DeFakto.bg DeFakto.bg
Върховният административен съд излезе с тълкувателно решение по тълкувателно дело № 2 от 2021 г. за тълкуване на следния въпрос: „Приложима ли е разпоредбата на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения?“
Тълкувателното дело е образувано по искане на главния прокурор на Република България след анализирана противоречива съдебна практика.
Магистратите от Общото събрание на ВАС приемат, че разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.
Мнозинството от върховните магистрати приемат, че ЗОДОВ урежда на законово ниво общия принцип, прогласен в чл. 7 на Конституцията на Република България за отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. От субективна страна конституционният принцип има всеобщ характер, действа спрямо всички и трябва да се прилага за всички онези, които съответстват на характеристиките, които го определят.
Държавата отговаря винаги по реда на ЗОДОВ, когато вредите са причинени при условията на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, което изключва възможността обезщетението да се търси по общия ред, съгласно чл.8, ал.1 ЗОДОВ. За да се изключи определена категория правни субекти от обхвата на отговорността на държавата за вреди от неимуществен характер, това лишаване от права или тяхното ограничаване следва да бъде изрично (несъмнено и безпротиворечиво), да се извършва въз основа на ясна законова норма и при спазване на принципа на пропорционалност и само на основанията, посочени чл.8, §2 ЕКПЧ. При всички случаи на подобно ограничение следва да се противопостави разбирането на Конституцията за правния характер на правото на защита по чл. 56, което с тези свои характеристики служи за гарантиране на цитираните в чл. 32 КРБ ценности.
Общото събрание на Първа и Втора колегии на Върховен административен съд окончателно приема за правилно становището, че разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. За получаване на предвиденото в специалните закони обезщетение за оставане на служителя без работа, е достатъчно да се докаже отмяната на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаване или съда, и оставането на лицето без работа, респективно преминаването му на по-нископлатена работа, приема мнозинството на съдиите.
Липсата на изрично посочване, че по реда на устройствените закони се обезщетяват и неимуществените вреди, понесени от незаконосъобразна заповед за уволнение на държавен служител, както и липсата на изрично изключване на същите от обхвата на чл.1 ЗОДОВ за обезщетяване на този вид вреди води до извод, че разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да се счита за приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, дори и когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения.
По тълкувателното дело има особено мнение от председателя на ВАС Георги Чолаков, зам.-председателя Мариника Чернева и съдиите Йовка Дражева, Диана Добрева, Жанета Петрова, Теодора Николова, Милена Златкова, Светлана Борисова, Мария Николова, Юлиян Киров, Димитър Първанов, Нели Дончева, Румен Йосифов, Мирела Георгиева.
Пълният текст на решението тук
Законът: Отговорност за дейност на администрацията
