
В Народното събрание е внесен Закон за изменение и допълнение на Конституцията с неясни автори от спорна политическа формация! От мотивите на законопроекта дори не е ясно какви цели са поставени, какъв резултат се очаква и как ще се постигне – това се казва в обръшение на Съюза на юристите в България (СЮБ) към народните представители от 49-ото НС.
Юристите обръщат специално внимание на предложението от законопроекта ВСС да бъде разделен на два съвета – Съдийски и Прокурорски, като занапред съдийският съвет е съдебната власт, а прокуратурата и следствието, независимо, че са регламентирани в глава Шеста на Конституцията „Съдебна власт“ вече не са част от нея. Съществено е, чe тази промяна е в противоречие с волята, която народните представители от ВНС са имали изграждайки с Конституцията условия за създаване на демократична, правова и социална държава и тази промяна е „от компетентност само на ВНС„, отбелязват от СЮБ.
Категорично поддържаме, че предлаганите конституционни промени, касаещи съдебната власт са от компетентност на ВНС, поради което предлагаме 166-те народни представители да оттеглят внесения от тях противоконституционен законопроект за изменение и допълнение на КРБ, посочват от Съюза.
Цялото обръщение, подписано от председателя на СЮБ Владислав Славов.
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
Съдебната реформа в България се извършва непрекъснато вече над 30 години. Тя започна с приемането на действащата Конституция, която предвиди нова организация на съдебната власт – създаване на ВСС, възстановяване на ВКС и ВАС, апелативни съдилища и съответни прокуратури, възможност за триинстанционно производство и т.н. Тази промяна вместо в едногодишен срок (§4 ПЗРКРБ), поради бездействие и открита съпротива на законодателната и изпълнителната власти стана за 7-8 години, продължи със „Стратегии за реформиране на българската съдебна система, приемани от МС през 2001, 2003, 2009 и 2014 година без обществено обсъждане и без участие на реформирания –съдебната власт !!!
Европейската комисия (ЕК) с критични доклади по мониторинга, Венецианската комисия, Съвета на Европа (СЕ) и други международни организации отчитаха доколко се реформира системата и ни даваха мнения, препоръки, съвети и т.н., които без да се заблуждаваме изпълнявахме частично, напр. за квотата на НС във ВСС.
Не трябва да пропускаме и данните от доклада на Европейската комисия за ефективност и качество на правосъдието на Съвета на Европа (издание 2022 г.), съгласно които имаме много добро финансиране на съдебната власт в България спрямо 47-те страни членки и сме в челото по брой съдии и прокурори на 100 хил. жители, без да отчитаме съдебните и прокурорски помощници.
През тези 30 години бяха приети и пет поправки на КРБ като четири от тях специално за съдебната власт.
И сега след повече от 30 години реформа отчитаме изпълнение на стратегиите и препоръките, но във всички нас – юристите, остава усещането, меко казано, за неудовлетвореност и непостигане на желаните резултати и за липса на справедливост, и най-важното не само у нас, но и в българското общество и в европейските ни партньори.
Днес, ние отново говорим за продължаване на реформата при очевидна неяснота какво всъщност искаме и как да го постигнем!
Съдебната реформа стана политическа дъвка, но трябва да се знае, че изготвянето на изменение на Конституцията изисква задълбочена оценка на въздействието, както на действащия нормативен акт, така и на проекта при зачитане принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуване, субсидиарност, пропорционалност и стабилност, максимална прозрачност, публичност, участие на обществеността и преди всичко, участие на най-изтъкнатите ни юристи, както от практиката, така и от доктрината.
Известно е, че в разработването на действащата Конституция са участвали най-високо ценените и ерудирани юристи, като проф. Живко Сталев, проф. Александър Янков, проф. Кино Лазаров, проф. Живко Миланов, Петър Корнажев, Христо Данов, Гиньо Ганев и др., целият състав на Юридическия факултет на СУ (тогава единствен) и на Института за държавата и правото на БАН.
Ceгa в Народното събрание е внесен Закон за изменение и допълнение на Конституцията с неясни автори от спорна политическа формация! От мотивите на законопроекта дори не е ясно какви цели са поставени, какъв резултат се очаква и как ще се постигне. Съдебната система е консервативна и не може да се променя всеки ден и на парче по системата „проба-грешка“, напр. на министъра на правосъдието вече е възлагано през 2007 г. управление на имоти на съдебната власт, отчетено за неудачно – в последствие отменено!
В настоящето обръщение обсъждаме само законодателните промени, касаещи съдебната власт и заявяваме следното:
В т. 2 на мотивите на законопроекта се посочва, че се извършва структурна реформа на BCC с цел укрепваме независимостта на съда. Занапред съдийският съвет е съдебната власт, а прокуратурата и следствието, независимо, че са регламентирани в глава Шеста на Конституцията „Съдебна власт“ вече не са част от нея и статутът им е на свободни, независими и самоуправляващи се организации, с възможност за отчитане периодично пред Народното събрание.
Съществено е, чe тази промяна е в противоречие с волята, която народните представители от ВНС са имали изграждайки с Конституцията условия за създаване на демократична, правова и социална държава. ВНС е направило това, регламентирайки институции, на които е възложило точно определени функции и правомощия при спазване принципите на народния суверенитет, политическия плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт. Конституцията определя реда на формиране на тези институции, мястото им в държавната йерархия и специфичната за всяка от тях дейност, с което се установява необходимият баланс помежду им.
Този баланс не трябва да може да се променя при лесно изменящата се политическа и парламентарна обстановка и за това е от компетентност на ВНС.
Промяна в структурата, формирането и функциите на звената от съдебната власт, в т.ч. статутът на нейните органи, вкл. висшите конституционно установени длъжности представлява промяна във формата на държавно управление (чл. 158, т. 3 от Конституцията) в този смисъл р. №3/2003 по к. д. 22/2022 г. на КС (ДВ., бр.36/803).
Категорично поддържаме, че предлаганите конституционни промени, касаещи съдебната власт са от компетентност на ВНС, поради което предлагаме 166-те народни представители да оттеглят внесения от тях противоконституционен законопроект за изменение и допълнение на КРБ.
Предлагаме под патронажа на НС да се създаде комисия от изявени юристи, която да разработи концепция за развитието на ВСС, на съдилищата, на прокуратурата заедно със следствието и разследващите полицаи и за Инспектората към ВСС.
Подобно подробно предложение сме изпратили и на Президента, и на Председателя на НС (изх. №23/07.04.2022 и изх. №31/05.06.2023 г.).
И на края и не на последно място необходима е дълбока и качествена промяна на юридическото образование, което е в плачевно състояние и произвежда голямо количество „юристи-среднисти“. Тъжно е, но с тези кадри и най-перфектната съдебна реформа няма бъдеще.
С УВАЖЕНИЕ, ПРЕДСЕДАТЕЛ: (ВЛ. СЛАВОВ)
Ще се вслушат ли депутатите, а и не само те, в тези съвети, които се съдържат в становището на СЮБ. Съмнявам се. Но това което бха могли да направят е поне да привлекат в работата на комисията утвърдени конституционалисти, защото в състава на това НС явно липсват такива.. Най същественият и същевременно най – болния проблем е за устройството, функциите и подбора на състава на ВСС.Той беше създаден като единен орган, но с чисто кадрови функции. Превръщането му в ръководен орган на съдебната власт е развитие, което не се вписва във волята на конституционния законодател от ВНС.Тази метаморфоза беше извършена с цел да се укрепи независимостта на съдебната власт, но резултатът е най- малко спорен, което е видно от основателните критики срещу неговата дейност и резултатите от нея.Всичко това трябва да се преосмисли, за да се даде отговор на въпроса дали не сме отишли твърде далеч от концепцията въз основа на която беше създаден ВСС от ВНС и оправдано с оглед на целта е това развитие. Ясно е обаче, че предлаганото с проекта отделяне на прокурорската колегия в самостоятелна институция противоречи на концепцията за устройство на ВСС и в това отношение становището на СЮБ безспорно е абсолютно точно.