DeFakto.bg DeFakto.bg
Основната цел на жалбата, която се готвят да внесат от щаба на Ваня Григорова, е стопяване на разликата между двамата кандидати. Така експертът по конституционно право доц. Наталия Киселова коментира пред БНТ обявеното намерение щаба на Ваня Григорав да потърси съдебна проверка на резултатите от втория тур на местните избори заради множество нередности по думите им.
Според окончателните данни кандидатът на обединената левица има 4500 гласа от по-малко от издигнатия от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) предприемач Васил Терзиев. Кандидатът на „ППДБ („Спаси София“) получи 48,20% или 175 044 от гласовете на избирателите. За Григорова от „БСП за България“ са гласували 170 258, или 46,89%. Това означава, че разликата между двамата кандидати за кмет на София е 1,31%, въпреки значително по-големите проценти, прогнозилан преди това.
„Всеки от участниците има право да оспори. Това е нормално и не се случва за пръв път. Преди четири години също имаше съдебен контрол върху резултатите“, каза доц. Киселова.
„Оспорването е възможност на участници в изборния процес да се обърнат към орган, който може да направи преглед за законосъобразност на поведението на изборната администрация дали резултатите са такива, каквито са реалните гласувания на гражданите. Когато има отмяна на резултатите поради незаконосъобразност говорим за това, че резултатът е касиран. Тоест последицата в намесата на органа , който може да прецени законосъобразността на изборния процес и на резултатите. Гражданско е понятието „касиране“, по-скоро става дума за отмяна на решението в случая на ОИК, която е определила кой е победител в проведения балотаж. За всяка една избирателна секция трябва да се посочи, че има нарушения. В жалбата трябва да бъде посочена конкретната секция и претенцията на кандидата„, допълни експертът по конституционно право.
Според думите на Киселова не са чути по конкретни райони какви са претенциите, а това трябва да бъде въведено в жалбата на Григорова.
„Когато има разминаване между протоколите, които са сканирани на страницата на ЦИК и онези преписи, които са получени след преброяването в секционната комисия, това дава основание на кандидата за проверка. По отношение на първия тур за София имаше преброяване на три избора – кмет на община, за районен кмет, за общински съветници. За втория тур видеонаблюдението е предпоставка тези, които искат да оспорват да търсят грешки. Видеонаблюдението беше въведено скоро и до сега не са били преглеждани местни избори за законосъобразност пред административните съдилища. Имаше данни за парламентарни избори, които обаче се оспорват пред Конституционен съд. Оспорването в Административен съд е с много повече възможности. Много вероятно е да се поиска и преглед на видеонаблюдението. Изборният кодзекс не го е предвидил изрично като доказателство. Тъй като препраща към административно процесуалния кодекс, вече въз основа на други закони съдът ще прецени дали да го допусне като доказателство. Но когато говорим за законосъобразност първо трябва да се прецени дали има технически грешки в първичния протокол и онова, което е въведено в ЦИК. Дали има грешки в изчисленията“, допълни Киселова.
Тя подчерта, че ако съдът прецени ще има ново броене на гласове, но не за всички комисии, а за определени.
„Ако съдът намери нарушение в конкретни изборни секции, вариантите са два – да има изключване на тези гласове от общия брой гласове за кандидатите или ако има съществени различия между двамата кандидати и те се приближат, можем да говорим и за промяна в решението на ОИК. Според мен това е смело да се каже, но е възможно. Теоретично е възможно обявяването на друг кмет на града. Тези, които ще обжалват искат да смалят разликата или да докажат , че има превес на загубилия кандидат.“
За София не е имало обявяване на избора за незаконосъобразен при касирания на предишни избори, каза Киселова. В по-малките населени места има такива случаи. Конституционалистът посочи, че в 7-дневен срок трябва да се подаде жалба до ОИК. В тридневен срок тя се се препраща към Административен съд. След това ще бъде насрочено открито заседание.
Възможно да има разлика между преписите от протокола след приключването на изборния ден и онова, което впоследствие е качено на сайта на ЦИК, отбеляза Киселова.. Броене на бюлетините в съдебната зала може да има по преценка на съда, уточни тя. Ако има такива разминавания и те посочат конкретните секции и грешките в тях, съдът може да брои сам, може да използва и вещо лице, посочи преподавателят пред БНР. Не става дума за всички секции, а само за онези, които са изрично посочени, допълни тя.
Киселова изрази притеснения, че членовете на СИК до един момент не са полагали печати на бюлетините от машинното гласуване, което би повлияло върху намаляване или увеличаване на действителните гласове за даден кандидат. „Възможно е да има такива случаи. Избирателят е изпълнил онова, което се изисква от него. Проблем е на СИК – бюлетината да е недействителна по смисъла на Изборния кодекс. Възможно е тук да има игра с числата.“
Само ако има изрично искане от жалбоподателите, съдът може да спре полагането на клетва от избрания кандидат, отбеляза доц. Киселова.
„С колеги изчислявахме, че ако има оспорване в Административен съд и след това пред Върховен административен съд до Нова година тази съдебна сага може да приключи“, подчерта Киселова.
