DeFakto.bg DeFakto.bg
Прокуратурата е образувала проверка по сигнала, че министърът на електронното управление е бил заплашван
Близо два пъти са се увеличили досъдебните производства, свързани с изборите за общински съветници и кметове, в сравнение с местния вот през 2019 г. Това отчете Националното междуведомствено звено на Прокуратурата на Република България, МВР и ДАНС при представяне на резултатите от работата си в УБ „Цигов чарк“.
3400 сигнала за престъпления, свързани с проведените местни избори, са подадени само в прокуратурата. Това е над два пъти повече в сравнение с местния вот през 2019 година. Значителен ръст има и в разследванията на изборни престъпления, като основната част от тях са за търговия с гласове и корпоративен вот.
В пресконференцията днес, 10.11.2023 г., взеха участие заместник главният прокурор Мария Павлова, прокурор Ваня Стефанова, завеждащ отдел „Специализиран“ при Върховна касационна прокуратура, и главният секретар на МВР главен комисар Живко Коцев.
Заместник главният прокурор Мария Павлова, която е и ръководител на Националното междуведомствено звено, подчерта, че представителите на трите институции са имали отлично взаимодействие и координация и са свършили много работа. „Работихме в пълен синхрон и експедитивно, така че да не се допусне нарушаване на изборните права на гражданите“, каза заместник главният прокурор.
Тази година досъдебните производства във връзка с местните избори са 231, а регистрираните до края на изборите през 2019 година – 136, показват данните на Националното междуведомствено звено. Сигналите са 52% повече в сравнение с изборите през 2019 г.
Прокурор Ваня Стефанова представи и конкретни данни за работата на прокуратурата по време на изминалите избори за общински съветници и кметове. „Цифрите се променят ежедневно и ежечасно. Нито един сигнал не е оставен без проверка от страна на прокуратурата и МВР“, каза прокурор Стефанова. Във връзка с местните избори през 2023 г. исканията за сваляне на имунитети, внесени от главния прокурор, са четири и всички са уважени от ЦИК. Главният секретар на МВР Живко Коцев съобщи, че най-много сигнали за изборни нарушения и престъпления са регистрирани в областите Бургас, Благоевград, Монтана и Пазарджик. Той изрази удовлетворение от съвместната работа с прокуратурата в рамките на Националното междуведомствено звено.
Прокуратурата проверя извършено ли е длъжностно престъпление от Кирил Петков и Божидар Божанов
Прокуратурата е образувала проверка по сигнала, че министърът на електронното управление е бил заплашван. Тя е за длъжностно престъпление, обясниха зам.-главният прокурор Павлова и Ваня Стефанова – прокурор от ВКП. Поводът е сигнал на депутати от ИТН за съобщения от министър Йоловски натиск и заплахи спрямо него.
Натискът бил упражнен заради обществени поръчки за 640 млн. лв. На 27 октомври 2023 година пред Председателския съвет на Народното събрание министър Александър Йоловски разказва, че е бил заплашван от Кирил Петков и Божидар Божанов да не обявява обществени поръчки за 640 милиона лева, а направо да даде парите на посочени от тях фирми. Йоловски дори заявил, че Петков е заплашил семейството и децата му.
Веднага след това партия ИТН подаде сигнал за корупция до прокуратурата, КПКОНПИ и до Европейската прокуратура. Десислава Атанасова от ГЕРБ потвърди, че Йоловски се е оплакал от натиск и заплахи.
Павлова и Стефанова отказаха да назоват кои са разпитваните по случая, но потвърдиха, че сигналът при тях „е същият, който бе изнесен след председателския съвет“. И че част от лицата ще бъдат разпитани в понеделник.
Разпитвани са лица и за скандала с машините, тръгнал от сигнал на ДАНС, но там предстои наблюдаващият прокурор да се произнесе – дали има данни за извършено престъпление. Той ще извади изводите си обаче основно, след като се запознае с компютърна експертиза, стана ясно от думите на Павлова. А тя не е готова.
По случая се извършва проверка, изследват се всички обстоятелства, посочени от ДАНС. Вече се изискват компютри, машини за гласуване, на които е правено изграждането на кодовете, снети са обясенния от лица. Възложено е експертно изследване, като в голямата си част може би решението, което ще вземе наблюдаващият прокурор, ще зависи от резултатите от експертизата“, бяха думите на Стефанова.
Въпросът ще бъде – дали е имало неправомерно изграждане на кодовете, кой го е извършил (ако има следи) и по какъв начин.
