DeFakto.bg DeFakto.bg
„Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) по Правосъдие и върховенство на Закона за България и Румъния, което предзвика див възторг сред управляващите и претенции откъм бивши служебни министри, че е тяхна основната заслуга. Безспорно новината е добра, даже отлична на фона на факта, че от влизането си в ЕС през 2007г. досега, цели 16 години, сме под непрекъснатия мониторинг на ЕК и Европейския парламент по тази тема, което на практика означаваше, че у нас няма върховенство на Правото и независимост на Съдебната власт. Дали обаче не са малко изкуствено подсилени и леко фалшиви възторжените аплаузи от политическата сцена?!Това заявява в становище по прекратяване МСП председателят на Инициатива „Правосъдие за всеки“ Велислав Величков.
Какви са фактите?
Мониторингът по МСП на практика е преустановен за България още в края на 2019 г., когато излиза и последният доклад по изпълнението на препоръките за реформа в съдебната система и осигуряване на независимо правосъдие.
В последните близо четири години нови препоръки не са давани, но следва да се има предвид, че поне до 2022 г. и никоя от старите не е изпълнена. В този смисъл това бе „мъртъв механизъм“ за нас, който не отчиташе нито напредъка, нито изоставането ни. За Румъния бе различно, там доклади до миналата година имаше, даваха се и и се изпълняваха препоръки. Разликата с далеч по – нереформираната прокуратура и съдебен съвет у нас, в сравнение със Северната ни съседка бе едно много приятелско отношение на тогавашния премиер Борисов с предишния председател на ЕК Жан – Клод Юнкер и съответното „затваряне на очите“.
Протестите срещу Главния прокурор Гешев и за съдебна реформа бяха през лятото и есента на 2020 г. и някак си отвориха очите на ЕК и ЕП за огромната пропаст между декларирани намерения и реалното изпълнение на властите у нас по отношение изпълнението на препоръките на Венецианската комисия и ЕК, както и на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по отношение на съдебната реформа, както и за избирателната работа и системни дефекти в нереформираната ни прокуратура. Серията от избори и кратки парламенти през следващата 2021 г. и упоритата съпротива на политико – съдебното статукво не позволиха съдебната реформа да започне и през тази и следващата 2022г., въпреки гръмките заявки, като все пак връщането към върховенството на Правото бе поставено със закриването на специализираните съдилища, които на практика действаха като извънредни прокурорски трибунали.
На дневен ред излезе и проектозаконът за противодействие на корупцията, с който следваше да се създаде антикорупционна комисия с разследващи функции, но правителството на Промяната тогава падна, парламентът също се разпадна и всичко се отложи за настоящата година. Доклад по МСП отново нямаше.
– Служебният министър на Правосъдието Крум Зарков продължи реформисткия курс на предшественика си от ДБ Надежда Йорданова и с много решителната роля на заместник министъра и на двама им, Емил Дечев / наказателен съдия от кариерата/ изработиха качествени и отчитащи препоръките на ЕК и ВК законопроекти за промяна на Закона за Съдебната власт /ЗСВ/ и Наказателно процесуален кодекс /НПК/, които минаха и през положително становище на ВК. Тези законопроекти минаха доста трудно през Народното събрание, но приемането им бе неизбежно, понеже висеше със страшна сила „Дамоклевият меч“ на спряното финансиране по обезщетенията за Ковид мерките и някои от Европрограмите.
Някои от приетите текстове обаче, след намесата на „червените химикалки“ от водещи депутати на ГЕРБ, бяха неясни, неточни или противоречиви и това даде възможност на потъналата в схеми Прокурорска колегия на ВСС да отложи на няколко пъти назначаването на излъчения „ад хок“ съдия Талева от СГС за временен прокурор за разследване на главния прокурор спрямо изпълняващия длъжността Борислав Сарафов, оправдавайки се именно с празнота в закона по отношение разследването на заместниците на главния прокурор. Последваха поправки в НПК и ЗСВ, които обаче не решиха проблема напълно, а се задълба ненужно в надграждането на системата за случаен избор на специалния прокурор, като така с още поне три месеца се отложи нейното въвеждане.
Антикорупционният закон затъна буквално на второ четене в Правна комисия, като окончателните текстове за състава, избора и механизма на действие на новата КПКОНПИ оставя тежки съмнения за опити да се провеждат политически дирижирани разследвания, а тричленният състав на комисията /двама от трима могат да вземат решения за образуване или прекратяване на разследвания/ и ротацията на председателя на всеки две години измежду тези трима души, които ще бъдат избрани с политическа договорка от управляващото мнозинство оставя тежки съмнения, че тези разследвания ще бъдат обективни и всеобхватни и, че ще приключат с обвинителни актове в Съда.
Конституционният проект за изменения в глава „Съдебна власт“ в крайна сметка се оказа плод на тежки и недопустими компромиси и сякаш вместо да ограничи ще разшири правомощията на главния прокурор, оставяйки го да ръководи предвидения нов Прокурорски съвет и правейки го и административен ръководител на Върховната прокуратура, като така ще му даде инстанционен контрол върху петте апелативни прокуратури в добавка към методическото ръководство спрямо всички прокурори. А „черешката на тортата“ се явява напълно немотивираното предложение за пръв път да се даде право на повторен мандат за главния прокурор и председателите на върховни съдилища, като така същите могат вместо досегашните седем да изкарат по 10 години на високия пост! Неясен остава и механизмът и критериите, по които ще бъдат излъчени членове на парламентарната квота в Прокурорския и Съдийския съвети.
Иначе казано, Урсула Фон Ден Лайен изпълни заявения си в програмната си реч за състоянието на Съюза ангажимент да улесни приема на България и Румъния в Шенгенското пространство, като „избие“ основния довод на Нидерландския премиер Марк Рюте против, заради действащия МСП по отношение на върховенството на Правото спрямо двете държави, и ЕК веднага свали официално този мониторинг, тоест даде се и възможност, но и огромно доверие в аванс на страната ни, че ще проведе докрай и коректно заявените реформи в съдебната система.
Ние, чрез министрите и депутатите от „некоалиционното мнозинство“, които спорят чий е по- големият принос, приехме това като заслужена награда за свършеното вече, без да се говори кога и как ще бъде свършено останалото (всъщност основното) и някак задоволството замени трезвата преценка.
Сега е време да се съсредоточим в изпълнението обаче, а там ще е най – трудната част, защото съпротивата на олигархичното статукво да запази почти непокътнати позициите и влиянието си в Съдебната власт ще бъде много трудно преодолимо!
Така че нека си приберат „Йерихонската тръба“ и я заменим с тъпана на обществения и експертен натиск, особено що се касае да конституционната реформа, където до „поправителна сесия“ ще е много трудно да се стигне!
