ВАдС оспори пред КС ограничения по Закона за горите над имоти, придобити чрез заменки от държавата

Конституционният съд образува дело № 16 по искане на Висшия адвокатски съвет срещу текст от Закона за горите, с който безсрочно е нарушено правото на собственост на граждани върху имоти, придобити  чрез замени от държавата.

Става дума за §3 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за горите, който на практика забранява промяна на предназначението на поземлени имоти в горски територии, придобити от държавата в резултат на извършение замени до влизането в сила на закона.   (обн. ДВ, бр. 19 от 2011 г., последно изм. и доп. ДВ, бр. 67 от 2023 г.). Върху заменените гори е забранено и строителството.

„Обхванати са всички случаи на замяна с държавата, въпреки че съответните сделки са били сключени при спазване на нормативната уредба, действаща към момента на придобиването..Иначе въвеждането на ограничението би било безпредметно, защото,  ако договорите за замяна бяха противозаконни, не биха породили правно действие като нищожни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД)“, пишат адвокатите. (..) Подходът на законодателя не може да бъде определен по друг начин, освен като акт на дискриминация и произвол“, казват те и излагат множество мотиви за противоконституционност на оспорения текст.

Съдия  докладчик по делото е Филип Димитров.

С незначителни съкращения представяме искането на ВАдС до Конституционния съд:

Оспорваната правна уредба гласи:

„ (1) Не подлежат на промяна на предназначението по реда на този закон и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в „Държавен вестник „.
(2) Ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата.
(3) Ограничението по ал. 1 не се прилага, когато промяната на предназначението е за изграждане на национален обект или на общински обект от първостепенно значение по смисъла на Закона за държавната собственост и Закона за устройство на територията, които стават публична държавна
или общинска собственост.
(4) (Изм. ДВ, бр. 58 от 2017 г.) В едномесечен срок от деня на обнародването на закона Министерството на земеделието, храните и горите обнародва в „Държавен вестник“ списък на имотите по ал. 1.

(5) В 14-дневен срок от обнародването на списъка по ал. 4 Агенцията по геодезия, картография и кадастър, общинските служби по земеделие и Агенцията по вписванията отразяват ограниченията по ал. 1 в кадастралните карти, съответно в картите на възстановената собственост и в имотния регистър.“

В  чл.1 ал.1 от действащия  Закон за горите, се казва, че той „урежда обществените отношения, свързани с опазването, стопанисването и ползването на горските територии в Република България, с цел гарантиране на многофункционалното и устойчиво управление на горските екосистеми.“
Законът третира горите като общонационално богатство, което личи и от обявените в чл. 1, ал. 2 цели, сред които е и „постигане на баланс между интересите на обществото и собствениците на горски територии“. На тази основа е оправдано въвеждането на ограничения по отношение на ползването на
горите от всички техни притежатели, пише в искането  на ВАдС.

И още: Промяната на предназначението на такива имоти не е невъзможна, но е силно лимитирана в рамките на изрично изброени мероприятия, насочени към задоволяване на обществени потребности, които в определени хипотези задължително трябва да са признати и от съответните устройствени планове (чл. 73 от ЗГ). Силно са стеснени и възможностите за строителство в горските територии (чл. 152, ал. 1 във вр. с чл. 54 от ЗГ), като поначало е изключено изграждането на обекти, предназначени за постоянно или  временно обитаване.

Чрез § 3 от ПЗР на ЗГ от 2011 г. законодателят, вероятно повлиян от временни обществени нагласи, е изключил тотално и безсрочно, т.е. завинаги, достъпа до общовалидните възможности за промяна на предназначението и строителство за определена група собственици (физически лица, юридически
лица и общини), само защото са придобили поземлените си имоти в горските територии по замяна от държавата при действието на предходния Закон за горите (обн. ДВ, бр. 125 от 1997 г., последно изм. бр. 88 от 2010 г.), отменен с § 2 от ПЗР на новия закон.  Въведена е допълнителна правна тежест върху визираните от законодателя собственици да не могат да използват имотите си така както желаят, дори и при спазване на общите, силно стеснени ограничения, валидни за всички останали притежатели. Обхванати са всички случаи на замяна с държавата, въпреки че съответните сделки са били сключени при спазване на нормативната уредба, действаща към момента на придобиването.  Иначе въвеждането на ограничението би било безпредметно, защото ако договорите за замяна бяха противозаконни, не биха породили правно действие като нищожни (чл. 26, ал. 1 от ЗЗД), пишат адвокатите.

Близо да правния абсурд 

Разпоредбите на § 3 от ПЗР на ЗГ действат безкрайно във времето, което означава, че са приложими и понастоящем, когато са изтекли сроковете за придобиване на засегнатите имоти по давност. По своя абсолютен и траен характер въведеният с тях рестриктивен режим се доближава до правния абсурд, е казано в искането.

На първо място, ограничението на правото на собственост по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ представлява законодателно решение, което е несъвместимо с принципа на правовата държава по чл. 4, ал. 1 от Конституцията, защото не се оправдава от необходимостта да бъде защитена конкретна конституционна
ценност. В никакъв случай времето, през което засегнатите граждани, юридически лица и общини са придобили горските имоти по замяна с държавата не може да се свърже с такава защита. Приобретателите са били в правото си да очакват, че държавата, която им прехвърля собствеността при спазване на законовите изисквания за валидност на сделките от съответния вид, ще продължи да ги третира при условията, приложими за всички останали собственици на гори. С въведеното впоследствие ограничение обаче техните напълно легитимни очаквания са били излъгани, сочат в искането си адвокатите

Чрез същия текст фактически се преуреждат последиците от заварени юридически факти по начин, с който без основание се засягат вече придобити права и в този смисъл предвидимостта и стабилността на правния ред, които са същностни характеристики на правовата държава. Без съмнение, чрез въведената ретроактивност законодателят се е отклонил от изискването за материална справедливост, което е неотменимо проявление на правовата държава,  пише в искането, което е мотивирано с  конституционна практика на КС.  ( Решение на КС № 4 от 2021 г. по к.д. № 1/2021 г., Решение на КС № 12 от 2010г. по к.д. № 15/2010 г., Решение на КС № 5 от 2022 г. по к.д. № 13/2021 г., Решение
на КС № 8 от 1999 г. по к.д. № 4/1999 г. и др.).

В заключение ВАдС излага извода,  че § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗГ нарушава неприкосновеността  на частна  собственост ( чл. 17, ал. 1- 3 във връзка с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, и не съответства на ценностите като сигурност, справедливост и равенство, прокламирани в нейния Преамбюл . Оспореният параграф е несъвместим  с  принципа на равенството пред закона ( чл. 6 от Конституцията).
В случая обаче ограничението в имущественото положение на определена категория приобретатели на имоти по замяна с държавата е свързано единствено с момента на сключване на съответната сделка.
Така е създадено неоправдано неравенство между обема на техните права и правата на всички останали собственици, които също са придобили горските си имоти по замяна с държавата, но по друго време. Това разграничение не може да бъде обосновано от обективна обществена нужда, нито от справедлива социална цел.  Ето защо подходът на законодателя не може да бъде определен по друг
начин, освен като акт на дискриминация и произвол.

Затова следва да се приеме, че посоченото ограничение на правото на собственост не съответства на
принципните разпоредби на чл. 6, ал. 1 и 2 от Конституцията, които утвърждават равенството пред закона., отбелязва ВАдС.

ВАдС  казва също, че   отношение на ал. 2 на § 3 от ПЗР на ЗГ в светлината на изискването за
съразмерност, произтичащо от чл. 4, ал. 1 от Конституцията, с пълно основание допълнително може да се постави въпрос за прекомерност на предвидено разширяване на обхвата на ограничението по предходната алинея спрямо всички последващи приобретатели на съответните горски имоти, а още и за неоправдано привилегировано третиране в гражданско-правния оборот на държавата по
отношение на всички други правни субекти. В случая обаче това не е наложително, защото разпоредбата е без възможност за самостоятелно съществуване извън общото ограничение по ал. 1, което нарушава флагрантно Основния закон, съгласно съображенията, изложени по-горе. Констатацията е относима и към разпоредбите на § 3, ал. 3 – 5 от ПЗР на ЗГ, които също така са неразривно обвързани с първата алинея, посочват адвокатите.

Те са категорични, че  несъвместимостта с  Конституцията на ал. 1 на § 3 от ПЗР на ЗГ обуславя противоконституционност на целия параграф. Настояват искането им да бъде  разгледано  по същество, а оспоредните текстове – обявени за противоконституционни. като противоречащи на  чл.  на чл. 17, ал. 1- 3 във връзка с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и 2 и Преамбюла на Конституцията.

ВАдС посочва още, че  отправеното искане е  насочено към защита на нарушени права на гражданите и съответства на конституционните функции на адвокатурата по чл. 134, ал. 1, изр. 2 от Конституцията.