DeFakto.bg DeFakto.bg
Директивата за връщането се прилага за всеки гражданин на трета страна, влязъл на територията на държава членка, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване
Това е така и когато лицето е влязло на тази територия още преди да пресече граничен контролно-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол.
Това реши Съдът на ЕС по дело C-143/22 | ADDE и др., съобщи информационния център на СЕС.
Казусът
Редица сдружения, сред които Avocats pour la défense des droits des étrangers (ADDE), оспорват пред френския Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) законосъобразността на наредба, с която се изменя Code de l’entrée et du séjour des étrangers et du droit d’asile (Кодекс за влизането и пребиваването на чужденци и за правото на убежище).
Според тях с този кодекс се нарушава Директивата за връщането1, тъй като на френските власти се позволява да отказват влизането на граждани на трети страни на границите с други държави членки (наричани по-нататък „вътрешните граници“), по които контролът е временно възстановен въз основа на Кодекса на шенгенските граници, поради наличие на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност на Франция.
Съгласно тази директива спрямо всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой, обикновено се взема решение за връщане. Съответното лице обаче по принцип трябва да разполага с определен срок, за да напусне доброволно територията на държавата. Към принудително извеждане се пристъпва само като крайна мярка.
Conseil d’État (Държавен съвет) иска от Съда да му отговори дали, когато държава членка реши да възстанови временно контрола по вътрешните граници, тя може да вземе спрямо гражданин на трета страна, засечен без валидно разрешение за пребиваване на намиращ се на нейна територия разрешен гранично-пропускателен пункт, където се осъществява такъв контрол, решение за отказ за влизане само въз основа на Кодекса на шенгенските граници, без да трябва да спазва общите стандарти и процедури, предвидени в Директивата за връщането.
Мотивите на Съда
Според Съда, в такава хипотеза решение за отказ за влизане може да се вземе въз основа на Кодекса на шенгенските граници, но, с оглед на извеждането на съответното лице, общите стандарти и процедури, предвидени в Директивата за връщането, трябва все пак да бъдат спазени, което в крайна сметка може да лиши до голяма степен от неговата ефективност евентуалното вземане на такова решение за отказ за влизане.
Директивата за връщането всъщност се прилага по принцип от момента, в който гражданин на трета страна, след като незаконно е влязъл на територията на държава членка, присъства на тази територия, без да отговаря на условията за влизане, престой или пребиваване, и съответно се оказва в незаконен престой там. Това е така и когато, също като в разглежданата хипотеза, лицето е заловено на граничен контролно-пропускателен пункт, който се намира на територията на съответната държава членка. Лице всъщност може да влезе на територията на държава членка още преди да пресече гранично-пропускателен пункт.
Съдът уточнява, че само по изключение Директивата за връщането позволява на държавите членки да изключат от приложното ѝ поле гражданите на трети страни, които са в незаконен престой на тяхна територия. Макар това да е така, когато спрямо граждани на трети страни се взема решение за отказ за влизане на външна граница на държава членка, положението не е същото, когато спрямо тези граждани, както в разглеждания случай, се взема решение за отказ за влизане на вътрешна граница на държава членка, дори когато по нея контролът е възстановен.
Накрая, Съдът припомня, че държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, докато се чака извеждането му, когато този гражданин представлява заплаха за обществения ред, и че могат да предвидят наказание лишаване от свобода за извършване на правонарушения, различни от изчерпващите се с обстоятелството на незаконно влизане. Директивата за връщането освен това допуска ареста или полицейското задържане на гражданин на трета страна в незаконен престой, когато е заподозрян в извършване на престъпление, различно от самото му незаконно влизане на територията на държавата, и по-специално престъпление, което може да застраши обществения ред или вътрешната сигурност на съответната държава членка, приема съдът.
1 Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, 2008 г., стр. 98, наричана по-нататък „Директивата за връщането“). Целта на тази директива е да се определят общите стандарти и процедури, подлежащи на прилагане в държавите членки за връщането на граждани на трети страни в незаконен престой, в съответствие с основните права и международното право. Съгласно съображение 4 от тази директива стремежът е с нея да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика.
