DeFakto.bg DeFakto.bg
Есенната сесия на 49-ото Народно събрание (НС) се открива в сградата на бившия Партиен дом. Народните представители последно работиха там по времето на третия кабинет на Бойко Борисов, и масовите протести срещу управлението му, а по настоявене на „Има такъв народ“ бяха върнати в оригиналната сграда отново.
Сеагшното решението бе обявено в началото на август от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ-СДС). Завръщанеот в Партийния дом е аргументирано с необходимост от близо 3 – годишен ремонт на историческата сграда на Народното събрание. Желязков информира още, че все още няма решение историческата сграда на парламента да бъде превърната в музей, а рокадата в работното пространство определи като временна, съобщи БТА.
Опити за трайно преместване работата на депутатите в сградата на бившия Партиен дом бе направен и в рамките на 44-ото НС, чиято десета сесия бе открита в изцяло ремонтираната зала „Св. София“. Председателят на 44-ото НС Цвета Караянчева обяви края на ремонта, за който били похарчени близо 18 млн. лв. Всъщност депутатите от 44-ото Народно събрание са първите и последните, заседавали в реновираната пленарна зала „Св. София“.
След повече от две години или 890 дни прекъсване депутатските банки, разположени в 12 реда под стъклен купол, в реновираната зала „Св. София“ отново са на разположение на депутатите от състава на 49-ото Народно събрание. Решението за рокадата преди три години предизвика полемика по повод ограничения достъп на журналисте до народните представители. И сега представителите на медиите няма да имат достъп до работните помещения на парламентарните групи, разясни Желязков по време на информационна среща с представителите на медиите от началото на август. Очаква се достъпът да бъде на две места във фоайето на централния вход откъм Ларгото, откъдето се очакват да влизат депутатите и пред пленарната зала на третия етаж.
Законодателни очаквания
По време на тазседмичното заседание на Министерския съвет министър-председателят Николай Денков обяви, че кабинетът внася и последните реформи по Плана за възстановяване и устойчивост, които да бъдат разгледани. От тяхното приемане ще зависят парите по втория транш по ПВУ, които възлизат на около 724 млн. евро.
От „Продължаваме промяната“ заявиха, че един от основните им приоритети ще бъде да направят реформи в службите. По думите на техния съпредседател, Кирил Петков, това е належащо след зачестилите убийства и след показния разстрел на Алексей Петров.
Пред народните представители остава и въпросът за Шенген. През миналата година България и Румъния останаха извън шенгенското пространство. Тогава Австрия и Нидерландия отказаха да подкрепят влизането на страната ни в зоната. Фактически България е изпълнила всички технически изисквания, за да може да бъде приета, но скептицизмът у европейските ни партньори остана висок – техните съображения са свързани със засиления мигрантски поток и корупцията по високите етажи на властта.
Кирил Петков обяви, че ще бъде внесен законопроект за реформа на антикорупционната комисия. Към този момент е приет единствено законопроеткът на ГЕРБ-СДС. В него е записано, че КПКОНПИ ще бъде разделена на две – едната ще се занимава с противодействие на корупцията, а втората с отнемането на незаконно придобитото имущество. Шестима от членовете й ще бъдат избирани от парламента и един от президента. Всеки един от членовете ще бъде председател на ротационен принцип, а мандатът му ще бъде едногодишен.
Важна тема за народното представителство ще бъде и влизането на България в еврозоната.
Заради предстоящите местни избори се появи неофициална информация, че депутатите се гласят за нов ремонт на Изборния кодекс. В края на миналата година парламентът върна хартиеното гласуване, а това предизвика силни противопоставяние сред – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, които още не бяха в коалиция. След като се сглобиха в некоалиция очакваният по-скоро са, че кодекс ще бъде отворен, въпреки съпротивата на конституционалистите.
Другата тема, по която предстои да има продължение, са промените в Конституцията. Преди излизането си във ваканция от ГЕРБ – СДС, ПП-ДБ и ДПС внесаха общ законпорект за проект за изменения на основен закон – сред тях разделянето на ВСС на два Съдийски и Прокурорски съвети, ограничаването на правомощията на главния прокурор и слабата обществена подкерпа за промяна на националния празник и отнемането на правомощията на президента да назначава служебни кабинети.
В първия работен ден депутатите ще гласуват прекратяване пълномощията на депутата от ГЕРБ-СДС Вежди Рашидов, който подаде оставка през август след като употреби нецензурни думи срещу жертвите на домашно насилие. Рашидов обяви, че напуска не само парламента, но и партия ГЕРБ и политиката.
За днешния пленарен ден е предвиден блиц контрол на премиера Николай Денков и заместника му Мария Габриел. В програмата е и редовен парламентарен контрол, по време на който на въпроси на депутати ще отговарят финансовият министър Асен Василев, вътрешният – Калин Стоянов и още 10 министри. Най-много са въпросите към министъра на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков – общо 28.
