DeFakto.bg DeFakto.bg
„Много години ние игнорираме какво означава нивото на финансови злоупотреби за нашата собствена сигурност“, заяви Лаура Кьовеши в изказването си на форума „Антикорупция, демократична устойчивост и икономическа сигурност“ в София.
По думите ѝ, когато става въпрос за корупция, е много трудно да се убедят хората как тя оказва влияние на техния живот. В реалността тя продължава да бъде толерирана в голяма степен и няма държава, която да е изцяло предпазена, допълни Кьовеши.
„Корупцията може често да се превърне във въпрос на живот и смърт и вярвам, че нашите приятели от Украйна разбраха това преди няколко години. Ако някой трябва да е наясно с опасността, това не са само те, а и ние.
В моя опит ключът е да се спечелят сърцата и разумът на хората. Може да е по-трудно, отколкото е било преди няколко години, особено защото нашите демократични общества в момента са мишени на дезинформация. Това води до разпространение на лъжи, които са несравними с нищо, което се е случвало до този момент. Сега трябва да вложим всичките си способности, за да различаваме лъжата от истината, доброто от лошото и наистина да знаем какво е справедливо„, заяви ръководителят на Европейската прокуратура.
Българският офис на европейската прокуратура може да бъде даден като добър пример,
каза европейският главен прокурор Лаура Кьовеши. Сравнявайки офиса в България с другите офиси, смятам, че сме заложили добри стандарти тук, добави Кьовеши. Тя отчете, че е необходимо да бъдат назначени още европейски делегирани прокурори от България, за да се запълни съставът. Кьовеши отбеляза и нуждата от полицейски служители, които да подпомагат работата на делегираните прокурори у нас.
Поздравявам властите в България, че се присъединиха към френско-германската инициатива за разширяване на правомощията на Европейската прокуратура да разследва заобикалянето на санкциите срещу Русия, каза Лаура Кьовеши. Тя добави, че към момента институцията има много ограничени правомощия да разследва нарушаването на тези санкции от страна на държави членки на ЕС. Според нея, за да се промени това, трябва да се направят две неща – да се приеме национално законодателство, което да криминализира заобикалянето на санкциите, и да се увеличат правомощията на Европейската прокуратура, за да покриват такъв тип престъпления.
Европейският главен прокурор прояви интерес и към напредъка в работата по преустройството на сградата на ул. „Раковски“ 134, в която европейските делегирани прокурори трябва да се настанят. Кьовеши подчерта, че е изключително важно в една сграда да бъдат обединени всички дейности от компетенциите на делегираните прокурори, така че тяхната работа да бъде максимално обезпечена
Пред БНР Лаура Кьовеши посочи, че към момента тя и екипът и работят с едва седем български делегирани прокурори, а тяхната бройка трябва да е 15. Другият сериозен проблем, който тя открои, е липсата на наши полицейски служители, които да работят по делата на европейската прокуратура тук.
Кьовеши обяви, че не се е видяла с изпълняващия длъжността обвинител №1 у нас Борислав Сарафов, защото посещението ѝ е било за 24 часа и е имало предварително изготвена програма. По думите ѝ
все още има много въпросителни около опита за атентат срещу бившия главен прокурор у нас Иван Гешев:
„Какво се случи при онази експлозия, защото първата информация беше, че атентатът е реален и това е нещо недопустимо, защото става въпрос за атентат срещу главен прокурор на страна член на ЕС. Не знам кой разследва и не знам какво се случва, но от моя гледна точка това трябва да се изясни – атентат ли беше и ако е да: кой е извършителят? Това е изключително важно за прокурорите, но не съм запозната с всички останали обстоятелства, така че няма как да коментирам… Единствената официална информация, поместена на страниците на МВР, е че има образувано разследване за атентата. Тоест, има атентат и сега трябва да се установи за какво става дума“.
„Европейската прокуратура никого не защитава, с изключение на почтените граждани. Няма значение кой е замесен, ние ще си свършим работата“, категорична беше тя в отговора си на въпрос дали подсъдими лица от България като Васил Божков, например, са търсили защита от европрокуратурата. Според Кьовеши
работата по делата да се ускори, както и по тези, свързани с високите етажи на властта:
„Задължително е да разследваме всички дела, включително и по-малките, маловажните. Те се приключват по-бързо, защото разследванията не са така сложни. Първо – осъдителните присъди се определят от съдиите, но да се върнем на тежките дела – важното е, че започнахме да работим по такива, а и има образувани такива дела. По дела, свързани с еврофондове, разследваме проекти от голяма обществена значимост, които са свързани с критична инфраструктура – там, където стойността на договорите е много висока – това са сложни дела, обхващащи множество проекти. Наблюдават се някои лоши „навици“ в България, особено що се отнася до обществените поръчки. Често се наблюдава предсрочно прекратяване на договорите. След това обявяване на нова процедура за обществена поръчка за същия проект, така че се получава необичайно високо разходване на средства. Ето защо настоявам за повишаване на нивото на разкриваемост на такива злоупотреби„.
В интервю за „Сега“ Лаура Кьовеши разказа, че на служителите на МВР било указано да претърсят сграда. Те обаче не влезли във всички офиси, а след това месеци наред по делото не се работело. „Европейската прокуратура нареди на полицията да направи претърсване. И познайте – полицаите не влязоха във всички офиси в тази сград. Те „пропуснаха“ да влязат в най-важния офис. Защо? Това е добър въпрос. Подадохме оплакване и сега има дисциплинарно производство, но трябва да се изясни,“ заяви тя.
