Правна рамка за готовността на ЕС и България за защита на границите от военния конфликт в Израел

Defakto.bg

 

Д-р Александра Вълчева, гл. ас, катедра  “Международно право и право на ЕС”, УНСС

През последните седмици вниманието на международната общност, Европейския съюз (ЕС, Съюзът) и държавите-членки е насочено към ескалацията на конфликта между Израел и палестинската ислямистка групировка „Хамас“. В началото на месец октомври 2023 г. „Хамас“ осъществи безпрецедентна по мащаб атака срещу Израел, като проби на седем места граничната ограда, нападна 27 населени места в Израел, уби над 1200 души и взе десетки заложници^[2]. Новият военен конфликт в Близкия Изток, който в исторически аспект датира от десетилетия, се превърна в поредното предизвикателство пред Европа, която все още продължава да се бори с негативните последици от войната между Русия и Украйна.

Реакцията на всички европейски органи и институции за нападението над Израел беше остра още в първите дни на ескалацията на конфликта. Така например, в резолюция на Европейския парламент (ЕП), приета на 18 октомври 2023 г., с „500 гласа „за“, 21 „против“ и 24 „въздържал се“, евродепутатите категорично осъждат бруталните нападения, заявяват подкрепата си за държавата Израел и нейния народ и подчертават „че терористичната организация Хамас трябва да бъде елиминирана“^[3]. В официално пресъобщение на ЕП също така е посочено, че „Европейският парламент подчертава, че има опасност нападенията на Хамас и израелската реакция да доведат до цикъл на все-по голямо насилие в региона. Поради това членовете на ЕП призовават за „хуманитарна пауза“ на сраженията и подчертават, че нападенията срещу цивилни лица, включително служители на ООН, медицински работници и журналисти, както и срещу гражданска инфраструктура, са сериозно нарушение на международното право“^[4]. Към настоящия момент ЕС се опитва да съдейства за разрешаване на конфликта чрез дипломатически средства.

В рамките на новия военен конфликт отново придобива актуалност въпросът за готовността на Съюза и държавите-членки, включително на България, да защитят границите си и да ограничат възможността на незаконно нахлуване на бежанци на територията на ЕС.

Ключова цел – сигурността  на външните граници на ЕС

Известно е, че ключова цел на ЕС е осигуряването на високо равнище на сигурност в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.  За постигането на тази цел е безусловно необходимо да бъде гарантирана ефективната защита на външните граници на ЕС, а тази защита изисква приемане на адекватни към съвременните рискове политики по въпросите за контрола на границите, убежището и имиграцията.  В тази връзка, след миграционната криза от 2015 г., която доведе до безпрецедентен приток на бежанци и незаконни мигранти към ЕС, европейските органи и институции осъзнаха, че в съществуващите механизми за управление и защита на външните граници има съществени недостатъци. Тяхното предоляване изискваше предприемане на нови мерки и установяване на нови механизми, които да осигурят подходящ отговор на ЕС при настъпване на нови рискове пред сигурността, включително при възникване на военните конфликти. Тези мерки и механизми, които целят укрепване на пространството на свобода, сигурност и правосъдие в Съюза, както и провеждането на политиката за управление на външните граници, се базират на изрични правни основания, които са регламентирани в учредителните договори. В своята съвкупност те образуват правната уредба на ЕС за защита на външните граници. По-конкретно, тази юридическа рамка обхваща следните правни норми: член 3, пар. 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), който постановява, че Съюзът предоставя на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници, в което е гарантирано свободното движение на хора в съчетание с подходящи мерки по отношение на контрола на външните граници, убежището, имиграцията, както и предотвратяването и борбата с престъпността.^[1];  чл. 67 до чл. 89 от Дял V на Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в които разпоредби са уредени различни въпроси, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, като политиките относно контрола по границите, убежището и имиграцията, съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси, съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество; чл. 67, пар. 2 от ДФЕС, съгласно който ЕС осигурява отсъствието на контрол на лицата на вътрешните граници и развива единна политика по въпросите на убежището, имиграцията и контрола на външните граници, която се основава на солидарността между държавите – членки и е справедлива спрямо гражданите на трети страни.^[2]

На следващо място, в разпоредбата на чл. 77, пар. 1 от ДФЕС са установени в детайли основните цели на европейската политиката за контрол на границите, а именно: да се гарантира отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници и да се осигурят контролът на лицата и ефективното наблюдение при преминаването на външните граници; постепенно да се въведе интегрирана система за управление на външните граници. С оглед гарантиране изпълнението на посочените цели на Европейския парламент и Съвета са предоставени правомощия да приемат конкретни мерки в областта на: общата политика по отношение на визите и другите разрешения за краткосрочно пребиваване; контрола, на който подлежат лицата, преминаващи външните граници; условията, при които гражданите на трети страни могат да се движат свободно на територията на Съюза за кратък период от време; всички необходими мерки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници; отсъствие на всякакъв контрол на лицата, без оглед на тяхното гражданство, при преминаване на вътрешните граници (чл. 77, пар. 2 от ДФЕС). ДФЕС също така регламентира възможността при необходимост и при условия, че учредителните договори не предвиждат правомощия за тази цел, Съветът да приема разпоредби относно паспортите, личните карти, разрешенията за пребиваване и всички други подобни документи на европейските граждани (чл.77, пар. 3 от ДФЕС).

Изброените по-горе разпоредби допринасят за развитието на целта на ЕС за изграждане на обща политика по отношение на управлението на външните граници. В резултата на тази политика е създадено и Шенгенското пространство, определяно като едно от най – големите постижения на Съюза^[3] и като основно средство, чрез което европейските граждани могат да упражняват своите свободи, а вътрешният пазар – да се развива и просперира^[4].

В правото на ЕС са приети и много други юридически инструменти и механизми в анализираната област, сред които са: Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите, т. нар. Кодекс на шенгенските граници^[5]. Той въвежда правила за премахването на граничния контрол за лицата, които пресичат вътрешните граници между държавите – членки на ЕС, и правила за граничния контрол на лицата, които пресичат външните граници на държавите – членки на ЕС. Актът също така установява изрични разпоредби относно контрола върху границите на ЕС и конкретните задължения на държавите – членки в тази насока, като например да извършват систематични проверки в съответните бази данни на всички лица, включително лицата, които се ползват от правото на свободно движение съгласно правото на ЕС (т.е. граждани на ЕС и членове на техните семейства, които не са граждани на ЕС) при преминаване на външните граници.^[1] Важно значение има и създаване на Шенгенска информационна система (ШИС) на основание чл. 92 от Конвенция за прилагане на споразумението от Шенген от 14 юни 1985 г.

По същество ШИС представлява обща информационна система, която се състои от национална част във всяка от договарящите страни и технически информационен център. Целта на ШИС е опазване на обществения ред и сигурност, включително националната сигурност, и прилагането на разпоредбите на Шенгенската конвенция относно свободното движение на хора на територията на договарящите страни на основата на информацията, която се съобщава чрез тази система. Значимостта на ШИС за опазване границите на ЕС е дискутирана както в актове на европейските органи и институции, така и в правната доктрина. В този смисъл, някои автори посочват, че ШИС представлява най – голямата инфраструктура за данни, подкрепяща полицейското сътрудничество и граничния контрол в Европейския съюз, като чрез ШИС II националните органи обменят информация за отделни лица и обекти, при това извън националните и институционалните граници^[2], а други допълват, че тя е основна компенсираща мярка за сигурност след премахване контрола на вътрешните граници за противодействието на терористичните заплахи, трансграничната престъпност и незаконната миграция.^[3]

През 2017 г. е приет Регламент (ЕС) 2017/2226 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2017 г.^[4], с който е създадена информационната Система за влизане/излизане в ЕС. Целта на тази система е допълнително подобряване на управлението на външните граници, чрез осъществяване на ефективни проверки относно спазването на разпоредбите за разрешения срок на престой в рамките на територията на държавите – членки. С използването на СВИ се регистрират по електронен път данните относно влизането и излизането и данните относно отказа за влизане на граждани на трети страни, преминаващи външните граници на държавите – членки (включително регистриране на информация относно времето и мястото на влизане и излизане на гражданите на трети страни, допуснати за краткосрочен престой на територията на държавите – членки, и изчисляване на продължителността на техния разрешен престой). СИС заменя задължението за подпечатване на паспортите на граждани на трети страни, което се прилага за всички държави – членки. Изграждането на посочената система допринася за по- доброто прилагане на политиките на Съюза за защита на границите, и по – конкретно за осъществяване на ефективен граничен контрол в ЕС.

Правната уредба в анализираната област е допълнена през 2018 г., когато Съветът приема три нови регламента, свързани с използването на ШИС. Тези вторични актове въвеждат усъвършенствани правила в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси^[5]; граничните проверки^[6] и връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави^[7].

През септември 2018 г. ЕС е приет и Регламент (ЕС) 2018/1240 на Европейския парламент и на Съвета от 12 септември 2018 г. за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS)^[1], която система се прилага по отношение на граждани на трети държави, освободени от изискването за притежаване на виза при преминаване на външните граници на ЕС. Тази система дава възможност да се прецени дали присъствието на тези граждани на трети държави на територията на държавите – членки на Съюза би представлявало риск за сигурността, риск от незаконна имиграция или висок епидемичен риск.

Впоследствие, през 2019 г. ЕС е приет Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за Европейската гранична и брегова охрана и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1052/2013 и (ЕС) 2016/1624^[2], с който акт се създаде Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Съгласно чл. 1 от Регламент (ЕС) 2019/1896 целта на акта е да осигури високо равнище на вътрешна сигурност в рамките на ЕС при пълно зачитане на основните права, като същевременно се гарантира свободното движение на хора в Съюза. Създадената Европейска гранична и брегова охрана отговаря за наблюдението на външните граници на ЕС и заедно с държавите – членки определя и разглежда всички потенциални заплахи за сигурността на външните граници на ЕС.

След миграционната криза от 2015 г. Съюзът приема и редица инструменти, насочени към усвършенстване на действащите правила в областта на убежището и миграцията.

Правното основание за приемане на актове в областта на политиката за убежище в ЕС се съдържа в член 67, пар. 2 от ДФЕС, както и в чл. 78, пар. 1 от ДФЕС, които норми изрично постановяват, че Съюзът развива обща политика в областта на убежището, субсидиарната закрила и временната закрила, чиято цел е да предостави подходящ статут на всеки гражданин на трета страна, който се нуждае от международна закрила, както и да гарантира зачитането на принципа на забрана за връщане. С оглед постигане целите на ЕС в областта Европейският парламент и Съветът имат право да приемат мерки за обща европейска система за убежище, която включва някои от изброените в чл. 78, пар. 2 от ДФЕС елементи, като например: единен статут на бежанец за гражданите на трети страни, който да е валиден в целия Съюз; единен статут на субсидиарна закрила за гражданите на трети страни, които, без да получават европейско убежище, се нуждаят от международна закрила; обща система за временна закрила на разселени лица в случай на масов приток на бежанци; общи процедури за предоставяне или отнемане на единен статут на бежанец или на субсидиарна закрила; критерии и механизми за определяне на държавата-членка, отговорна за разглеждането на молбите за убежище или субсидиарна закрила; правила относно условията за приемане на лица, търсещи убежище или субсидиарна закрила; партньорство и сътрудничество с трети страни за управлението на потоците от лица, търсещи убежище или субсидиарна или временна закрила. Следва да се отбележи, че при прилагане на европейските политики в областта на убежището и миграцията европейските органи следва да се ръководят от принципа на солидарност и на справедливо разпределение на отговорностите между държавите – членки, включително във финансово отношение (чл. 80 от ДФЕС). Приложение намира и разпоредбата на чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС^[3], съгласно която правото на убежище в ЕС се гарантира при спазване на правилата на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и на Протокола от 31 януари 1967г. за статута на бежанците и в съответствие с ДЕС и ДФЕС.

Друго важно действие на ЕС е приемането на Новия пакт за миграцията и убежището, обявен от Комисията на 23 септември 2020 г.^[4]. Той цели да интегрира процедурата за предоставяне на убежище в цялостното управление на миграцията, като я свърже с предварителния скрининг и връщането, като същевременно обхваща управлението на външните граници, по -силното прогнозиране, готовността и реакцията при кризи, съчетани с механизъм за солидарност, и външните отношения с ключови трети държави на произход и транзитно преминаване.^[1] Съгласно пакта никоя държава – членка не трябва да се натоварва с непропорционална отговорност и че всички държави – членки следва да допринасят за солидарността постоянно.

Последните действия на европейските органи и институтции в анализираната област са следните: на 9 март 2022 г. евродепутатите призовават ЕС да въведе подходяща миграционна система, която да споделя отговорността за бежанците; на 4 април 2023 г. Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента прие доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за справяне със ситуации на криза в областта на миграцията и убежището, а на 14 април 2023 г. прие доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на скрининг на граждани на трети държави на външните граници, както и доклад относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно управлението на убежището и миграцията^[2].

Представеният кратък преглед на европейското законодателство показва, че към настоящия момент правната рамка на ЕС, която се отнася до контрола на външните граници, миграцията и убежището, осигурява гаранции за опазване на сигурността в Европа, тъй като европейските органи и институции след миграционната криза от 2015 г. положиха не малко усилия за укрепване на мерките за защита на външните граници. Въпросът е дали тези гаранции ще бъдат достатъчни в случай, че възникне бежанска криза вследствие на конфликта между Израел и радикалната ислямска групировка „Хамас“. Предвид динамичното развитие на международните отношения и участието на ЕС в тях, както и поведението на двете страни във военния конфликт трудно може да се даде еднозначен отговор.

Допълнителни мерки за сигурност

Реакция на военния конфликт в Близкия Изток имаше както от ЕС, така и от отделните държави-членки, като много от тях въведоха допълнителни мерки за сигурност около синагоги и израелските дипломатически представителства. България също критикува нападението на Хамас и призова за мирно уреждане на конфликта.

Конкретните действия, които предприеха българските институции са: свикване на 11 октомври 2023 г. от българският президент Румен Радев на консултативната среща с председателя на Парламента, премиера, министри и шефовете на служби, на която бяха обсъдени заплахите пред националната сигурност на страната в резултат на актуалните конфликти и мерките за тяхното минимизиране ^[3]. На тази среща висшите държавни лица набелязаха мерки за намаляване на рисковете пред страната ни, както и необходимостта от технологично обновяване на структурите от системата за защита на националната сигурност^[4]. В официалното прессъобщение от президентската институция беше посочено, че в резултат на изнесените доклади от службите и министерствата, участниците в консултативната среща са обединени около позицията, че към момента няма пряка заплаха за националната сигурност на страната, но остават в сила предприетите от правителството мерки за превенция на риска^[5]. Също така в прессъобщението е подчертано, че „ескалацията на въоръжения сблъсък между „Хамас“ и Израел и въвличането на нови участници увеличава риска от засилени миграционни потоци към страната ни с потенциално проникване на членове на терористични организации.“^[6]

Официалната позиция на премиера Николай Денков за военния конфликт между Израел и „Хамас“ от ескалацията му до настоящия момент е, че няма пряка заплаха за националната сигурност на страната. Българското правителство в началото на конфликта обяви повишена тревога за стратегически обекти, като гари и летища, както и прилагане на засилени мерки за сигурност на места, където има представители на еврейската общност или израелски граждани^[7]. Извън наблюдението на конкретни обекти, в най-ниското „зелено” ниво на риск бяха поставени държавните институции, като при ескалация, службите предупредиха за възможност от нова бежанска вълна, което не изключва и риска от навлизането на членове на терористични организации в страната^[1]. Посочените мерки са били обсъдени на заседание на Съвета по сигурността към министър-председателя, проведено на 18 октомври 2023 г., като на това заседание са били разгледани подробно и актуалните доклади на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“^[2]. Други мерки на правителството бяха организираните полети с правителствения самолет с цел евакуация на българските граждани от Израел.

Следва да се има предвид, че освен приемането на конкретни национални мерки във връзка с военния конфликт в Израел, страната ни има задължение да спазва разписаните в рамките на правото на ЕС правила относно защитата и контрола на границите на ЕС, миграцията и убежището, описани по-горе в изложението. В такъв смисъл е позицията на Комисията, която в съобщението си до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Новия пакт за миграцията и убежището, изрично заявява, че за да бъдат ефективни, политиките в областта на управлението на границите, убежището и връщането трябва да работят добре на национално равнище, както и в случая на интегрирането на мигрантите на местно равнище.

Следователно националните политики трябва да бъдат съгласувани с цялостния европейски подход (т. 2.3). Посочените мерки, предприети от страна на българската държава, могат да бъдат определени като своевременни на този етап от развитието на военния конфликт в Близкия  Изток.  Не трябва да се забравя нито за момент обаче, че сме външна граница и  предвид динамичното развитие на този конфликт, а и на международните отношения като цяло, ЕС и държавите-членки следва внимателно да следят поведението на двете засегнати страни, за да могат при необходимост да приложат своевременно нови мерки за защита на границите на Съюза. В настоящия момент имат важно значение, от една страна, отношенията на ЕС с другите държави, особено с тези, които граничат с Израел и Палестина, тъй като тяхната роля и подкрепа имат ключово значение за овладяване на конфликта и бъдещото му мирно уреждане, което от своя страна ще допринесе за гарантиране на сигурността в ЕС и държавите-членки, и от друга страна, тясното сътрудничеството между ЕС и държавите – членки, за да могат да бъдат реализирани по най-ефективния начин политиките за защита на границите на ЕС.

  Опасност

На следващо място, съществува реална опасност в случай че бъдат отворени границите на държавите до които се развива военния конфликт, милиони жители да се насочат не само към тези държави, а и към Европа. Ето защо, ЕС и държавите – членки, включително България, следва да бъдат подготвени за възникване на нова бежанска криза, която ще изисква предприемане на бързи действия за защита на границите на Съюза, и при необходимост прилагане на правилата за убежище и миграция. Тежките последици от този конфликт и то още в неговите начални етапи са загуба на хиляди човешки животи, предимно на лица от най – уязвимите групи (възрастни хора, деца, майки, хора с увреждания) и от двете засегнати държави. В тази връзка, ЕС и държавите – членки, едновременно с осигуряването на закрила на правата и интересите на своите граждани следва да положат усилия за насърчване на страните във военния конфликт към спазване на основните права и свободи на мирното население в двете воюващи държави.

 

^[1] Пак там

^[2] https://plovdiv-online.com/news/tv-reality/bez-po-strogi-merki-zaradi-konflikta-v-izrael/

^[1]https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/152/%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0

^[2]Европейски парламент. Информационни фишове за ЕС- Управление на външните граници, https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/153/management-of-the-external-borders

^[3] https://news.bg/politics/rumen-radev-svikva-ne-ksns-a-konsultativna-sreshta.html

^[4] Пак там

^[5]https://www.president.bg/news7428/rumen-radev-garantiraneto-na-sigurnostta-v-dinamichen-svyat-nasiten-s-riskove-i-zaplahi-e-osnovna-zadacha-na-darzhavnata-politika.html

^[6] Пак там

^[7]https://nova.bg/news/view/2023/10/09/428633/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/

^[1] Regulation (EU) 2018/1240 of the European Parliament and of the Council of 12 September 2018 establishing a European Travel Information and Authorisation System (ETIAS) and amending Regulations (EU) No 1077/2011, (EU) No 515/2014, (EU) 2016/399, (EU) 2016/1624 and (EU) 2017/2226 PE/21/2018/REV/1, OJ L 236, 19.9.2018, p. 1–71

^[2] Regulation (EU) 2019/1896 of the European Parliament and of the Council of 13 November 2019 on the European Border and Coast Guard and repealing Regulations (EU) No 1052/2013 and (EU) 2016/1624 PE/33/2019/REV/1, OJ L 295, 14.11.2019, p. 1–13

^[3] European Union, Charter of Fundamental Rights of the European Union, 26 October 2012, 2012/C 326/02, https://www.refworld.org/docid/3ae6b3b70.html

^[4] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Нов пакт за миграцията и убежището, COM/2020/609 final, Брюксел, 23.9.2020

^[2] Rocco Bellanova & Georgios Glouftsios (2020) Controlling the Schengen Information System (SIS II): The Infrastructural Politics of Fragility and Maintenance, Geopolitics, https://doi.org/10.1080/14650045.2020.1830765

^[3] Илиев, С. Основни понятия, използвани при работа с Шенгенска информационна система (ШИС), Документи от пресцентъра на МВР

^[4] Consolidated text: Regulation (EU) 2017/2226 of the European Parliament and of the Council of 30 November 2017 establishing an Entry/Exit System (EES) to register entry and exit data and refusal of entry data of third-country nationals crossing the external borders of the Member States and determining the conditions for access to the EES for law enforcement purposes, and amending the Convention implementing the Schengen Agreement and Regulations (EC) No 767/2008 and (EU) No 1077/2011

^[5] Consolidated text: Regulation (EU) 2018/1862 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the establishment, operation and use of the Schengen Information System (SIS) in the field of police cooperation and judicial cooperation in criminal matters, amending and repealing Council Decision 2007/533/JHA, and repealing Regulation (EC) No 1986/2006 of the European Parliament and of the Council and Commission Decision 2010/261/EU

^[6] Regulation (EU) 2018/1861 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the establishment, operation and use of the Schengen Information System (SIS) in the field of border checks, and amending the Convention implementing the Schengen Agreement, and amending and repealing Regulation (EC) No 1987/2006, PE/35/2018/REV/1, OJ L 312, 7.12.2018, p. 14–55,

^[7] Regulation (EU) 2018/1860 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the use of the Schengen Information System for the return of illegally staying third-country nationals PE/34/2018/REV/1, OJ L 312, 7.12.2018, p. 1–13

^[1] Consolidated versions of the Treaty on European Union and the Treaty on the Functioning of the European Union. Consolidated version of the Treaty on European Union Consolidated version of the Treaty on the Functioning of the European Union Protocols Annexes to the Treaty on the Functioning of the European Union Declarations annexed to the Final Act of the Intergovernmental Conference which adopted the Treaty of Lisbon, signed on 13 December 2007 Tables of equivalences, OJ C 202, 7.6.2016, p. 1–388

^[2] Consolidated version of the Treaty on the Functioning of the European Union, OJ C 326, 26.10.2012, p. 47–390

^[3] Европейска комисия, Европа без граници. Шенгенското пространство, с. 3, doi:10.2837/417661

^[4] Европейска комисия, Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите като част от Фонда за интегрирано управление на границите. Страсбург, 12.6.2018 COM(2018) 473, final 2018/0249 (COD), с.1

^[5] Consolidated text: Regulation (EU) 2016/399 of the European Parliament and of the Council of 9 March 2016 on a Union Code on the rules governing the movement of persons across borders (Schengen Borders Code) (codification), OJ L 077 23.3.2016, p. 1; Илиева, Ирена. Трансгранична миграция, в Cross-border migration regulation. Juridical training courses at the level of the Cross-Border Juridical Centers, Editura Sitech, Craiova, 2018, p. 309 – 403; Илева, Ирена. Достиженията на европейското право в областта на правото на убежище и миграцията – политически и правни въпроси, сп. “Право без граници”, бр. 1 – 2/2004 г., с. 35 – 62.

^[1] гл. ас. д-р Александра Вълчева, Катедра “Международно право и право на ЕС”, УНСС, email: aleksandra.valcheva@unwе.bg

^[2] https://www.svobodnaevropa.bg/a/izrael-voyna-peti-den/32631328.html

^[3] https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20231013IPR07136/ep-oszhda-atakata-na-khamas-sreshchu-izrael-i-prizovava-za-khumanitarna-pauza

^[4] Пак там

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Европейска комисия, Европа без граници. Шенгенското пространство, doi:10.2837/417661

Европейска комисия, Предложение за Регламент на Европейския Парламент и на Съвета за създаване на инструмент за финансово подпомагане за управлението на границите и за визите като част от Фонда за интегрирано управление на

1. границите. Страсбург, 12.6.2018 COM(2018) 473, final 2018/0249 (COD)
2. Европейски парламент. Информационни фишове за ЕС- Управление на външните граници, https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/153/management-of-the-external-borders
3. Илиева, Ирена. Трансгранична миграция, в Cross-border migration regulation. Juridical training courses at the level of the Cross-Border Juridical Centers, Editura Sitech, Craiova, 2018, p. 309 – 403;
4. Илева, Ирена. Достиженията на европейското право в областта на правото на убежище и миграцията – политически и правни въпроси, сп. “Право без граници”, бр. 1 – 2/2004 г., с. 35 – 62.
5. Илиев, С. Основни понятия, използвани при работа с Шенгенска информационна система (ШИС), Документи от пресцентъра на МВР
6. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Нов пакт за миграцията и убежището, COM/2020/609 final, Брюксел, 23.9.2020
7. Consolidated versions of the Treaty on European Union and the Treaty on the Functioning of the European Union. Consolidated version of the Treaty on European Union Consolidated version of the Treaty on the Functioning of the European Union Protocols Annexes to the Treaty on the Functioning of the European Union Declarations annexed to the Final Act of the Intergovernmental Conference which adopted the Treaty of Lisbon, signed on 13 December 2007 Tables of equivalences, OJ C 202, 7.6.2016, p. 1–388
8. Consolidated version of the Treaty on the Functioning of the European Union, OJ C 326, 26.10.2012, p. 47–390
9. Consolidated text: Regulation (EU) 2016/399 of the European Parliament and of the Council of 9 March 2016 on a Union Code on the rules governing the movement of persons across borders (Schengen Borders Code) (codification), OJ L 077 23.3.2016
10. Consolidated text: Regulation (EU) 2018/1862 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the establishment, operation and use of the Schengen Information System (SIS) in the field of police cooperation and judicial cooperation in criminal matters, amending and repealing Council Decision 2007/533/JHA, and repealing Regulation (EC) No 1986/2006 of the European Parliament and of the Council and Commission Decision 2010/261/EU
11. Consolidated text: Regulation (EU) 2017/2226 of the European Parliament and of the Council of 30 November 2017 establishing an Entry/Exit System (EES) to register entry and exit data and refusal of entry data of third-country nationals crossing the external borders of the Member States and determining the conditions for access to the EES for law enforcement purposes, and amending the Convention implementing the Schengen Agreement and Regulations (EC) No 767/2008 and (EU) No 1077/2011
12. European Union, Charter of Fundamental Rights of the European Union, 26 October 2012, 2012/C 326/02, https://www.refworld.org/docid/3ae6b3b70.html
13. Rocco Bellanova & Georgios Glouftsios (2020) Controlling the Schengen Information System (SIS II): The Infrastructural Politics of Fragility and Maintenance, Geopolitics, https://doi.org/10.1080/14650045.2020.1830765
14. Regulation (EU) 2018/1861 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the establishment, operation and use of the Schengen Information System (SIS) in the field of border checks, and amending the Convention implementing the Schengen Agreement, and amending and repealing Regulation (EC) No 1987/2006, PE/35/2018/REV/1, OJ L 312, 7.12.2018, p. 14–55
15. Regulation (EU) 2018/1860 of the European Parliament and of the Council of 28 November 2018 on the use of the Schengen Information System for the return of illegally staying third-country nationals PE/34/2018/REV/1, OJ L 312, 7.12.2018, p. 1–13
16. Regulation (EU) 2019/1896 of the European Parliament and of the Council of 13 November 2019 on the European Border and Coast Guard and repealing Regulations (EU) No 1052/2013 and (EU) 2016/1624 PE/33/2019/REV/1, OJ L 295, 14.11.2019, p. 1–13

Regulation (EU) 2018/1240 of the European Parliament and of the Council of 12 September 2018 establishing a European Travel Information and Authorisation System (ETIAS) and amending Regulations (EU) No 1077/2011, (EU) No 515/2014, (EU)

1. 2016/399, (EU) 2016/1624 and (EU) 2017/2226 PE/21/2018/REV/1, OJ L 236, 19.9.2018, p. 1–71
2. https://www.svobodnaevropa.bg/a/izrael-voyna-peti-den/32631328.html
3. https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20231013IPR07136/ep-oszhda-atakata-na-khamas-sreshchu-izrael-i-prizovava-za-khumanitarna-pauza
4. https://www.europarl.europa.eu/factsheets/bg/sheet/152/%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0
5. https://news.bg/politics/rumen-radev-svikva-ne-ksns-a-konsultativna-sreshta.html
6. https://www.president.bg/news7428/rumen-radev-garantiraneto-na-sigurnostta-v-dinamichen-svyat-nasiten-s-riskove-i-zaplahi-e-osnovna-zadacha-na-darzhavnata-politika.html

https://nova.bg/news/view/2023/10/09/428633/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0-%D0%B2-%D0%B8%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B1%D0%BB%D1%8E%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D0%B5%D0%BA%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5/ https://plovdiv-online.com/news/tv-reality/bez-po-strogi-merki-zaradi-konflikta-v-izrael/