DeFakto.bg DeFakto.bg
Избори за редовен главен прокурор.може да има най-рано в началото на лятото. Това заяви в „Денят започва“ министърът на правосъдието доц. Атанас Славов. Единственият вариант това да се случи по-скоро е законът за съдебната власт да се приеме в рамките на месец след конституционните промени, което е малко вероятно, каза пред БНТ Славов. Изборите на нов състав на Висшия съдебен съвет могат да са факт също след приемането на нов Закон за съдебната власт (ЗСВ), който да отговаря на променената Конституция, допълни той.
„Това е реалистичното с оглед на преструктурирането на ВСС и това, че ще имаме отделен прокурорски съвет, който ще изберен главен прокурор, така че реалистично избор на нов главен прокурор преди лятото няма как да се случи. тоест процесът ще започне според мен лятото на другата година„, подчерта правосъдният министър.
Единствената възможност това да се случи по-скоро е законът за съдебната власт да се приеме в рамките на месец след конституционните промени, което е малко вероятно, допълни Славов. “Необходимо е още доизясняване на правомощията на главния прокурор, както и решение на въпроса за мандата на тримата висши ръководители. В тази връзка министерството ще предложи разумни и балансирани формулировки”, допълни той.
На практика половин година след освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор (15 юни) и назначаването на неговия заместник Борислав Сарафов за и.ф. №1 в ПРБ (16 юни), и повече от година след като на 3 октомври 2022 г. изтече мандатът на ВСС, съдебната номенклатура, остава непокътната. При това й е гарантиран хоризонт за действие, докато управляващите смогнат да си свършат работата.
Министърът разкритикува решението на Върховния административен съд да не заседава извънредно в събота преди изборите на 29 септември, за да определи дали е законосъобразна отмяната на машинния вот. ВАС заседава след първия тур – в понеделник, на 30 септември.
„Високият обществен интерес да имаме прозрачен изборен процес в изпълнение на изискванията на Изборния кодекс – тоест с машини и с хартиено гласуване, предполагаше Върховния административен съд да намери време и възможност в съботния ден да се събере и да се произнесе. Още повече, че в самите закони е записано, че в такава ситуация съдът трябва да се произнесе незабавно. Именно защото става въпрос за едно от основните конституционни права на гражданите – правото на гласуване и считам, че това трябваше да е реакцията на съда“, посочи Славов.
Атанас Славов потвърди, че след като е извършена проверка от инспектората на министерството, се е установило, че в двата дни на избори на представители във ВСС от съдийската квота миналата година в сградата на ВАС са влезли 28 съдии. По публично известна информация в гласуването са участвали 200 съдии. “Нашата задача беше да установим фактите – колко човека са влезли в сградата, според данните на главна дирекция “Охрана”. Оттук нататък е работа на контролните органи или на прокуратурата, ако се прецени, че има манипулация на вота, как е станало гласуването, откъде идва това разминаване влезли в сградата съдии и гласували съдии”, каза той.
Министърът съобщи, че е разговарял неформално с ръководителя на Европейската прокуратура Лаура Кьовеши, която вчера беше на посещения в България.
„Казах й: „Госпожо Кьовеши, вие сте като рок звезда – всеки иска да се докосне до вас!“ и има защо“, посочи Славов, като даде пример със заслугите й в борбата с корупцията по високите етажи на властта в Румъния.
„Обсъдихме как България и българското правителство може да подкрепя работата на Европейската прокуратура, най-вече във връзка със законодателни изменения, които трябва да се случат„, каза още министърът.
