Комисия по енергетика в парламента отхвърли ветото на президента Румен Радев, с което той върна за ново обсъждане в парламента промените в Закона за енергетиката, с които се предвижда пълна либерализация на пазара на електрическа енергия за битовите потребители до 2026 г. В мотивите, които бяха прочетени на заседанието на комисията от секретаря на президента по правни въпроси Крум Зарков, се подчертава, че законът се е отдалечил от целите на социалната държава, а неговото приемане не е придружено с пълноценна оценка на въздействието, въпреки че се въвеждат положения, пряко засягащи благосъстоянието на българските граждани и устойчивостта на енергийната система.
В мотивите се посочва още, че в закона се предлага регламентирането на преходен пазарен модел, който ще влезе в сила от юли 2024 г. чрез компенсиране на битовите потребители и ще действа до въвеждането на пълна либерализация на пазара на дребно, т.е. до края на 2025 г. Това предполага компенсирането за битовите потребители да отпадне с края на преходния модел. Към момента обаче все още има значителна разлика в ценовите нива на регулирания и свободния пазар на електроенергия на дребно. Реално балансирано изменение на регулираните цени до изравняването им с цените на свободния пазар трябва да се случи в рамките на кратък период от 18 месеца, което рискува да доведе до рязък скок на цените за крайните битови клиенти към началото на 2026 г., се посочи в мотивитеси държавният глава.
Драгомир Стойнев от ПГ на „БСП за България“ каза, че мотивите на президента покриват опасенията на опозицията. Той добави, че от БСП ще подкрепят ветото, но той няма съмнение, че то ще бъде отхвърлено от управляващите, „защото трябва да се представи план в Европа и да се вземат едни пари„.
Радослав Рибарски от ПГ „Продължаваме Промяната-Демократична България“ счита, че ветото не трябва да се разгледа в парламентарна зала в петък, а след изборите. Според него, ако моделът, който бе приложен за бизнеса, бъде приложен за битовите потребители, ще е успешен и няма да се повиши цената на електроенергията за бита. Освен това в предишни периоди е имало случаи, в които цената на свободния пазар е била по-ниска от тази за битовите потребители.
Йордан Тодоров от ПГ „Възраждане“ пресметна, че цените на енергийните фючърси след 2026 г., когато компенсациите няма да се прилагат, са 250 лева за мегаватчас. Освен това периодите, в които е имало по-ниски цени на свободния енергиен пазар, са прекалено кратки.
Павела Митова от ПГ на „Има такъв народ“ счита, че цялостната политика за либерализация на пазара, която се прилага с тези промени в Закона на енергетиката, противоречи на логиката за защита на гражданите. Тя добави, че с отпадането на ролята на Националната електрическа компания (НЕК) като обществен доставчик много хора ще станат енергийно бедни. Това ще затрудни и изплащането на компенсациите.
Председателят на Комисията по енергетика от ПГ на „ГЕРБ-СДС“ Делян Добрев заяви, че разбира мотивите на президента. Проблемът обаче е, че в момента страната ни се намира в ситуация, в която либерализацията на пазара на електрическа енергия е заложник на парите по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Ако не се приемат промените в този законопроект, няма да се вземат парите от Плана. Да, и ние имаме притеснения, но имаме време да ги преодолеем„, коментира Добрев. Той допълни, че либерализацията на пазара на дребно ще се случи от 1 януари 2026 г. Въпреки че в случая обстоятелствата притискат депутатите да се приеме това законодателство, което не е перфектно, има време да се „донагласи“ моделът, който няма да ощети българските граждани, смята той.
В крайна сметка с 11 гласа „за“, 3 „против“ и без „въздържали се“ енергийната комисия в парламента отхвърли ветото на президента Румен Радев върху промените в Закона за енергетиката.