ВКС осъди ПРБ да плати 85 000 лв. на бившия видински кмет за вреди от 4-ри незаконни обвинения, сринали кариерата му

След девет години бившият видински кмет Герго Гергов  може да се чувства съдебно реабилитиран – ВКС  окончателно осъди прокуратурата за неимуществените  вреди,  които  му е нанесла с четири незаконни обвинения, докато е бил кмет на общината.  Съдът му присъжда обезщетение от 55 хил. лева, което заедно със законната лихва оформя дълг на  ПРБ  в размер  на 85 000 лева.  Отделно са съдебните разноски.

Дълги години Герго Гергов водеше класацията  „кмет – любимец“  на  прокуратурата – през 2014 г.  бе  задържан след акция на ДАНС по подозрение,  че е ощетил общината при сключването на договор за доставка на храни за детските градини. Обвинен бе за незаконно държане на антични монети и боеприпаси   (патрони), а през през  2016 г., му бе повдигнато обвинение за безстопанственост. За половин година бе отстранен от длъжност,  получи  „парична гаранция“ в размер на 30 хиляди лева, след което  тя „падна“ на 10 хиляди лева и забрана да напуска страната за една година.

Привличането му към наказателна отговорност на 1 август 2014 г.  е съпроводено с показно претърсване на кметския кабинет в общината, на което свидетели  стават всички служители, а  пред погледите на събралите се пред сградата граждани, кметът е отведен в полицията,  където на следващия ден му повдигат  трите обвинения. Обиск и претърсване са извършени и в жилището му в присъствието на съпругата му и  двете им малолетни деца.

След шумните акции по задържане и привличане към отговорност,  две години по-късно,  през 2016 г.  започва обратното  броене  –   поради липса на извършени престъпления,   най-напред СГП  прекратява първите две обвинения за длъжностно престъпление ( чл.282, ал.2 НК) и за незаконно държане на оръжие.   Оттегля и  наказателно производство  за безстопанственост ( чл.219, ал.3 НК).

Единственото обвинение, което стига до съд  е за археологическите ценности ( чл.278, ал.6 НК) , но  по него кметът на 23 юни  2016  г. е признат за невиновен, а оправдателната присъда  е  потвърдена.

При този порой от  нуспешни обвинения е неизбежен въпросът дали причината за тях  не се е дължала на прозаични обстоятелства – бил е кмет от политическа партия  в опозиция по времето когато управляваше  ГЕРБ, която много се ядосваше, ако пропусне някой  кметски пост.    Абсурдно, разбира се, българската прокуратурата не се заиграва с политика,   гледа си  само  закона, нищо, че в случая „Гергов“  нито едно от обвиненията й не е отбелязало  успех.

Успява обаче в  едно – да срине  доверието на съгражданите му в него като кмет.

По пътя към  отговорността за прокуратурата

След оправдателната присъда,  Гергов завежда иск по  ЗОДОВ, с който иска съдът да му присъди обезщететие от 200 хил. лева за нанесени неимуществени вреди от действията на прокуратурата, които са довели до огромен психичен стрес, влошили са здравословното му състояние и са уронили достойнството и авторитета му в общината и цялата страна.  Най – напред  Окръжен съд –  Монтана му присъжда обезщететние в размер на  83 000 лв., но  Апелативния съд в София – го намалява на 40 000 лв,  решение което  Гергов оспорва пред ВКС.

Прокуратурата също спори за  присъденото обезщетение от  40 хиляди лева,  като “ силно завишено“.   И двете страни излагат доводите си,   а ВКС приема, че касационната жалба на ищеца се явява частично основателна, а тази на Прокуратурата на РБ – неоснователна.  Съдът сочва, че „нито едно от посочените в жалба на  прокуратурата  решения от практикат на ВКС , „не разкрива сходство с настоящия спор, поради което присъдените с тях обезщетения нямат отношение към  принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД по настоящото дело“ .

Съдебният състав на ВКС допуска обжалването по въпросите за критериите при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съобразно принципа за справедливост по  чл.52 ЗЗД . Напомнена е константната практика на ВКС, според която за размера на обзещтението са от значение   обстоятелства за   тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,  броя и продължителността  на извършените с участието на пострадалия процесуални действия, наличието на данни за причиняване на претендираните за обезщетяване вреди и от водени срещу ищеца други наказателни производства през процесния период, начина, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот.  Също и дали  обвинението е рефлектирало върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние и други факти, които следва да се преценяват съобразно конкретните обстоятелства за всеки отделен случай.

За какво е бил прав  АС – София

В конкретиня случай върховните съдии приемат, че правилно АС – София е решил, че  повдигнатите незаконни обвинения за извършени престъпления, имат по интензивно негативно отражение върху неимуществената сфера на пострадалото лице, доколкото особено силно накърняват авторитета и общественото му положение.

Възприета е и оценката, че макар и за кратък период от време против него са били повдигнати четири обвинения за престъпления от общ характер, три от които за тежки престъпления, а две от тях и във връзка със заеманата от него длъжност; от предприетото публично претърсване на кабинета му в общината; от начина на извеждането му от сградата и транспортирането му с патрулна кола пред погледа на много граждани и служители на общината; отстраняването му от длъжност за пет месеца; извършеното претърсване на дома на ищеца в негово отсъствие, както и от широкото отразяване на извършените спрямо него следствени действия и повдигнатите му обвинения в средствата за масова информация.

  Несъгласие

ВКС обаче не е съгласен с  преценката,  че заради „сравнително краткия период на висящност на обвиненията ( малко над две години), размерът на обезщетението възлиза на сумата от 40 000 лв.“

Според върховните съдии недостатъчно са оценени  обстоятелствата, че към момента на повдигане на обвинението, Гергов се е  ползвал с доверието и уважението на съгражданите си, намерило отражение в избирането му за кмет през 2011 г.

Повдигнатите обвинения за  четири престъпления, две от които в качеството му на длъжностно лице, са нанесли трайни и необратими негативни последици върху доброто име на ищеца и неговия обществен авторитет,  пишат върховните съдии.  Отбелязат, че загубата на доверие в  него от съгражданите му след повдигнатите обвинения,  се вижда на местните избори през 2015 г., на които Гергов не е успял да стигне дори до балотаж.

Дискредитирането на кмета е пряка последица от действията на прокуратурата, които  са „препятствали по-нататъшната реализация на Гергов в обществения живот, чрез участие в управлението на местната администрация“.

 В недостатъчна степен е оценен и характера на взетите спрямо ищеца мерки за процесуална принуда: „парична гаранция“ в размер на 30 000 лв., впоследствие намалена 10 000 лв., „забрана за напускане на пределите на Република България за период от една година и най-вече отстраняването му от заеманата длъжност кмет на община Видин по реда на НПК за срок от пет месеца, както и показността на задържането му и широкото медийно отразяване на наказателното преследване.

ВКС отбелязва  още нещо, което обикновено остава  сянка –  наред с  широкото публично разгласяване на повдигнатите срещу ищеца обвинения,  включително и  чрез информация, оповестявана  от говорителя на главния прокурор, (тогава Сотир Цацаров),  по делото „липсват  доказателства, че прекратяването на наказателните производства от прокуратурата е било публично оповестено чрез средствата за масова информация с оглед изискванията на чл.11, ал.2 ЗОДОВ“. 

Като пренастройва критериите за оценка на събитията около видинския кмет,  върховните съдии отсъждат, че в  конкретния случай, „обезщетението следва да бъде определено при превес на обстоятелствата, обосноваващи по-висок размер, а не на тези, коиот определят по-нисък, каквито са разумната продължителност на наказателното преследване и липсата на трайно засягане на здравословното състояние на ищеца“.

 Финал

 Финално отменя частично решение на АС – София и към размера от 40 000 лв присъжда допълнително обезщетение в размер на 15 000 лв., заедно със законната лихва от считано от 21.05.2018 г. до окончателното изплащане.   Оставя в сила отхвърлената част от исканото обезщетнение до 200 хил.

Финансови експерти изчислиха, че така  отсъденото обезщетение  от  55 000 лева заедно с лихвите  означава, че ПРБ трябва да заплати на пострадалия общо 85 000 лева.

Отделно ПРБ дължи присъдените разноски, които с оглед на увеличения размер на обезщетението са в размер 3 482,88 лв плюс сумата от 764,29 лв., която е неприсъдената част от дължимите разноски за първите две инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

По традиция  заплащането ще стане от бюджета на съдебната власт, тоест от парите на данъкоплатците. По правило, скрити зад  професионална независимост,  конкретните виновници  няма да отговарят имуществено за гафовете си,  а може би тъкмо заради това се чувстват свободни да ги стъкмяват.

–