DeFakto.bg DeFakto.bg
Венецианската комисия оповести своето становище по промените в Конституцията, гласувани от Народното събрание в петък на първо четене. В огромната си част мнението на комисията се припокрива с преценката на Българския хелзинкски комитет относно поправките в основния ни закон, отбелязват от БХК.
Венецианската комисия отбелязва, че текстовете са внесени без предварително обществено обсъждане. Вносителите от управляващото мнозинство не са успели да обяснят и защитят този подход. Изискването за широки консултации е приложимо дори към обикновен закон, а прекрояването на Конституцията с подобен подход е недопустимо. Венецианската комисия сочи, че „законотворчеството не е само акт на политическа воля“ и се солидаризира с критиката, че вносителите не са наясно какво точно ще се постигне с внесените текстове. „Няма каквато и да е оценка на потенциалното въздействие“, констатира комисията.
Мотивите към поправките се определят от комисията като „кратка обяснителна бележка“.
Венецианската комисия изразява и притеснения относно предлаганите промени в статута на главния прокурор, който не бива да се превръща в обикновен администратор, нито да има два петгодишни мандата. Основният риск е прокурорският съвет да бъде контролиран и политически зависим. В него мнозинство биха имали избрани от парламента представители, а излъчените от професионалната общност се предлага да бъдат само трима. А това е органът, за който се предлага да избира главния прокурор.
Има и редица други забележки, като например: препоръката да се създаде антиблокиращ механизъм за ситуациите, при които парламентът не може да постигне квалифицирано мнозинство за избор на членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората. Категорично неодобрение срещат и текстовете отнасящи се до служебните кабинети.
При все че конституционната реформа не е била предшествана от подходящ обществен дебат, Венецианската комисия препоръчва на българските власти да мотивират подробно всяко свое предложение, така че обществеността да е наясно с въздействието на новото законодателство.
С пълния текст на становището на Венецианската комисия може да се запознаете тук.
Още: Конституционната реформа стартира без обществен дебат
Накратко – Венецианската комисия изразява съжаление, че стартирането на конституционната реформа не е предшествано от „подходящ обществен дебат„, а „мотивите за всички изменения не са били обяснени..Конституционните поправки не трябва да се прибързват, те „трябва да се правят само след обширни, открити и свободни обществени дискусии“, включващи „различни политически сили, неправителствени организации и сдружения на граждани, академичните среди и медиите” и предвиждане на „адекватна времева рамка“, пише в становището.
Комисията подкрепя разделянето на Висшия съдебен съвет, но критикува предвиденото разпределение на членовете в прокурорския съвет и превесът, даден на парламента за избора на членовете му. В законопроекта е предвидено покурорският съвет да се от Главен прокурор, двама членове, избрани от прокурорите, един член, избран от следователи и шестима членове, избрани от парламента, като НС няма да избира прокурори или следователи.
„За да се ограничи концентрацията на правомощия в институцията на главния прокурор и да се укрепи независимостта на прокурорите, проектите за изменения дават ясен превес на членовете на Прокурорския съвет, избрани от парламента, като осигуряват много малко представителство на прокурорите в Прокурорския съвет. Въпреки че реформата има за цел да обърне тенденцията и да намали правомощията и влиянието на главния прокурор, тя трябва същевременно да избегне риска от политическо влияние върху прокуратурите и да предостави на съвета необходимата експертиза за изпълнение на неговите задачи„,е посочено в становището. Комисията препоръчва да се осигури балансирано представителство на прокурорите в Прокурорски съвет, като се изключи контролът върху тази институция от политическото мнозинство на деня.
Като поощрява свеждането на дейността на прокуратурата само до наказателни производства, нещо което самата комис4я е препоръчвала, ВК не одобрява предложението да бъде отнето правамощието на главния прокурор да издава мегодически указанияза работата на прокурорите. В проекта се предлага методически указания да бъда издавани от прокурорския съвет.
„Такова ръководство е нормална характеристика на системите за прокуратура, така че да се гарантира, че всички прокурори работят по последователен начин. Такива насоките трябва да бъдат дело на опитни и старши практикуващи прокурори, а не на администратори. Главният прокурор изглежда е подходящото лице за ръководител на прокуратурата да издаде такива насоки. Липсата на методическо ръководство би създават ситуация, в която прокурорите се държат непоследователно един спрямо друг и къде различно прокурорите се аргументират за противоположни тълкувания на закона“
Не е в съответствие с принципа на прокурорска независимост главният прокурор да бъде повече администратор, отколкото прокурор и да бъде лишен от всичките му правомощия, отбелязва ВК.
За да отговори на опасенията, че с премахването на Пленума на ВСС ще има риск от изолация на съсловията на съдии и прокурори, комисията препоръчва да се предвидят общи заседания на двата съвета по важни общи въпроси на магистратите, „без да се налага те да бъдат институционализирани„.
Венецианската комисия поощрява премахването на условието само за българско гражданство за народните представители, но подчертава, че вносителите дължат ясно обяснение за целите си. Тази препоръка е в сблъсък с практиката на българския КС, който в Решение № 15 от 1995 г. по к. д. № 21 от 1995 г.обяви: „Суверенитетът е основа на конституционното устройство и се изразява като върховенство и независимост при упражняването на властта. Съмнително е доколко упражняването на властта от лице с чуждо гражданство гарантира нейната независимост. Наличието на чуждо гражданство означава публичноправна връзка между лицето и чуждата държава. Тази връзка се изразява в права и задължения, които могат да бъдат в конфликт със задълженията към българската държава“
Макар, че не съществува установен европейски или международен стандарт, Венецианската комисия посочва, че изборът на президента за служебен министър-председател между председателите на Народното събрание и на Конституционния съд не е подходящ, защото те изпадат в несъвместимост и не само. Препоръчва предложенията да бъдат преразгледани. Комисията е на мнение, че изборът на независимите регулаторни и контролни органи трябва да има конституционна основа, която да покрива гаранциите за тяхната независимост, като например процедурата за назначаване (с квалифицирано мнозинство в парламента, с подходящи механизми за предотвратяване на безизходица) и сигурност на мандата на техните членове. ВК е информирана, че в България съществуват девет контролни и регулаторни органи, сред които Сметната палата, Българската народна банка, Съветът за електронни медии и др. „Вместо да има само една обща разпоредба (в законпоректа) да се въведат специфични разпоредби за всяка институция. Въпреки че това може да бъде донякъде тромаво, тока ще се избегнат проблема с възможна злоупотреба при създаване на нови независими органи“.В събота правосъдното министерство съобщи, че комисията, от която правосъдният министър Атанас Славов поиска спешно становище, поощрява разделянето на ВСС съдебен съвет на два съвета, пpoмянaтa нa ĸвoтитe в съвета и пpeдлoжeнoтo peшeниe зa Πpoĸypopcĸия cъвeт.
Миналия петък , 6 октомври, ден преди заседанието на Венецианската комисия (ВК) паралементът с 161 гласа „пусна“ по бавната писта промените в Конституцията. Очаква се проектът отново да бъде подложен на разглеждане през декември, като междувременно по препоръка на комисията той трябва сериозно да бъден обсъден и ревизиран в съотвествие, включително и с критиките на българските магистратски организации, академичнато общност, адвокатурата, неправителственият сектор и т.н.
