Конфликтно приеха промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения

Със 112 гласа „за“, 53 „против“ и 4-ма въздържали се парламентът прие на първо четене промени в Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Те са съобразени с критики по прилагане на европейска директива.

Това е третата поправка на закона, който  бе приет на  2 Февруари 2023 г. и допълнен през юли месец т.г. Законът  е част от пакета по Плана за възстановяване и устойчивост.

Идеята на промените е се осигури защитата на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на актове на Европейския съюз, станала им известна при или по повод изпълнение на трудовите или служебните им задължения или в друг работен контекст.

Вносители са закона са бившият правосъден министър и настоящ депутат от ПП/ДБ Надежда Йорданова и Петър Кьосев.

В изпълнение изискванията на директивата се ограничава възможността за използването на общ вътрешен канал за докладване на сигнали, като тази възможност за споделяне на ресурси и употребата на общ канал за подаване на вътрешни сигнали се предоставя само на дружества с общ брой работници или служители от 50 до 249 лица, а на дружествата с повече от 250 работници или служители се вменява задължението да създават свои собствени вътрешни канали.

Предлагат се мерки за обезпечаване на правната защита на лицето, подало сигнал, и пълно обезщетение за вредите, понесени от него, като например действия за възстановяване на работа след уволнение, възстановяване на отменено разрешително, лиценз или договор.

Видовете нарушения, за които се прилага този проект са много и включват нарушения на трудовото законодателство, режима на обществените поръчки или защитата на потребителите. Като пример за защита може да се ползва служител на банков клон, който става свидетел как се прескачат задължителни проверки, свързани с мерки срещу изпирането на пари, или работник, който сигнализира за система полагане на задължителен, неплатен извънреден труд при своя работодател.

С промените се разширява приложното поле на закона, като забраната за прилагането му се ограничава единствено до поверителността на разговорите и кореспонденцията между адвокати и техните клиенти.

На практика защитата се предоставя на работници, служители и други лица, изпълнители на граждански договори, външни консултанти, които са се сдобили с информация за нарушение, извършено от техния работодател или възложител.

С проекта на закон се предвижда премахване на ограничението за образуване на производство, когато от нарушението са изминали повече от две години.  Урежда се задължението за изпращане на потвърждение за получения сигнала до сигнализиращото лице в 7-дневен срок от получаването му и се регламентира своевременното предаване на информацията до съответните компетентни институции.

Срокът за внасяне на предложения за промени в законопроекта между първо и второ четене ще е 3 дни.

„Възраждане“, БСП, „Има такъв народ“ гласуваха против.

Депутатът от ИТН Гроздан Караджов запита защо като е толкова важен законопроектът не е бил внесен от Министерски съвет. Защо се прескача процедурата по един роднински начин, заяви той и призова председателят на парламента Росен Желязков да не вкарва по експресната писта законопроекти на властта.

От „Възраждане“, ГЕРБ и ИТН разкритикуваха възможността за отпадането на давността за подадените сигнали и смисъла на законопроекта.

Според Цончо Ганев от „Възраждане“ въвеждането на доноси става  нещо нормално в държавата. „За пореден път в българския парламент се приемат закони, само защото някой в Брюксел е решил да ги въведе““, каза той. Ганев смята, „че законопроектът е поредното купуване на доноси и поредната бухалка на управляващите“.

Радомир Чолаков от ГЕРБ-СДС  призова законопроектът да бъде подкрепен на първо четене с обещанието за промени между първо и второ четене. Той заяви, че  законопроектът няма да е бухалка.

Тошко Йорданов коментира на свой ред: „Къде мога да подам сигнал за чекмеджето на Бойко Борисов, което по груби сметки, съдържа около 4 милиона лева, 10% са 400 000 мисля, че ще ни свършат работа“.