DeFakto.bg DeFakto.bg
Защита на личните данни: пациентът има право да получи безплатно първо копие от неговото медицинско досие, реши Съдът на ЕС по по C-307/22 по преюдициално запитване на германския Федерален върховен.
Случаят е свързан с пациент, поискал от своята зъболекарка копие от медицинското си досие, за да ангажира отговорността ѝ за грешки, които твърди, че е допуснала при денталното му лечение. Зъболекарката обаче изискала той да поеме разноските, свързани с представянето на копието от медицинското досие, както е предвидено в германското право.
Като смята, че има право на безплатно копие, пациентът сезира германските съдилища. В този контекст германският Федерален върховен съд отправя преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз. Съдът смята, че е разрешаването на спора зависи от тълкуването на разпоредбите на правото на Съюза, по-специално на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД).1
В решението си Съдът припомня, че ОРЗД закрепва правото на пациента да получи първо копие от медицинското си досие, по принцип без разходи. Администраторът може да изисква плащане само когато пациентът вече е получил безплатно първо копие на своите данни и е поискал ново такова.
Зъболекарката трябва да се смята за администратор на личните данни на пациента си. В това си качество тя е длъжна да му предостави безплатно първо копие на неговите данни. Пациентът не е длъжен да обосновава заявлението си.
Националните правила не могат да налагат на пациента разходите за първо копие от медицинското му досие, дори с оглед на защитата на икономическите интереси на лекуващите лекари.
Освен това пациентът има право да получи пълно копие на документите, съдържащи се в медицинското му досие, когато това е необходимо за разбирането на съдържащите се в тези документи лични данни. Това право включва данните от медицинското досие, които съдържат информация като диагнози, резултати от прегледи, становища на лекуващите лекари и проведени лечения или извършени операции.
Правилата
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки в рамките на отнесен до тях спор да се обърнат към Съда с въпрос за тълкуването на правото на Съюза или за валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. По него следва да се произнесе националната юрисдикция в съответствие с акта на Съда. Актът на Съда обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос
