Изненадващи възражения срещу съдебната медиация на Валя Гигова, зам. председател на ВАдвС, предизвика експерти на ВСС

  След изтичане на срока за обществени консултации по проектите за наредби по чл. 25 от Закона за медиацията и чл. 84а, ал. 4 от Закона за съдебната власт, във Висшия съдебен съвет (ВСС) постъпи становище по двете наредби от г-жа Валя Гигова – заместник – председател на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС).

Становището е постъпило след срока, в него няма данни да е надлежно прието като официална позиция от членовете на ВАдвС и не се съдържат конкретни предложения за промени или допълнения на уредбата, а принципни възражения относно института на съдебната медиация, въведен със ЗИД на ЗМ, обн.ДВ, бр.11/02.02.2023г., които в процедурата по ЗНА за обществени консултации са без правно значение.

Независимо от това и доколкото адвокатурата се явява основен участник в реформата по въвеждане на алтернативно разрешаване на спорове, и с оглед дължимото институционално уважение, становището беше обсъдено от работната група към ВСС, съставена от съдии, адвокати и медиатори, която  прие, че изложените в него възражения са неоснователни и не могат да бъдат споделени (отговор на Работната група към Висшия съдебен съвет).

На първо място следва да се изтъкне, че в работата на създадените преди повече от десет години и работещи досега центрове за медиация към съдилища в страната участват множество адвокати, които активно се включваха с коментари и предложения по време на обсъжданите нормативни промени в рамките на провеждани срещи с адвокати и медиатори. Затова и постъпилите в срока за обществени консултации становища от адвокати и медиатори не въвеждат нови въпроси и неуредени хипотези, а само предлагат различен подход.

На следващо място е важно да се подчертае, че включването на адвокатите в процесите, свързани с утвърждаването на медиацията, е задължително условие за успеха й. Фактът, че във всички държави, в които е регламентирана медиацията, включително и в случаите на медиация със задължителни елементи, адвокатурата е най-активен участник и поддръжник на този способ, за работната група към ВСС е много обнадеждаващ.  Предприетата реформа от Съвета, която няма аналог до този момент, налага да се премине през разбиването на много стереотипи, към формиране на нов начин на мислене, който съответства в най-пълна степен на нуждата съвременното общество да ограничи конфликтите и разделението, превърнали се в една огромна индустрия. Тази задача е особено трудна за решаване и изисква най-вече достатъчно време.

По отношение на конкретните съображения, изложени в становището на зам. председателя на ВАдвС, е важно да се посочи, че в настоящия случай не могат да бъдат разглеждани аргументи, свързани с конституционосъобразността на нормата на чл. 25 от Закона за медиацията. ВСС е задължен да изпълни законовата разпоредба по приемане на подзаконов нормативен акт с посоченото в тази норма съдържание.  Въпросите, свързани с подбора на медиаторите към съдебните центрове по медиация, реда за вписването и заличаването им от списъците към окръжните съдилища, тяхното обучение, мандат и контрол върху дейността им, както и възнагражденията им, са тясно свързани с функционирането на съдебните центрове  по медиация  и осигуряването на качеството на провежданите в тях медиации по висящи съдебни дела, особено в случаите, когато участието на страните в първа среща в процедурата по медиация е задължително (чл. 140а, ал. 1 и ал. 2 ГПК). Наредбите имат за задача да  регламентират в неделима цялост сложния и многостранен процес по осъществяване на съдебната медиация при липса на възможност за правоприлагане по аналогия. Поради това регламентирането на посочените въпроси е не само с оглед осъществяване на законовата делегация, но и заради пълноценното осъществяване на дейността по разрешаване на гражданскоправни и търговскоправни спорове от съдилищата и съответно за осигуряване на защитата на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата във връзка с тези спорове.

Съображенията за приемането на съкратени срокове в процедурата по обществени консултации са изложени в мотивите към проектите на наредби и са свързани със стратегически за Република България въпроси по изпълнението на задължения на държавата по Плана за възстановяване и развитие. Съкратените срокове на практика са компенсирани с предварителните обсъждания в хода на изготвянето на наредбите в продължение на няколко месеца след приемането им.