DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд потвърди решение на АС – Пловдив, с което областната администрация е осъдена да заплати близо 9 млн. обезщетение за вреди от неправилно определен размер на обезщетение в компенсатолин записи, дължми по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти.
Делото пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на ищцата Л. Тевекелиева от София с предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 7 295 203, 24 лева – главница и 1 397 240, 10 лева – лихва за забава, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на пълното плащане на сумата.
Пред Пловдивския административен съд ищцата претендира обезщетението за пропуснати ползи след нищожната заповед през 1999 г. на областния управител на област Пловдив, с която той е определил по-ниско обезщететние в компенсаторни записи, от което тя е претърпяла значителна имуществена вреда. Към момента на издаване на заповедта, дължимите компенсаторни записи е следвало да бъдат 26 078 973 с номинал 26 087 973,00 деноминирани лева, а реално получените са били 2 209 400 с номинал 2 209 400,00 лева. Тевеклиева сочи още писмени откази за споразумение и последващи мълчаливи и изрични откази за сключване на споразумение по делото.
Най-напред АС – Пловдив отхвърля предявените искове, а ВАС обезсилва решението и връща делото за ново разглеждане. През 2021 г. нов съства на АС- Пловдив приема, че областната администрация е ощетила претендентите за обезщетение и отсъжда поискания размер.
Пред ВАС делото е образуванао по касационна жалба на Областна администрация – Пловдив, която оспорва осъдителното решение на Административен съд – Пловдив, а представителят на Върховната административна прокуратура подкрепя претенцията й за отмяна на решеинеото. Излага съображения, че съдът необосновано е приел иска за доказан по основание, без да е извършил задълбочен анализ на доказателствения материал и е приел, че са налице условията за отговорността на държавата по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ.
Тевекелиева сочи, че жалбата на областната управа е неоснователна, а оспореното решение – правилно.
До окончателно произнасяне на ВАС, производство бележи три произнасяния, отмяна на съдебни актове, нови решения, включително и за поправка на явна фактическа грешка.
Фактите
След извършена проверка състав на трето отделение на ВАС приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
За да възникне правото на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е необходимо ищецът да докаже кумулативното наличие на всички елементи от фактическия състав на цитираната разпоредба: незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие и/или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, настъпила вреда в правната сфера на ищеца, която включва реално причинени щети или пропуснати ползи, вредата следва да е настъпила в резултат на незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие или бездействие на административния орган, при или по повод изпълнение на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда, посочват върховните съдии.
По делото безспорно е установено, че Л. Тевекелиева, Б. Тевекелиев, и М. Пашева през 1998 г. са подали заявление за обезщетяването по реда на по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/ за одържавяването на вакуумно-консервна фабрика – гр.Стамболийски, с предпочитан начин на обезщетяване компенсаторни инструменти. Със заповед от 1 октомври 1999 г. на областния управител е признато правото им на обезщетяване с компенсаторни записи, като след експертиза на вещо лице, е определен размер на обезщетението от 2 406 400 компенсаторни записи, на стойност 2 406 400 деноминирани лева. На 06 октомври 1999 г. заявителите са получили временни удостоверения за притежание на компенсаторни записи: Л. Тевекелиева на стойност 1 105 000 лева, Б. Тевекелиев на стойност 552 000 лева и М. Пашева – на стойност 552 000 лева.
През 2013 г. Областният управител отказва повторна проверка на размера на обезщетението и определяне на нова справедлива експертна оценка, който Административен съд Пловдив отменя като нищожен. Решението е потвърдено през 2014 г. от ВАС, който указва на администрацията да се произнесе по отправеното искане.
Едва пет години по-късно със заповед от 1 октомври 2014 г. на областния управител е определен нов допълнителен размер на компенсаторните записи.
Нова експертизата определя нови стойности на компенсаторните записи
Нова експериза по делото посочва, че дължимите компенсаторни записи към момента на заповедта на областния управител през 1999 г. е следвало да бъдат 26 078 973 компенсаторни записи с номинал 26 087 973,00 деноминирани лева, а реално получените по тази заповед са 2 209 400 компенсаторни записи с номинал 2 209 400,00 лева, от които за ищцата Л. Тевекелиева 1 105 000, като дължими за получаване са 23 869 573 компенсаторни записи на обща стойност 23 869 573, 00 лева, от които за Л. Тевекелиева – 11 934 786 компенсаторни записи, посочва ВАС.
С допълнителна експертиза са определени нови стойности на дължимите компенсаторни записи, като са определени на 23 812 300, равняващи се на 23 812 300 лв-, като на ищцата Л. Тевекелиева са дължими 14 287 380 на стойност 14 287 380 деноминирани лева. Въз основа на експертизата, която не е оспорена, е издадена заповед на областния управител, с която е определен нов допълнителен размер на компенсаторните записи, като за ищцата Л. Тевекелиева са определени 14 287 380 записи на стойност 14 287 380 деноминирани лева.
Установено е още, че от издаването на първата заповед на областния управител и до прогласяването й за нищожна от съда през 2014 г., е настъпила промяна в цената на компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ и сриването на цената на „Българска фондова борса“ АД, пишат върховните съдии, като се позовават на удостоверения от „Българска фондова борса“ АД, приети от АС – Пловдив. От тях се вижда, че отразените минимална, максимална, последна и средно претеглена цена на компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ за процесния период са значително намалели в сравнение с цената към момента на първоначално издадената заповед на областния управител за размера на дължимото обезщетение, който размер е бил 1 105 000 записи на стойност 1 105 000 деноминирани лева, вместо 14 287 380,00 лева.
“ Видно от експертизата и доказателствата по делото Л. Тевекелиева е продала компенсаторни записи в размер на 14 287 380 на 02 февруари 2015 г., като минималната цена за периода 05 юни 2014 г. – 12 септември 2015 г. е била 4 848 093,00 лв., а средно претеглената за периода е 5 929 938,62 лв. В тази връзка разликата между сумите които би получила от по-високата цена на компенсаторните записи и техния по-голям брой – 14 287 380, възлиза на 7 295 203,24 лв.„, отбелязва ВАС.
И още: „Съществените моменти в случая относно преценката за настъпването на вредите, представляващи пропуснати ползи за ищцата са определеният значително по-нисък размер на обезщетението с компенсаторни записи към датата на издаване на обявената за нищожна заповед на областния управител и значителното намаляване на цената на тези записи към датата на новото реално обезщетяване със заповед №РД-20-116/01.10.2014г. на областния управител. Именно през този период ищцата е претърпяла вреда и пропуснала възможността да реализира на пазара значително по-висок размер компенсаторни записи на максимална пазарна цена и това което е получила след срива на цената на записите след 5 години от тяхната първоначална дължимост“.
ВАС приема, че съдът обективно е установил размерът на цената, която ищцата би получила при реално определен размер на компенсаторните записи е 7 295 203, 24 лв., стойност, която е пропуснала да получи в резултат на обявената за нищожна заповед и „бездействията на същия областен управител„. Именно въз основа на определения размер на пропуснатата полза експертизата е определила и размера на дължимата законна лихва за периода 05 юни 2014 г. (датата до която областният управител е следвало да изпълни съдебното решение) до 08.04.2015г. (предявяване на иска) в размер на 1 397 240, 10 лева, отбелязва съдът.
С тези аргументи върховните съдии приемат, че обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила.
Заключение
Нанесената вреда е в пряка и непосредствена връзка с нищожната заповед на областния управител, потвърждават върховните съдии и окончателно отсъждат, че са налицие основанията за отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
„Дължима е обезвреда на всички вреди, като следва да се обезщети изцяло вредоносния резултат – чл. 4 от ЗОДОВ, чл. 51, изр. първо ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ, ведно със законната лихва“. В заключение – от бюдежта на държава ще бъдат платени общо 8 692 443 лева. на ощетената собственичка на компенсаторки.
