Софийската градска прокуратура е отказала да иска от съда разпускането на партия „Възраждане“, за което настояваха от Българския хелзинкски комитет и общественици, съощава „Сега“, В края на юли БХК и граждански активисти поискаха от и.ф. главния прокурор Борислав Сарафова да предприеме действия за разпускането на партията и за обявяването й за противоконституционна.
В сигнала бяха изредени редица конкретни случаи, в които партията нарушава Закона за политическите партии и Конституцията, а активисти на Възраждане, включително нейният лидер, нерядко използват или подбуждат към насилие.
Наблюдаващият прокурор е приел, че разпускането на политическата партия би било непропорционална и радикална намеса. „Възраждане“ е парламентарно представена, тя подлежи на контрол от административните органи по Закона за политическите партии, а членовете и симпатизантите ѝ така също и по Закона за МВР. Прокуратурата също има инструментариум, ако има данни за престъпление. А „Възраждане“ не е опасна, тъй като няма шансове да управлява сама, пише изданието.
В постановлението за отказ обвинителят се позовава на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург, както и решения на българския Конституционен съд, за да обоснове намесата в политическия процес, което би било в разрез с принципите на демокрацията.
Законът за политическите партии регламентира, че Софийският градски съд постановява разпускане на политическа партия само в случаите, когато: с дейността си нарушава системно изискванията на закона, дейността ѝ противоречи на Конституцията, повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация не е участвала в избори, не е подала годишните си финансови отчети пред Сметната палата за две последователни години, не е провеждала заседания на върховния си орган повече от два последователни пъти, но не по-малко от веднъж на 5 години, не е представила в съда за вписване състава на новото ръководство.
Такива доказателства обаче не са представен, посочва прокурорът „В случаите, изнесени в сигнала, става въпрос за изказвания на парламентарно представена, а не забранена партия, които са далеч от войнствената риторика по разглежданите от Европейския съд дела. Не следва априори да се отрича правото на обществото да получи информация за различни политически идеи, макар и враждебни понякога„, казва прокурорът.
Боядисването на сградата на ЕК може да се преследва с наказателно дело, ако не се приеме, че това също е свобода на изразяването, посочва прокурорът.
Прокурорът не намира за укорими изявите на „Възраждане“ в подкрепа на „традиционните християнски ценности“ и „българското семейство“. „Пропорционални мерки биха били административна глоба или наказание или наказателно осъждане на лицата, особено грубо погазили обществения ред. Хомофобските изявления и действия на тези събрания не налагат разпускане на партията“, пише в постановлението.
Обвинителят смята, че за колажа на Соломон Паси, разпространяван в „Телеграм“, в който бившият външен министър е в раирани дрехи, носени в концлагерите и е воден насила от нацистки войници, а надписът гласи: „Щом не искаш от руския газ ела да ти пуснем от нашия“ (правописът е запазен), няма данни да е свързан с „Възраждане“, като цитира изявление на партията, че осъжда Холокоста.
И още: Конвенцията за правата на човека защитава изразяването на информация или идеи, които не са по вкуса на държавата или са засягащи или шокиращи за някои хора. „Нещо повече, според практиката на ЕСПЧ конвенцията не забранява разпространяване на информация, за която дори има подозрения, че е невярна. В този смисъл разпространените мнения по време на пандемията също биха попаднали под защитата на правото на свобода на изразяване на мнение.“
Напомня, че Конституцията оправдава намеса в правото на сдружаване (каквото е партията), когато дейността на организацията е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури, или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
„Намесата на прокуратурата с иск за разпускане на партия е изключително радикална. Толерантността и широките възгледи са два от отличителните белези на демократичното общество“, пише прокурорът. Той цитира делото „Klass и други срещу Германия“, в което Европейският съд по правата на човека отчита опасността унищожаването на демокрацията да се маскира като опит да бъде запазена.
Описаните в сигнала прояви са или инцидентни нарушения на обществения ред от симпатизанти на партията, или от лица, които не могат да ангажират нейната отговорност. Декларациите на председателя на партията се неприемливи за части от обществото и политическите му опоненти, но са в границите на плурализма на политически мнения„, заключва държавният обвинител.
Преди три години прокуратурата поиска заличаването на „Възраждане“ заради нарушения при регистрацията на партията през 2015 г. Тогава обаче съдът отхвърли иска за разпускане на „Възраждане“ с мотива, че той е трябвало да се направи още по време на производството по регистрацията на партията.