DeFakto.bg DeFakto.bg
Една година откакто осъдените за поискан подкуп Иванчева и Петрова са в Сливенския затвор, делото за изтеклите им лични данни през 2019 г., вместо окончателен финал, тръгва отначало пред върховната инстанция. Причината е прозаична – 18 месеца след като спецправосъдието беше закрито, а по делото се е явявала специализираната прокуратуратура, ВАС забелязва, че тя „не е сред живите“ и десет месеца след разглеждане на делото, налага корекции на страните.
Това се случва близо пет години след като изтекоха личните данни на Иванчева и Петрова, обвинителният акт и други данни през юли 2019 г. в тогавашния сайт „Правен свят“.
Събитието бе проверявано от Инспектората към ВСС и върнато от АССГ за ново разследване, чието решение пък бе обжалвано пред ВАС от спецпрокуратурата и Инспектората. Експедитивността по производството за теча на личните данни на двете жени е напът да надскочи цялото времетраене на делото с подкупа, спешно финализирино за четири години, колкото обикновено продължава само едно досъдебно производство по знакови дела.
Течът на личните данни
През 2019 г. от спецправосъдието изтекоха 20 броя протоколи от съдебните заседания по делото за подкупа срещу двете, както и свалените на хартия записи от подслушванията от службите по време на разследването. „Файловете са идентични със сканираните от спецсъда, предоставени ни официално като страна по делото. Първоначално те бяха класифицирани като секретни, защото от тях могат да се направят изводи за ползването на специални разузнавателни средства от компетентните институции“, посочиха в жалба Иванчева и Петрова до тогавашния шеф на ВКС, Лозан Панов, Инпектората към ВСС, Дирекция „Киберпрестъпност“ в МВР и Комисията за защита на личните данни. Стана ясно още, че над 130 медии получиха мотивите на първа инстанция за осъдителните присъди на Иванчева и Петрова, без да са заличени личните данни в тях и прочее.
Инспекторатът към ВСС направи проверка и частично призна нарушението, но отхвърли жалбите на Иванчева и Петрова срещу СНС и Специализираната прокуратура (СП) за нарушение при обработване на личните им данни, които се съдържаха в разпространения обвинителен акт и протоколите от съдебните заседания по делото.
ИВСС най-напред отказа обследване на изтеклите в медиите данни с мотива, че проверява органи на съдебнате власт, а не медии, но по-късно след поредна жалба от Биляна Петрова, обяви, че „не може да се установи дали електронните файлове, съдържащи обвинителния акт с незаличени лични данни (имена, ЕГН, адреси, лична информация, здравословен статус, банкова информация, гражданско състояние и др.), както и сканирани документи по делото (В. към СРС), са изпратени до посочените медии от електронна поща с домейна на СП“.
Заключението на ИВСС не кореспондираше ни най – малко с мачовските виждания на Иван Гешев, тогава главен прокурор, според който изтичането на данни от производствата, е за да им се даде им се даде публичност: „…Единственото нещо, което можем да направим в тази обстановка, прокурорите, за да покажем, че това, което ние твърдим, го има, и което може да се види в определени сайтове, защото там бяха изкарани всички съдебни заседания, обвинителният акт, СРС-тата, е да дадем публичност. Ние искаме гражданите да чуят всичките СРС-та. Искаме истината….Съдебните заседания са в сайта. Четете. Искаме публичност…“ .
На практика проверката на ИВСС приключи без да са проверявани електронните пощи на прокурорите, нито сървърът на спецпрокуратурата.
По жалба на Биляна Петрова актът на Инспектората се озова в АССГ, а съдът обяви, че
проверка на ИВСС е формална.
В решението си, съдия Татяна Жилова посочи, че: Проверяващият екип не е упражнил правомощията си по регламента в цялост и пълнота, а се е задоволил с изпращането на писма до административните ръководители на СНС и СП. Не са проверени нито електронните пощи на прокурорите, участвали в производството, нито съхранените записи на сървърите на СП и СНС. Няма данни по административната преписка да е извършена каквато и да е проверка на посочените линкове в жалбата, съдържащи файловете с личните данни на жалбоподателката.
Неупражняването на правомощията на надзорен орган по защита на личните данни, регламентирани в чл.58, §1 от ОРЗЛД, е нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, тъй като то влияе пряко на формиране на волята на административния орган и предопределя крайния резултат, бе отбелязано в решението.
След изслушване на множество свидетели, съдът стига до извода, че:
съдът и прокуратурата не могат да обработват лични данни за журналистически цели
“ При никакви обстоятелства те не могат да разпространяват данните на лицата, които обработват във връзка със съдебните или досъдебните производства. Когато става въпрос за нарушаване на презумпцията за невиновност, се засягат не само личната сфера на привлеченото към обвинение лице, но и авторитетът на правосъдието и върховенството на правото.
От заключителните си изводи, съдията изключва показанията на Веселин Иванов, директор на „Правен свят„, чиято несъстоятелност изглеждаше обидна за съда. „Отчитайки вътрешните противоречия в свидетелските показания и несъответствието им с останалите доказателства по делото, както и сегашните служебни отношения между свидетеля и прокуратурата, които сочат на заинтересованост от изхода на делото, не дава вяра на дадените обяснения, записа в мотивите си съдът.
Окончателно съдът обяви: Оспореният административен акт е незаконосъбразен като издаден при съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и в несъответствие с целта му. Съдът отмени акта на ИВСС и върна преписката за ново разглеждане с указания да „да установи по какъв начин е станало разпространението им електронни медии – чрез действия на администратора на лични данни или чрез действия на трето лице (т.нар. „хакване“ на сървърите на СНС и СП).
Междувременно КЗЛД оповести, че специализираният наказателен съд, в качеството му на администратор на лични данни, е нарушил разпоредбата на чл. 32 от Регламента поради което трябва да му бъде отправено отправено „официално предупреждение“. Комисията отбеляза още едно важно обстоятелство – не са установени данни за неоторизиран достъп до инфраструктурата на СНС, тоест теча не е дело на хакерска атака. По-късно съдът отмени решението на процесуални основания . Но изводът на комисията, че нарушението е безусловно и няма външна атака срещу компютрите на спеца, бе забележителен и трудно можеше да се заличи.
Именно решението на АССГ се превърна в ябълка на раздора пред ВАС
То бе оспорено с касационни жалби от спецпрокуратурата и ИВСС, а на проведеното заседание от 11 януари 2023 г., вървя остър спор за правото между представителите на съдебната власт и адвокат Александър Кашъмов, защитник на Биляна Петрова, подала жалбата срещу заключението на ИВСС.
Прокуратурата
Според прокурор Милена Беремска от ВАП, Инспекторатът правилно е оставил без уважение жалбата на Биляна Петрова. „ Извършената от ИВСС проверка е пълна, тъй като са изчерпани възможностите да се установи, че единствено Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура са преките източници на разпространение на обвинителния акт, протоколите от съдебни заседания и извадки от веществени доказателствени средства“.
Прокурорът направи опит да отклони вниманието от спецправсъдието по скандала като насочва вниманието към адвокатите по делото, на които са предоставяни данни и на флаш памети. „Тоест, обективно СНС и СП не са единствените източници за разпространение на документи по наказателното дело до средствата за масова информация, независимо, че са администратори на личните данни“, каза Беремска.
Според нея липсва идентичност в електронните файлове, публикувани в СМИ и създадените в СНС и СП електронни документи.
Защитата
Буди недоумение упорството на основни институции (които трябва да съблюдават основните права на гражданите и да прилагат закона) да не желаят да изпълняват своите ангажименти, без да коментираме данните, че тъкмо със съгласието и вероятно по инициатива на главния прокурор е станало това безобразно нарушение, което не кореспондира на дължимото поведение на институциите в държава – член на Европейския съюз, отбеляза адвокат Александър Кашъмов пред ВАС.
Категоричен е, че единствен източник на информацията, с която са изнесени лични данни е именно Специализираният съд, респективно Специализираната прокуратура, тъй като данните, които са представени за изпратени документи на защитниците се отнасят единствено до три документа, четвъртият е обвинителния акт, за който е безспорно, че е бил разпространен до 131 броя медии. „Но в случая говорим общо 22 документа (20 протокола, един обвинителен акт и мотивите – всички без заличени лични данни), които съдържат лични данни на над 100 физически лица“, посочи адвокатът. „Абсолютно е безспорно по делото, включително с оглед касационните жалби, че 18 от 22 документа няма начин да са разпространени от друг източник освен от Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, тъй като само за 4 документа има данни да са изпращани на други лица“.
Напомни, че предмет на производството е дали Инспекторатът е извършил надлежна, задълбочена и пълна проверка, която съответно и материализирана в оспорения акт. „Такава безспорно се установява, че не е била извършена, в нарушение на задължението на Инспектората да прилага правото на Европейския съюз, защото тук има специфична контролна дейност за спазване на Общия регламент на защита на данните и защита на основни права на хората. Съответно изводът на АССГ е правилен и преписката е върната с указания на Инспектората да извърши тъкмо това липсващо задълбочено и пълно проверяване на случая, пледира Кашъмов.
За твърденията на прокуратурата, че липсва на идентичност на имената на файловете, посочи: „Първо те са идентични, тъй като не са нужни специални познания, за да е ясно, че Doc и Docx са два варианта (две версии) на един и същ формат Word – единият е по-стария, а другия по-новия. Да се твърди, че това е разлика в наименованието на файловете е просто смешно“. Адвокатът определи като нессътоятелно твърдението на прокуратурата, че АССГ е трябвало да установи кой е нарушителят, а не го е сторил: Моля Ви се това е работа на Инспектората и точно тази работа той не е свършил“, отбеляза адвокатът.
След като изслуша пледоариите, на 11 януари 2023 съставът на ВАС на 11 януари т.г. обяви, че предстои да обяви решение по делото.
Да ама не, предстои ново първо заседание
Всичко казано пред върховните съдии през януари т.г. през ноември, оказва се, не се е случвало. Десет месеца след като в началото на годината съдът даде ход по същество на делото, върховните съдии установяват, че специализираното правосъдие е закрито преди 18 месеца ( от 28 юли 2022 г.)
На 6 ноември т.г. съдебният състав отменя определението си за даване на ход на делото от 11 януари 2023 година, заличава като страни Специализирания наказателен съд и Специализираната прокуратура, които замества с правоприемниците им Софийски градски съд и Софийска градска прокуратура.
Те тепърва в ново съдебно заседание трябва да изразят становища, тъй като досега не са участвали в разглеждането на делото. Интересно е, че прокуророрът, който представлява специалиризаната прокуратура също е пропуснал да забележи, че тя вече не същестува.
Какво се очаква от правоприемниците
Ясно е, че още при насрочване на делото в началото на годината върховните съдии е трябвало да „разменят“ страните заради влезлия в сила съдебен закон, прекратил дейността на спецравосъдието. Но очевидно този факт е пропуснат и в края на годината се налага размяна на заинтересованите страни.
Заинтересовани от какво – от правото в случая или от замазване на една формално свършена работа, която де факто съхранява злокобния маниер на бившата спецпрокуратура да злепоставя хора и обвиняеми преди да се е произнесъл окончателно съдът по работата й.
Най – вероятно прокуратурата ще повтори позицията, че спецправосъдието е невинно за изтеклите лични данни и СРС-та.
Не е изключено, все пак СГС да заеме позиция, че не оспорва решението на АССГ заради неизпълненото задължение на Инспектората да приложи съвестно на правото на Европейския съюз. Например. Загадки.
Важното е, че скандалът, извършен с изключителен цинизъм, близо пет години след избухването си няма финал, виновните претендират да са в бяло, а гражданите наужким вярват в клетвите, че властите пазят като окото си личните им данни. Примери много.
Какво пък толкова Иванчева и Петрова са в затвора и съдът няма закъде да бърза, нали така?
Проблемът е, че и на двете не са отнети гражданските права да търсят справедливост за безобразията срещу тях. Дали пък не е приятно да мачкаш две жени, които видимо запазиха достойнството, след като се оказаха единствената гордост на Гешев срещу корупцията, а преди това изтърпяха варварски издевателства над човешките си права.
Чудно си е.
