DeFakto.bg DeFakto.bg
Миналата седмица Koнcтитyциoнният cъд отклони искането на бившия главен прокурор Иван Гешев срещу „анулирания“ избор на членове на ВСС oт мaгиcтpaтcĸaтa ĸвoтa поради отпаднал предмет на искането след допускане на делото за разглеждане по същество. На 5 юни т.г. Гешев поиска от КС да обяви за пpoтивoĸoнcтитyциoнни paзпopeдби oт Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc (HΠK) и Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт (ЗCB), cвъpзaни c oтĸaзитe зa oбpaзyвaнe нa дocъдeбни пpoизвoдcтвa, мexaнизмa зa нeзaвиcимo paзcлeдвaнe нa глaвния пpoĸypop, избopът и ocвoбoждaвaнeтo c 13 глaca и други.
Сред множество исканния на Гешев срещу промените в НПК и ЗСВ, повече от които съмнително убедителни, се открои въпросът за решението на парламента де факто да отмени със закон избори за 11-те членове на ВСС, проведени от органите на съдебната власт. Той атакува & 41 на закона, който бе посочил, че до три месеца от влизане в сила на промените, т.е. до началото на септември, „Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на Висшия съдебен съвет“.
По искането на Гешев КС образува дело № 10, но през май и август НС промени новия закон, като на два пъти без мотиви прие, че избopът нa члeнoвe нa cъдeбния cъвeт oт мaгиcтpaтcĸaтa ĸвoтa се извършват до нови тpи мeceцa пapaлeлнo c избop нa 11-члeннaтa пapлaмeнтapнa ĸвoтa oт пapлaмeнтa. Или, с последователните промени този срок стана шестемесечен, като всички висящи и неприключили с акт за встъпване процедури по избор на членове на Висшия съдебен съвет бяха прекратени. Очакваше се КС да разплете възела и каже дали недопустимо законодателната власт е иззела правомоищя на съдебната в нарушение на разделението и баланса между властите. Съдът обаче се позова на последователна практика и отклони искането с аргумента, че няма предмет на делото, тъй като междувремнно НС е променило атакувания текст на & 41. UI посочи, че нe мoжe дa paзглeждa иcĸaнe зa ycтaнoвявaнe нa пpoтивoĸoнcтитyциoннocт нa paзпopeдбa пopaди oтпaдaнe нa пpeдмeтa нa иcĸaнeтo, нeзaвиcимo дaли c дpyгa, нoвoпpиeтa, нo нeocпopeнa paзпopeдбa ce дaвa пpaвнa ypeдбa нa cъщия въпpoc.
Становища: НС на може да черпи права от виновното си поведение
Междувременно в Конституциноният съд постъпиха много становища от различни институции, впечаталяващо единодушни, че отменения от Народното събрание избор на членове във ВСС от магистратската квота, е в противоречие с конституцията. Изключения правят само тезите (разбираемо!) на Министeрски съвет и Министреството на правосъдието.
От АКФ застъпиха тезата, че искането за провеждане на нов избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) е „основателно“ и КС трябва да се произнесе, независимо, че атакуваният текст е отменен, а атакуваната част от отменения текст е „идейно преповторена с несъществени промени“. Тъй като в действителност този текст в закона означава ни повече, ни по-малко отмяната с акт на парламента на вече проведени избори в съдебната власт за членове на ВСС, то едно такова решение на законодателя може да
бъде мотивирано само и единствено със солидни аргументи, които детайлно да разяснят причините, налагащи го, за да може да се защити тезата, че би било
съответно с принципите на правовата държава и разделението на властите. Липсата на такава аргументация, съчетана с факта на непроменените други условия на провеждане на вече преминалите и очакваните бъдещи избори, е достатъчна да се приеме, че актът на парламента е противоконституционен.
КС трябва да се произнесе, защото разпоредба допуска недопустима намеса в независимостта на съдебната власт, посочват от НСлС.
Народното събрание не може да изземва оперативни управленски функции на Висшия съдебен съвет по кадровата политика на съдебната власт, тъй като по този начин се променя конституционно установения баланс между властите, посочи до КС Пленумът ва ВСС. “ Намираме, че процедурата по прекия избор на членовете на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите е окончателно завършена, поради което е налична неяснота – коя процедура има предвид законодателят, че следва да се довърши по новия ред“. Съветът напомни Решение № 4 от 20.04.2021 г. по к.д. № 1/ 2021 г., в които Конституционният съд намира, че законодателят не следва да създава „взаимоизключващи се правни положения, неразбираеми, неясни задължения, защото това сериозно би затруднило правоприлагането и законосъобразното протичане на обществените отношения“.
Пленумът на Висшия съдебен съвет заключи,че текстовете на § 41 от Преходните и заключителните разпоредби на НПК за противоречащи на чл. 4, чл. 6, чл. 8 и чл. 117, ал. 1 от Конституцията на Република България
С оспорения закон е променена продължителността на срока, за който законодателят е предвидил определен мандат на ВСС. Това решение на НС надхвърля правомощията на Обикновено НС, защото съдържа в себе си решаване на въпроси за които Парламентът не е овластен. Въпросът за продължителността на мандата е конституционно установен и не може да бъде предмет на регламентиране от Обикновеното НС, обяви и Съюзът на юристите в България.
Изчерпателно в становището на Президента също мотивира тезата за противокноституционност на „отменения “ избор от професионалнта квота.
Според § 41, ал. 1 от ЗИД НПК в срок до три месеца от влизане в сила на този закон Народното събрание и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС, а според ал. 2 започналите процедури се приключват по новия ред. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСВ Народното събрание има задължение да избере членове на ВСС от своята квота в срок „не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове“. По отношение на ВСС с мандат 2017-2022 г. това не беше направено. През 2022 г. бяха проведени избори само за тази част от състава на ВСС, която се попълва чрез гласуване от самите магистрати.
Народното събрание не може да тегли черпи от това, че не е изпълнило своите законови задължения. Фактът е, че то все още не е определило членовете на ВСС от парламентарната квота, не му позволява да дописва Закона за съдебната власт и да създава алтернативно законово положение относно срок, който вече е установен в закона, отбеляза президентът. Висшият съдебен съвет е органът, който представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта й. Затова и Конституцията му гарантира функционална и институционална независимост, включително и от органите, които избират неговите членове. Като регламентира задължение за нов избор на членове на ВСС от органите на съдебната власт, при вече завършена процедура на избор, Народното събрание противоконституционно изземва функции на съдебната власт в противоречие с чл.117, ал. 2, във вр. с чл. 8 от Конституцията.
И още: Народното събрание не е съдебна инстанция и не може да правораздава дори когато осъществява основното си правомощие – да приема закони. Бездействието на парламента по отношение на избора на членове от неговата квота не го оправомощава да не зачита осъществения вече избор по отношение на останалата част от състава на ВСС. Напротив, парламентарното учреждение е конституционно задължено да осъществява властта си така, както е балансирана измежду конституционните органи и така, както приетите от него закони повеляват. Създавайки възможността да бъде ех lege отменен вече проведен и приключил избор на членове на ВСС от професионалната квота парламентът е нарушил конституционно гарантираната независимост на съдебната власт, както и принципите на правовата държава и разделението на властите (чл. 117, ал. 2, вр. чл. 4, ал. 1 и чл. 8 от Конституцията). Ето защо считам, че § 41, ал. 1 и 2 от ЗИД на НПК следва да бъдат обявени за противоконституционни, заключава държавният глава.
Последователност
Не може да се отрече,че КС е последователен – през юли т.г. съдиите отклониха исканията на бившия главен прокурор и на тричленен съства на ВАС по въпроси най-общо свързани, с неизбраната квота на 11 членове от НС за ВСС и пълната неяснота – какво става с межудвременно избраните членове на ВСС от професионалната при изтекъл мандта на на съдебния съвет. Главният прокурор тогава се вълнуваше най-вече дали орган с изтекъл мандат може да го отстранява.
Сред множество аргументи съдът изтъкна и този, че фyнĸциитe нa BCC нe ce пpeĸpaтявaт c изтичaнeтo нa мaндaтa нa нeгoвитe избopни члeнoвe. Посочи също, че BCC e пocтoяннo дeйcтвaщ opгaн, ĸoйтo нямa мaндaт и имa „eдин cъcтaв“, ocнoвaн нa ĸвoтeн пpинцип и cъcтoящ ce oт 25 члeнoвe, 11 oт ĸoитo ce избиpaт oт HC и 11 – oт opгaнитe нa cъдeбнaтa влacт, а ocъщecтвявaнeтo нa пpaвoмoщиятa нa BCC пpeдпoлaгa eднoвpeмeннoтo yчacтиe нa нeгoвитe члeнoвe oт вcяĸa oт двeтe ĸвoти, ĸoнcтитyиpaни cъoтвeтнo oт HC и oт cъдeбнaтa влacт (чл. 130a, aл. 2, 3 и 4) ĸaтo eлeмeнт нa мexaнизмa зa взaимнa peгyлaция мeждy oтдeлнитe влacти.
Удар във въздуха
В сегашния казус, като отклони искането КС деликтано намеква, че би се произнесъл по поставения въпрос, ако новата рзпоредба бъде атакувана. Това би могъл да направи и и.ф. главният прокурор, и ВКС и ВАС и 48 депутатите от опозицията в НС. Всички обаче са пас.
Проведените миналото лято избори в органите на съдебната власт събра доста негативни оценки. Имаше множество данни за оказан натиск от административните ръководители върху магистратите, включително и за фалшификации. Но неразплетените факти около едни злоупотреби, не са основателна причина да се заобиколят и премълчават следващите.
Факт е обаче, че бездействиеото на законодателния орган по избора на 11-те от парламентарната си квота и преди и сега, обрече избора на 11-те от съдебната миналото лято. КС и да бе уважил искането срещу зачертания избор, това би бил удар във въздуха – без новоизбрана парламентарна квота, 11-те избрани от магистратската пак не могат да встъпят в длъжност, тъй като съдът е приел, че дейността на ВСС предполага eднoвpeмeннoтo yчacтиe нa нeгoвитe члeнoвe oт вcяĸa oт двeтe ĸвoти. Пък и до заложения избор след последните промени остават няколко месеца. Ако не друго избраните съдии, прокурори и следователите поне няма да се надяват, че след избора им от миналага година ще станат действащи членове на ВСС.
Но отмяната на тези приключени избори от Народното събрание и за първокурсници по право е ясно, че нарушават Конституцията и са недопустима намеса на законодателната власт в делата на съдебната. Така или инак резулататът е, че една противоконституционна разпоредба остана закътана в закона по волята ня управляващите, а прававота държава ще почака парламентарното мнозиство да уточни правилните приоритети за промени в съдебната власт. Дотогава поредни експерименти с магистратите не са изключени.
