Как ще осигурите независимост на съдия Даниела Талева да ви разследва, пита Сарафов членът на ВСС Атанаска Дишева
Остават въпросителните около предстоящата работа на ад хок прокурора
Пленумът на ВСС отложи решенията си по пробемите за обезпечаване на работата на разследващия прокурор до изслушването на съдиите Даниела Талева, ад хок прокурор и Лада Паунова, зам. председател на ВКС .По уважителни причини двете отсъстваха от днешното заседание на съвета по покана на Пленума. Тя бе отправена по повод пиcмo нa и. ф. глaвeн пpoĸypop Борислав Capaфoв, зaм.-пpeдceдaтeля нa BKC и шeф нa Haĸaзaтeлнaтa ĸoлeгия Лaдa Πayнoвa и зaм.-шeфът нa Coфийcĸия гpaдcĸи cъд Pycи Aлeĸcиeв. В него те поставиха ред въпроси зa opгaнизaциoнни пpoблeми, cвъpзaни c работата нa съдия Taлeвa, след назначаването й зa пpoĸypop във BKΠ – за paбoтнo й мяcтoто, за правила за aдминиcтpaция на вoдeнитe oт аd hос пpoĸypopa пpoизвoдcтвa, c нaчинa нa пpeдaвaнe нa пpeпиcĸитe, тяxнaтa oбpaбoтĸa и cъxpaнявaнe, ĸaĸтo и cъc cтaтyтa мy – все проблеми свързани с изключване ва възможността дa мy ce влияe в paбoтaтa.

На днешното заседание бяха изслушани зам. предедателя на СГС Руси Алексиев и и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов.
Заради предстоящо заседание първо бе излушан Алексиев. Зам. председателят на СГС изрази изненада от поканата да се яввят пред ВСС, защото в писмото подробно са описани въпросите, на които се очаква отговор от Пленума. „Обърнахме се към пленума на ВСС, защото това е органът, който Законът за съдебната власт казва, че определя състава и организацията на работа, обезпечава финансово и технически и съдилищата, и прокуратурите. Ние, чисто организационно, имаме капацитета да се справим с въпросите, които сме поставили за дейността на този специфичен орган, но е добре да бъдат въведени правила, които да важат за всеки следващ ад хок прокурор„, обясни Алексиев.
Запитан къде трябва да е работното място на ад хок прокурора, той отговори, че за предпочитане е то да бъде в Съдебната палата на ул. Витоша 2 в столицата, а не например на Черковна 90. Там преди закриването му бе разположено спецправосъдието. Зам. шефът на СГС не мисли, че с оглед самостоятелността е удачно кабинета на Талева да е този на главния прокурор, какъвто е случаят с помещението на бившия зам. гламен прокурор Даниела Машева, което още е свобдно. Алексиев подчерта, че определянето на работно място трябва да важи за всеки разследващ прокурор, а не само за Талева, но правилата трябва да се институционализарт.
„Като прокурор във Върховна касационна прокуратура тя трябва да работи с унифицираната информационна система на прокуратурата. Достъп до тази система имат редица прокурори. Това означава, че съдия Талева пише нещо и чисто хипотетично някой прокурор, дори не визирам главния или негов заместник, ще има достъп до тези актове, преди те на практика дори да бъдат изведени. Според вас това нормално ли е?“
На въпрос необходима ли е специална администрация, която да обслужва дейността на разследващия прокурорр, Руси Алексиев заяви, че е нужна
отделна и самостоятелна администрация, която да не е същата която обслужва ПРБ
Тя би могла да се формира от незаети щатове на прокуратурата и съдилищата, каза той. Заяви още, че това мнение споделя и председателят на Наказателната колегия Лада Паунов. Даде пример с администрацията на офиса на Европейската прокуратура, която се намира в сграда на прокуратурата, но има с собствена администрация и деловодство.
Запитан от Атанаска Дишева какво ще стане с делата на Даниела Талева, след назначението й за разледващ прокурор, Алексиев уточни, че в моменат съдияТалева е в отпуск за изписване на мотивите по седем дела, а останалите 12 наказателни от общ характел, по които е започнало съдебно следствие, ще започнат отначало. На мястото й вече е командирован съдия от СРС , който се е „захванал“ с тях, каза зам.председатеял на СГС.
По повод примера с администрацията на Европейската прокуратура Цветинка Пашкунова отбеляза, че нейното устройство е записано в закона, нещо което не е посочено за ад хок прокурора. Но тя смята, че няма пречка с промяна в Правилника за администрация на прокуратурата да се се разпишат правила по организацията и съхраняване на делата.
„Прокурорът по разследването е част от прокуратурата„, отбеляза тя.
Атанаска Дишева също изрази мнение, че „чисто физически“ работното място на ад хок прокурора е в Съдебната палата, например „в един от кабинетите на зам. главните прокуророри, ако все още има свободни“.

Не е нужно да се създава нова администрация,
а да се ползва тази на ПРБ, заяви Сарафов, чиято позиция се различа от тази на съдиите. Той смята, че е неразумно назначаването на специална администрация, за да „не обрасне храсталака“ и тя да излезе от обсега на прокуратурата. Заяви, че ад хок прокурорът е част от прокуратурата, а ако няма сигнали няма да има нужда от нова структура. Не може да има прокурор извън прокуратурата по наказателно преследване.
Според него „най-разумно и с най-малко усилия“ е създаването на администрация на разследващия прокурор от общата адимнистрация на ПРБ, която е огромна. Хипотетично може да няма сигнали и респективно, ако няма сигнали, няма да има прокурор, разследващ главния. Затова администрацията може да бъде ненужна и бездействаща“, коментира Сарафов. „Целта на закона не е всеки главен прокур да бъде обвинен, осъден и вкаран в затвора след встъпването му в длъжност , а да бъде възпиран от неприемливи изяви като на бившия главен поркурор“, заяви Сарафов.
Той декларира подкрепа за ключовия механизъм, но и предупреди: „Моята тревога е да не би да се създава друга фигура, която да е безконтролна и за която трябва нов механизъм да се измисли за разследване за наказателно-съдебна отговорност, защото кой ще разследва разследващите е въпрос, който винаги се задава„.
По думите му съдия Талева има суверенно право да преценяма сигналите, общо 56 срещу главния и и неговите заместници, но ад хок прокуроът също не е извън закона, подчерта Сарафов срещу когото ще е първото разследаване на новия адхок прокурор. На въпрос на Огнян Дамянов, той отговори, че според него е възможно да се създаде отделен модул за класифирицара информация, до която достъп да има само конкретния ад хок прокурор. По думите му между 6 и 8 месеца, а понякога и една година може да отнеме сертифицирането на секретно деловодство.

Атанаска Дишева репликира мнението на и.ф. главния прокурор, че механизмът има възпираща роля. “ Той е създаден, за да има ефективно разследване на главния прокурор и заместнициет му, а не само за възпиращ ефект“, каза тя и напомни делото „Колеви срещу България“, по което ЕСПЧ установи липсата на независими механизми за такова разследване в България. Ще бъде злоупотреба с права, ако главният рокурор, докато го разследват, инициира дисципилинарна отговорност на ад хок прокурора, добави тя по повод реплика на Сарафов. Вярно е, че нормална логика предполага, че главният прокурор не създава непрекъснато поводи за разследаване, каза тя, но попита Сарафов:
Как може да бъде осигурено независимо разследване от администрацията, която е на подчинение на главния прокурор. Как вие срещу когото има образувано производство, смятате, че може да бъде проведено такова разследване ? Мислите ли, че може да бъде осигурена независимост в настоящата ситуация?
Сарафов заяви, че няма отговор на тези въпроси и очаква решения именно от Пленума пред когото са и поставени проблемите. Законодателят е определил фигурата на ад хок прокурора, но има много допълнителни неясноти, които не са законово уредени, каза той.
„Бих бил истински щастлив, ако вие споделите някакакви конкертни идеи – защото именно това беше поводът заедено с г-ж а Паунов и г-н Алексиев да изготвшм това писмо “ , бяха думите на Сорафов, с които той върна топката в полето на Пленума. „Трябва наистина да се помисили за ефективни механизми за администрацията, кояти ще подпомага ад хок прокурара“, добави той.
Последно се реши след изслушавено на Даниела Талева и Лада Паунова Пленумът да вземе решенията си по поставените проблеми. Цветинка Пашкунова предложи ПК да изработи предложения за промени в Правилника за администрация на прокуратурата, които да бъдат обсъдени от правната комися на ВСС. След това да бъдат обсъдени от Пленума и пуснати за общестевено обсъждане, и после приети от кадровиците. Едва тогава Даниела Талева може да започне разследване. Предложението бе прието с 16 гласа.
Досега равнометка показва, че от избора на съдия Даниела Талева на 7 юли т.г. и трудно й назначеине за разследващ прокурор, механизмът за разследване на главния прокурор продължава да е в ступор. Брюксел ни похвали, но няма кой да отбележи затлачената процедура с ясен субект – и. ф. главен прокурор, който пък дава мнение как разследването трябва да стане „ефективно“. Неубедителни работи.