Същинските реформи, от които държавата има нужда, са осъвременяване на наказателния и административния процес, смята шефът на Конституционната комисия
Извиването на ръце вече започна с някои изказвания на министъра на правосъдието Атанас Славов, че той и правителството щели да подадат оставка, ако не се приемат измененията на конституцията. Нека побързам да го успокоя, че ще бъдат приети. Независимостта на съда ще бъде осигурена, а правомощията на главния прокурор ще бъдат ревизирани до степента, която е необходима, за да се гарантира, че той няма да е безконтролен, без това да доведе до разпадане на системата на прокуратурата.
Това казва председателят на конституционната комисия в НС Радомир Чолаков в интервю пред вестник „24 часа“. Чолаков отбелязва още, че за промените в Конституцията е било необходиме изменението с по няколко думи на три текста в основния закон: За да се постигне така лелеяната конституционна реформа на съдебната власт, бе необходимо в три члена на конституцията да се променят по няколко думи. С промяната на четири цифри да се измени съотношението между квотите в двете колегии на Висшия съдебен съвет, съдийската и прокурорската, да се извади една и да се добавят две думи в алинеята за главния прокурор и да се отмени една точка в члена за прокуратурата. Толкова.“
Проблемът е, че в момента, в който се отвори конституцията, започват да се появяват допълнителни желания, като темите за националния празник, двойното гражданство, регулаторните органи, самите текстове в главата “Съдебна власт” започват да стават излишно многословни и се получава една ненужна, тежка операция върху тялото на основния закон, макар да е била достатъчна съвсем пестелива и елегантна хирургическа намеса, казва Чолаков.
Според него същинските реформи, от които държавата има нужда, са две: осъвременяване на наказателния процес и административна реформа. Това, което обществото очаква, е престъпниците да бъдат съдени бързо и администрацията да не допуска грешки или да произволничи, заради което да се водят дела пред административните съдилища. Можехме да започнем от долу нагоре, с реформа на наказателния и на административния процес и като резултат щяхме да получим по-ефективната съдебна система, която искаме. Сега тръгваме от горе надолу да реформираме ВСС и да променяме длъжностната характеристика на главния прокурор.
Чолаков смята, че парламентът се е засили в тежка геополитическа обстановка и икономически кризи да изменя колкото се може повече закони едновременно, включително и конституцията: „Всяко отваряне на закон, в която и да е сфера, превръща съответния сектор в строителна площадка. Административните системи спират да работят и чакат да видят какви ще са бъдещите изменения на законите, за да знаят какво да правят. Да ви го кажа с пример: вместо правителството да строи магистрала “Хемус”, то пише изменения на ЗУТ. Докато парламентът не приеме измененията на ЗУТ, никаква магистрала няма да се строи. Вместо да строи и да възстановява страната, цялата енергия на администрацията в момента отива в писане и в изменяне на закони. На целия ни хал отворихме и конституцията и посегнахме да ремонтираме основите на съдебната власт, с което и тя е поставена под стрес. Трябва да затворим всички тези теми колкото се може по-бързо, за да могат системите да заработят и правителството да започне да върши това, за което е назначено, а не да пуска пара в свирката и да твърди, че влакът се движи, докато всички виждаме, че той от три години не помръдва„.
Според председателя на ресорната парламентарна комисия, депутатите трябва да се притесняват повече от критиките на българските институции, а не от забележките на Венецианската комисия.: „В комисията получихме 21 писмени становища от институции и организации на българската правна общност, 20 от които съдържат тежки критики. Конструктивни, но все пак тежки. В следващите два месеца трябва да имаме интензивен диалог в рамките на нашата професионална общност, за да уточним заедно мащаба на необходимите изменения и ако щете – конкретните редакции на отделните текстове. Вносителите сме наясно, че в момента полагаме държавен изпит по конституционно право“, заключава Чолаков.