DeFakto.bg DeFakto.bg
Проф.Емилия ДрумеваПредложената промяна в Конституцията по отношение на служебното правителство не може да бъде направена от обикновено Народно събрание, а изисква Велико народно събрание: „Защото засяга ядрото на формата на държавното управление“.
Това заяви проф. Емилия Друмева на заседанието на комисията по конституционни въпроси, която разглежда на първо четене предложенията за изменение и допълнение на Конституцията, внесени през юли от 166 депутати на ГЕРБ – СДС, ПП- ДБ и ДПС.
В законопроекта се предлага при съставянето на служебно правителство да се избира служебен министър-председател между председателя на Народното събрание, управителя на Българската народна банка или председателя на КС, а по предложение на кандидат-премиера ще бъде сформиран и самият служебен кабинет.
Фигурата на служебното правителство е предназначена да обслужва парламентарния модел и да преодолява криза между парламентарното мнозинство и парламента, която възниква в сърцевината на този парламентарен конституционен модел, обясни бившият конституционен съдия Друмева.
Няма отговор какво се случва и при най-елементарната опция – ако и тримата възможни служебни премиери откажат да заемат тази позиция. Тогава държавата ще бъде вкарана в конституционна криза, защото няма да има други опции за назначаване на служебен кабинет.
Проф. Друмева възрази и срещу мотивите на мнозинството в НС, че реформата, свързана със служебното правителство, трябва да засегне и начина, по който да се излъчва служебният министър-председател. Според нея проблем има при посочването на хората, които могат да заемат този пост, включително и опасност те да се окажат в несъвместимост, ако някой от тях бъде избран. Според Друмева се отнемат правомощия на пряко избран орган – президeнтът, който има легитимност равна на тази на НС.
„Досега не е имало оспорване на избори, провеждането на които е било организирано от служебно правителство„, коментира професорът. Тя посочи, че е нужно премисляне на предложенията, а ако предложенията останат в този вид, то те трябва да бъдат обсъждани от Велико народно събрание, тъй като се засяга формата на държавното управление.
По отношение на правомощията на главния прокурор проф. Друмева отправи критика относно намаляването на неговите възможности да сезира Конституционния съд. Положително е становището на президентството и по отношение промяната за увеличение на професионалната квота на съдиите. По думите ѝ обаче има опасения за политизиране в Прокурорския съвет относно квотата, избирана от парламента.
Във връзка с разделението на ВСС на два самостоятелни съвета проф. Емилия Друмева посочи, че отсъствието на Пленум на ВСС повдига въпроси за принципа на единство на съдебната власт, както и по отношение някои от функциите, които сега изпълнява органът.
Тя заяви още, че отнемането на президентския указ, който финализира процедурата по назначаване на председателите на ВКС и ВАС и главният прокурор, ще понижи тяхната тежест и престиж.
По повод индивидуалната конституционна жалба проф. Друмева коментира, че защитата на правата на гражданина ще получи завършеност. Включването на това предложение среща несъмнена подкрепа, само че, както са записани разпоредбите в тях, не се съдържа никакви изисквания по отношение допустимост и редовност на жалбата, каза тя.
Институтът за държавата и правотопри БАН също се противопостави на измененията в Конституцията относно предлаганите промени за службния кабинет. В становище до конститутуционната комисия учените посочват, че предлаганите промени не са съгласувани с конституционните норми в българската Конституция, а примерите с формирането на служебно правителство в Гърция, нямат нищо общо с нашия конституционен модел за държавно устройство и управление.
Председателят на Висшия адвокатски съвет Ивайло Дерменджиев напомни, че председателят на КС трудно може да приеме да стане служебен премиер, защото след това той потенциално може да решава при оспорването на парламентарните избори, които сам ще е организирал. Председателят на КС няма заместник и назначаването му за премиер ще блокира цялата институцията.
„Парламентът не трябва да е ковачница, а лаборатория за законите. Трябва да се пипа не с чук, а с кадифени ръкавици“, каза Дерменджиев.
На заседението присъстват министърът на правосъдието Атанас Славов, заместник главните прокурори Мария Павлова и Елена Каракашева, представители на президентската институция, на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, членове на Висшия съдебен съвет и на Висшия адвокатски съвет, както и представители на съсловни организации, на академичните среди и гражданския сектор.
Прокуратурата също отправи сериозни критики към предложенията за промени в конституцията. Заместник гглавният прокурор Мария Павлова обясни, че част от предложените промени не са от компетенцията на обикновено НС, а на ВНС.
По думите й разделянето на ВСС на две и засилването на парламентарната квота в прокурорския съвет ще доведе до ненужно политизиране на органа. По думите й на практика политизиран прокурорски съвет ще трябва да избира главен прокурор, вместо роля в този процес да имат и съдиите, както е в момента.
„Не отнемайте възможността на прокуратурата да бъде пазител на обществения интерес и да охранява интересите на гражданите“, призова другият заместник на Сарафов – Елена Каракашева.
Тя посочи, че с промените ще се стигне до закриване на Върховната административна прокуратура. По отношенията правомощието на административната прокуратура да предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове тя отбеляза решение на Конституционния съд, според което тези правомощия са в защита на обществения интерес.
Главният съдебен инспектор Теодора Точкова също критикува поправките, като посочи, че Инспекторатът не трябва да проверява по същество съдебните актове и да се превръща в по-горна съдебна инстанция. По думите й законодателят систематично и последователно възлага на Инспектората нови и нови правомощия.
„Натоварването на инспектората затормозява осъществяването на основните дейности, за които е създаден. Инспекторатът трябва да бъде оставен да работи в сега съществуващите рамки, като се остави правомощието му да проверява имуществените декларации на магистрати. Не трябва да бъде подлаган на повече експерименти„, коментира още Точкова.
