Гласуваните набързо промени в Закона за екстрадицията са симулация на съдебна защита за издирваните с ЕЗА

Адв. Ася Манджукова*

Без дебат и със завидно единодушие, народните представители са приели на първо четене промени в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Знаете ли защо без дебат? Защото, убедена съм, 95% до 98% от депутатите, в това число сред юристите там, си нямат на идея за какво става въпрос, съответно – слабо ги интересува.

А знаете ли защо трябва вас да ви интересува? Защото европейската заповед за арест (ЕЗА) е един от инструментите за съдебно сътрудничество, с които прокуратурата най-много злоупотребява. Представете си, че имате общ бизнес с някого, но решавате да заминете да живеете в чужбина, някъде в рамките на Европейския съюз. Междувременно се скарвате със съдружника си и той, за по-напряко, решава да подаде жалба срещу вас в прокуратурата, разчитайки така да упражни по-бърз и ефективен натиск върху вас, вместо да ви съди с години по гражданско-правен ред, да плаща съдебни такси, адвокатски разноски и пр. И прокуратурата ви “емва”. Започва да ви призовава за разпит, но не ви намира на българския адрес – естествено, вие вече не живеете там. Затова ви пуска за общодържавно издирване. То, разбира се, също не дава резултат, защото сте в чужбина. И тогава прокуратурата решава да издаде една ЕЗА, защото с нея най-бързо ще ви открият и върнат в България. Но за да има ЕЗА, трябва да има обвинение и хоп – сдобивате се и с такова, само дето не знаете. И един хубав ден, докато отивате на работа в някоя европейска държава, белезниците ви щракват, а вие нямате никаква представа защо. Това са реални случаи от моята практика.

Бързам да отбележа, че в огромен брой от тези случаи издирваните с ЕЗА лица пребивават законно, имат регистриран адрес и издадени лични документи в другата държава членка. Те не са неоткриваеми. Чрез съдебна поръчка  могат да бъдат успешно призовани, за да бъдат разпитани и да им се даде възможност да защитят своята теза, без да се пристъпва към преждевременно обвинение, целящо просто да ги върне в България. ЕС освен това разполага и с друг инструмент за съдебно сътрудничество – европейската заповед за разследване /ЕЗР/, която обаче е малко по-трудоемка и изисква повече активност от страна на органите на разследването. Затова често вместо ЕЗР се прилага ЕЗА, която е един сравнително бърз и ефективен инструмент за съдебно сътрудничество между държавите членки, основан на принципа на взаимното доверие. При него обосноваността на повдигнатото обвинение и доказателствата срещу търсеното лице не се проверяват.

Все пак, европейското законодателство /Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г./ и практиката на Съда на Европейския съюз изискват лицата, обект на ЕЗА, да се ползват от ефективна съдебна защита или с други думи – да могат да обжалват издадената от прокурор ЕЗА преди своето предаване. С Решението по дело С-648/2020 г. и Решението по дело С-206/2020 г. * Съдът установи, че българското законодателство не предвижда съдебен контрол върху издадените от прокурор ЕЗА, съответно – те не отговарят на изискванията за ефективна съдебна защита. Така, след 10.03.2021 г., когато излезе първото от двете решение, всички български ЕЗА, издадени от прокурор, «увиснаха».

Това принуди българските власти да предприемат законодателни промени, които трябваше да осигурят право на задържаните в чужбина лица да могат ефективно да обжалват издадената от прокурор ЕЗА, въз основа на която са задържани. Това няма да се случи.

Съгласно внесения проект, ЕЗА няма да може да се обжалва

Ще може да се обжалва мярката „задържане“, постановена от съд по искане на прокурора, въз основа на която прокурорът ще може да издаде ЕЗА. Къде е разликата?

Производството по постановяване на мярката „задържане“ от съд се развива в момент, в който лицето, обект на бъдещата ЕЗА, няма да има лично участие. В това производство ще участва само неговият защитник. Тънкият момент е, че в практиката, в огромен брой от случаите този защитник е служебен, защото обвинението срещу клиента му е повдигнато задочно. Служебният защитник няма контакт с клиента си, не може да изложи неговата гледна точка, не може да се снабди от него с доказателства, оборващи тезата на прокуратурата. Проверката за законосъобразност и пропорционалност на ЕЗА на този етап ще се основава на доказателствата, събрани само от едната страна в производството – прокурора, без реална възможност на лицето да се защити лично или чрез редовно упълномощен негов адвокат. С други думи, при сегашния проект за изменение на закона, предвиждането на съдебен контрол не върху самата ЕЗА, а върху съдебния акт, позволяващ издаването:

– преди търсеното лице да е узнало за издадената ЕЗА,

– без възможност за неговото участие,

– без възможност за лично обжалване на ЕЗА или предхождащият я съдебен акт преди фактическото му предаване,

би било пълната противоположност на ефективната съдебна защита по смисъла на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС

Връщайки се към примера, с който започнах, важно е да се отбележи, че този твърде чест сценарий е възможен, „благодарение“ на един друг правен инструмент, с които прокуратурата често злоупотребява – задочното обвинение.  Решението на прокуратурата да привлече някого като обвиняем задочно, в негово отсъствие, не подлежи на съдебен контрол. В един съществен процент от тези случаи решението за задочно обвинение се взима на база формално проведени процедури по общодържавно издирване и ненамиране на лицето на територията на страната, дори когато по делото има ясни данни за местоположението на лицето извън страната.

И това обаче не е всичко. Когато едно лице, задочно обвинено (без съдебен контрол върху това решение), върнато в България въз основа на ЕЗА (към момента без какъвто и да било съдебен контрол, а ако бъде приет законопроектът – без право на лично обжалване) и изправено пред съда за гледане на постоянна мярка за неотклонение «задържане под стража», спрямо него ще се задейства една  законова презумпция – че спрямо задочно обвинено лице опасността от укриване или извършване на престъпление – предпоставки за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, е априори налице, без нужда от доказване, освен ако доказателствата по делото не установяват друго.  Тази презумпция, драстично нарушаваща презумпцията за невиновност, бе въведена в чл. 63, ал. 2, т. 4 НПК през 2017 г., по предложение на тогавашните депутати от ГЕРБ – Анна Александрова и Данаил Кирилов и създава друга, абсурдна, от гледна точка на основните принципи в наказателното производство, друга презумпция, че във всичките 7 хипотези на чл. 269, ал. 3 НПК, който урежда основанията за задочно обвинение, лицето умишлено се е отклонило от наказателното производство, а това може да се презюмира само в 3 от тях.

Какво се получава – лице, обект на ЕЗА, може да бъде наказано два пъти, заради това, че е упражнило основно свое гражданско право в ЕС – правото на свободно придвижване и пребиваване (чл. 45, ал. 1 от Хартата) – веднъж, като бъде задочно обвинено, без да са положени усилия за установяване на местонахождението му, и втори път – като това задочно обвинение се ползва като оборима презумпция, че се е укрило – предпоставка за налагане на най-тежката мярка за неотклонение.

 След дъжд качулка

За да е пълен абсурдът, приетият на първо четене законопроект за изменение и допълнение на ЗЕЕЗА предвижда в чл. 59а, ал. 3, че след като вече е предадено в България и докато му се гледа постоянната мярка за задържане, лицето ще може пред съда по мярката да оспори законосъобразността и пропорционалността на ЕЗА, която към този момент ще е вече изпълнена. С други думи – след дъжд качулка.

Възможността да се оспори законосъобразността и пропорционалността на една ЕЗА, която вече е изпълнила предназначението си, е напълно лишено от смисъл. Както се произнася СЕС в Решението по дело С-414/20, евентуална констатация за незаконосъобразност на една вече изпълнена ЕЗА не задължава съответната юрисдикция, установила незаконосъобразността, да освободи вече предаденото лице.  Извършването на подобна преценка няма никаква практическа полза. От така направеното предложение не става ясно дали законодателят предвижда задължение на съда да се произнесе с нарочен /и отделен/ съдебен акт по евентуално такова оспорване, както и какви са целените последици на подобна правна възможност. Оставаме с впечатлението, че това е предложение, плод на неудачен, безсмислен и неефективен опит за последващо компенсиране на лицето, обект на ЕЗА, лишено от правото да обжалва определението на съда по чл. 56а, ал. 2 ЗЕЕЗА /проект/ или на издадената от прокурора ЕЗА тогава, когато това обжалване би имало реалното значение на ефективна съдебна защита по смисъла на чл. 47 ЗЕЕЗА.

В заключение, тъй като участвах в работната група на Министерството на правосъдието по изработването на законодателното предложение и съм запозната с аргументите на противниците на личното обжалване на ЕЗА от търсеното лице преди фактическото му предаване, държа да отбележа, че от гледна точка на бързината на производството няма никакво значение в кой момент ще се обжалва ЕЗА и дали ще се даде възможност на задържаното лице лично да обжалва, но от гледна точка на целения резултат – ефективна съдебна защита, тези детайли са критични. В правната доктрина и разбиранията на магистратурата обаче продължава да се наблюдава дълбока привързаност към тезата едно лице да не може да упражнява лично правото си на защита, докато не бъде върнато в България, насилствено или не, и това остаряло схващане се наблюдава и в практиката по обжалването на постановлението за задържане за 72 часа, и в създаването на всякакви пречки за прилагане на законовия способ за провеждане на разпити чрез видеоконференция, и в коментирания законопроект.

П.П.  При общественото обсъждане на ЗИД на ЗЕЕЗА тогавашният министър на правосъдието Надежда Михайлова е запозната с описаните в статията аргументи, подробно изложени в становище на Висшия адвокатски съвет от 07.07.2022 г. Вялата дискусия от заседанието на Правната комисия по законопроекта с нейно участие обаче не дава индикации тези аргументи да са поне осмислени и обсъдени.

* Адвокат Ася Манджукова – Стоянова е българският юрист, представил експертно становище пред съда в Обединеното краство, че българските Европейски заповеди за арест, издавани в досъдебното призводство, противоречат на европейското законодателство, защото не подлежат на съдебен контрол. Въз основа на него, английските адвокати на българския гражданин, обект на ЕЗА, правят искане за преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз, а през 2021 г. излизат две решения на СЕС – по дело С-648/2020 г. и дело С-206/2020 г., които се произнасят, че българската ЕЗА, издавана от прокурор, противоречи на европейското законодателство, поради липсата на ефективна съдебна защита на търсеното лице.