик и здравословното му състояние. Посочва че случаят получил широк отзвук в медиите, като се чувствал отговорен и за влошаване имиджа на партията, преживял тежън стрес и напрежения. Свидетелски показания потдвърждават версията му, а СПЕ сочи, че здравето му е било серизно разклатено от повдигнатото му обвинение.
Съдът: Безусловно обезщетение се дължи
Безусловно оправдателната присъда по повдигнатите обвинения, обуславя възникване на отговорност на държавата при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на престъпление и причинените вреди (т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./, казва съдът и изследва конкретните имуществени и неимуществени пвреди, които са пряка и непосредствена последица от обвинението.
По делото е установено, че действително ищецът е претърпял претендираните неимуществени вреди от повдигнатото обвинение, които са се изразявали напражение, стрес, влошен имидж в обществото, както и притеснение от това как повдигнатото обвинение се отразява на политиеската му кариера и на имиджа на партията, поради това, че случаят е получил широк медиен отзвук. Изводите на съда са формирани на база свидетелски показания, множество статии на информационни сйтове и представена съдебнопсихиатрична експертиза, която потвърждава, че за Генов повдигнатото обвинение е довело до сериозни травматична реакция – чувстал се злепоставен пред хората, които са му гласували доверие, изпитал е многократно напрежение и срам при явяването си в съдебни заседания.
От свиделските показания се установява, че Генов е имал проблеми и в партията – БСП. „Повдигането на обвинение е използвано от лица както в партията, така и извън нея, за да го клеветят“, разказва свидетел.
Съдът заключава, че престъплението, в което Манол Генов е обвинен е тежко по своя характер, за него е предвидено наказание лишаване от свобода от една до седем години и глоба от 10 000 до 25 000 лв. Ищецът е уведомен за събрани спрямо него данни за извършено престъпление едва с постъпилото в НС на 20.06.2017 г. искане на Главния Прокурор на РБ за разрешение за започване на наказателно производство.
Размерът на репарацията е друг въпрос
Съдът приема,че „ниската продължителност на производството следва да бъде отчетена като намаляващ размера на обезщетението фактор“ – общо наказателното производство досъдебното производство е продължило „едва“ 2 години и в двете си фази.
В полза на прокуратурата е отчетен неподаденият от нея протест срещу оправдателната присъда, но така ПРБ е ограничила вредите, за които отговаря, сочи съдът. По отношение на Манол Генов е била взета мярка за неотклонение „подписка“, за която няма данни да е довела до ограничаване на правата му.
Съдът приема и възражението на прокуратурата, че от незаконното й обвинение политическата кариера на Генов не е пострадала, тъй като е избиран за народен представител и в последващи Народни събрания.
Полученият от Генов инфаркт през 2022 г, съдът не приема като пряко свързан с воденото срещу него наказателно производство „От представеното СПЕ се установява, че ищецът е преживял значителен стрес, който обаче е отзвучал в съществената си част, следователно нивото на стрес не е толкова високо, че да е станало единствена причина за инфаркт на миокарда от м.януари 2022 г.“ , пише в мотивите е. “ Това означава, че част от вредите не са установени и това „ следва да се отрази на размера на дължимото обезщетение“, е записано в решението.
Съдът приема, че доброто му име като публична личност е било временно накърнено заради повдигнатото обвинение и преживеният значителен стрес и напрежиние, които са продължили и след приключване на наказателното производство.
В този контекст съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 18 000 лв., до който следва да се уважи предявения иск. В останалата част до пълния размер от 100 000лв. искът е отхвърлен. Съдът присъжда и законна лихва върху сумата, считано от 27.03.2021 г.
За адвокатското възнаграждение
Интерес за адвокати и обвинияеми са изводите за претърпените имуществени вреди от Манол Генов. Както при отсъждането на неимуществените вреди, които най-напред съдът установява, че трябва да бъдат обезщетение, а след това потвърждава максимата, че едно е да искаш, друго е да ти признаят харчовете, които си направил след неаконното обвинение.
От представените по делото договори за правна защита с адвокатско дружество и приходен касов ордер от 16.02.2018 г.съдът установява, че ищецът заплатил адвокатско възнаграждение за представителство в досъдебното производство 1200 лв. От друг договор и приходен касов ордер се вижда, че той е платил и сума в размер на 6000 лв. за защита в съдебна фаза. „Доколкото и двата договора носят дата преди приключване на наказателното производство в досъдебната фаза, следва да се приеме, че действително такива разноски са договорени и заплатени от страна на ищеца и могат да бъдат присъдени като обезщетение за претърпени от същия имуществени вреди, тъй като предстваляват имуществена вреда, която е пряка и непосредствена последица от незаконното наказателно преследване“, казва съдът.
Пострадалият обаче е трябвало да внимава какво плаща на адвокати
Вярно е, че защитата по наказателното дело се включва в разноските на оправданото лице, но само до разумния и обичайния размер, обяснява съдът.
„В съответствие с добрите нрави увреденият също трябва да положи усилия, за да не увеличава размера на вредите. В противен случай съобразно чл. 83, ал. 2 ЗЗД длъжникът (в случая прокуратурата) не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът (оправданият Генов) би могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин“, заключава съдът.
Като се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г.на ВКС- ОСГК, съдебният състав на СГС стига до извода, че след като пострадалият е можел да получи правна защита по наказателното дело на разумна и нормална за пазарните условия цена, но вместо това е извършил прекомерни и неоправдани разходи, гражданският съд е длъжен в съответствие с чл. 83, ал. 2 ЗЗД да намали обезщетението за заплатения от пострадалия адвокатски хонорар в наказателното производство до размер, съобразен с фактическата и правна сложност на наказателното дело“.
Приема за критерий „обичайния“ размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и отсъжда, че към датата на сключване на договори за правна помощ, минималният размер на адвокатския хонорар е възлизал на 800 лв. по предявеното обвинение.
Последно за представителство в досъдебно производство и съдебна фаза за неимуществени вреди от незаконно обвинение съдът присъжда сумата от 2 920лв. като отхвърля разликата до пълния предявен размер от 8 200 лв. Присъдена е законната лихва върху сумите, считано от 27.03.2021 г. до окончателното им изплащане. ПРБ е осъдена да заплати и съдебно-деловодни разноски в размер на 540,69лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Минало незабравимо: Обвинението срещу Манол Генов свали Димитър Главчев от председателския пост на НС
През 2017 г. обвинението срещу Манол Генов развихри тежък политически скандал между управляващите от ГЕРБ и социалистите, довел до оставката на бившия председател на парламента Димитър Главчев.
Повод за рокадата тръгна най – напред от изявление на тогавашния премиер Борисов, че „в парламента продължават да стоят хора, които са замесени с наркотрафик, хора, които са купували гласове, и то от затворници“.
В отговор на Борисов лидерът на БСП Корнелия Нинова прочете остра декларация от парламентарната трибуна, а Димитър Главчев я изгони от пленарната зала за „обида на парламента и членове на Министерския съвет„. Това стана докато Нинова четеше декларация, след отказа на управляващите да бъде изслушан премиера Борисов по искане на БСП. Веднага след това левицата поиска оставката на Главчев. Изгонването на Нинова доведе до заплаха за бойкот от страна на опозицията, докато Главчев не сдаде поста.
Тогава Борисов се появи в парламента и бащински „притисна“ Главчев да освободи поста и на парламентрната трибуна се възкачи друго острие на ГЕРБ по онова време – Цвета Караянчева.
Понастоящем Димитър Главчев бе компенсиран от мнозинство на ГЕРБ, ПП- ДБ и ДПС с висока и престижна позиция – председател на Cмeтнaтa пaлaтa (СП) – незaвиcим въpxoвeн дъpжaвeн opгaн зa контрол по изпълнeниeтo нa дъpжaвния бюджeт от МС и дpyги бюджeтни opгaнизaции, както и за тeĸyщ ĸoнтpoл на нaциoнaлнaтa финaнcoвa пpaвнa cиcтeмa. Постът предполага висок професионализъм, безупречна чест, работа в обществен, а не в партиен интерес.
Изборът на Главчев дойде на фона на твърденията на досегашния председател на Сметната палата Цветан Цветков, че е отстранен от поста заради одитен доклад, свързан с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ), и след намеса на депутат от ДПС.
Смяната на вахтата в СП остави още една незаличима следа – пренастроените интереси на ПП – ДБ спрямо предишния председател на СП, за когото се бориха да бъде „върнат“ от Конституционния съд на поста заради тежки пороци при отстраняването му. Когато „спечелиха“ делото, обаче те гласуваха срещу възстановяването на Цветков в полза на неговата заместничка, която пък не го допусна до Сметната палата. „Какво тук значи някаква си личност„, когато срещу предателството получиха председателското място в НЗОК, е, то се знае, с подкрепата ГЕРБ и ДПС. Всичко това в името на държавния интерес, ама, разбира се.
