DeFakto.bg DeFakto.bg
Антикорупционният закон влиза за второ четене в пленарна зала
Парламентът прие на първо четене законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Законопроектът бе гласуван без дебат, със 118 гласа „за“, 28 „против“ и 20 „въздържал се“.
С него се въвежда ефективна съдебна защита при издаването на Европейска заповед за арест (ЕЗА).
Създава се нов чл. 56а, който въвежда задължение за прокурора по делото да внесе искане пред съответния първоинстанционен съд за вземане на мярка задържане спрямо обвиняемия с цел издаване на Европейска заповед за арест. Предвидено е съдът да се произнася в тридневен срок от получаване на искането, като съдът проверява законосъобразността и пропорционалността на издаването на ЕЗА.
С нов чл. 59а се урежда приемането на лицето от изпълняващата Европейската заповед за арест държава членка на Европейския Съюз, както и задълженията на прокурора незабавно да внася искане за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража от съответния първоинстанционен съд по реда на чл. 64 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Предлага се също в рамките на това производство вече доведеното в България обвиняемо лице и неговият защитник да могат да оспорят законосъобразността и пропорционалността на издадената от прокурора по реда на чл. 56а Европейска заповед за арест, за да се гарантира правото на обвиняемия да се защити лично срещу предприетите спрямо него действия от страна на прокуратурата по принудителното му довеждане.
При отказ на съда да уважи искането на обвинението, няма да бъде възможно да се пристъпи към провеждане на международно издирване, но не е предвидена забрана за повторно искане за вземане на мярка „задържане“ с цел издаване на европейска заповед за арест.
На заседание на правна комисия от 7 септември т.г. Надежда Йорданова посочи ред случаи, в които съдии от други държави членки на Европейския съюз отказват изпълнение на Европейска заповед за арест, когато тя е издадена от български прокурор, без да е минала през съдебен контрол.
На второ четене ще бъде разгледан и антикорупционният закон, внесен от депутати от ПГ на ГЕРБ-СДС. Той предвижда създаване на нова Комисия за противодействие на корупцията. Членовете ще бъдат избирани от парламента, с 6-годишен мандат, като на всеки две години ще се редуват на председателския пост. Неправителствените организации ще могат да издигат кандидати в ком4сията, в нея няма да има членове, назначени от президента, кандидатите ще бъдат одобрявани от номинационна комисия в състав от петима души – по един представител на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието, омбудсмана и Сметната палата.
В новосъздадената комисия ще може да изгради свое звено, което самостоятелно да прилага специални разузнавателни средства при разследвания за корупция на лица, заемащи публични длъжности. Това предложение бе силно критикувано от бившия вътрешен министър Бойко Рашков.
Вместо седем членове, както предвиждаше първоначалният проект, депутатите от правна комисия приеха новата антикорупционна комисия да се състои само от трима души, избрани от парламента с мандат от шест години, като всеки от тях ще председателства комисията на ротационен принцип за по две години. Членовете на бъдещата Комисия за противодействие на корупцията трябва да са юристи и да имат минимум пет години професионален стаж, а не най-малко 10 години юридически стаж, както беше предвидено в проекта, приет на първо четене.
От средите на управляващите обещаха промени на промените, приети от правна комисия, при окончателното гласуване на закона.
