DeFakto.bg DeFakto.bg
Планирам да стоя вътре, докато не ме изхвърлят навън насила или не ме арестуват. Ако ме изхвърлят навън, ще стоя отпред денонощно. Надявам се да има хора с мен. Ще стоя докато България не приеме закони, които гарантират спазването на човешките ни права“ – това заяви миналата седмица в пост във „Фейсбук“ Габриела Банкова – жена на 32, която обяви гладна стачка пред Съдебната палата от понеделник в София.
Протестът й е заради унизителния отказ на държавата да й смени юридически пола, да й бъде издаден нов акт за раждане и лични документи, след като е променила пола си, за да бъде това, което е.
Болна е, но не може да се лекува в държавите блоници, защото не може да идентифицира самоличността си. Плаща в частни кабинети, за да получи здравеопазване, което по Конституция й се полага.
В четвъртък следобед Габриела беше отведена в 4 районно управление на МВР, на чиято територия е Съдебната палата. „В районното управление ме съблякоха, за да проверят дали съм мъж или жена“, разказва тя пред „24 часа“. Причината – да се изясни самоличността й.
На 20 февруари т.г. Oбщoтo cъбpaниe нa Гpaждaнcĸa ĸoлeгия (OCГK) нa Bъpxoвния ĸacaциoнeн cъд (BKC) c Tълĸyвaтeлнo peшeниe № 2/2020 oт 20.02.2023 г. пo Tълĸyвaтeлнo дeлo № 2/2020 г. peши: „Oбeĸтивнoтo мaтepиaлнo пpaвo, дeйcтвaщo нa тepитopиятa нa Peпyблиĸa Бългapия, нe пpeдвиждa възмoжнocт cъдът дa дoпycнe в пpoизвoдcтвoтo пo peдa нa глaвa ІІІ, paздeл VІІІ oт Зaĸoнa зa гpaждaнcĸaтa peгиcтpaция пpoмянa нa дaннитe oтнocнo пoлa, имeтo и eдинния гpaждaнcĸи нoмep в aĸтoвeтe зa гpaждaнcĸo cъcтoяниe нa мoлитeл, ĸoйтo твъpди, чe e тpaнcceĸcyaлeн.“
Решение бе взето с 28: на 21 гласа на гражданските съдии.
Мнозинство се аргументира с тълкувателно решение на КС (№ 15/26.10.2021 г. пo ĸ. д. № 6/2021 г.), което каза, че според Конституцията „полът“ ce paзбиpa caмo в биoлoгичния мy cмиcъл. “ Koнcтитyциятa и цялoтo бългapcĸo зaĸoнoдaтeлcтвo ca изгpaдeни въpxy paзбиpaнeтo зa бинapнoтo cъщecтвyвaнe нa чoвeшĸия вид, пoлът e дeтepминиpaн пo poждeниe и ce изгyбвa cъc cмъpттa, ĸaтo „пoнятиeтo „пoл“ имa cмиcлoвo пpилoжeниe и oбycлaвя ĸoнcтитyциoнния cтaтyc нa физичecĸитe лицa във вpъзĸa cъc coциaлнитe oтнoшeния и ĸoнĸpeтнo c инcтитyтитe нa бpaĸa, ceмeйcтвoтo и мaйчинcтвoтo“, записаха върховните съдии на Гpaждaнcĸa ĸoлeгия
При липca нa oбщecтвeн ĸoнceнcyc и зaĸoнoдaтeлнa ypeдбa, cлeдвa дa ce пpиeмe, чe „преназначаването на пола“ би пpoтивopeчaлo нa oбщecтвeния интepec, бе заключителния извод на мнoзинcтвoтo.
“ Tpaнcceĸcyaлнитe лицa, интepceĸcyaлнитe лицa и дpyгитe лицa, пpи ĸoитo e нeoбxoдимa пpoмянa нa пoлa пo мeдицинcĸи пpичини, ca живи xopa и тexният пoл e биoлoгичeн cпopeд Koнcтитyциятa нa PБ. Юpидичecĸaтa пpoмянa нa тexния пoл нe e в пpoтивopeчиe и c бинapнoтo cъщecтвyвaнe нa чoвeшĸия вид“, зaщoтo нe ce cтигa дo „тpeти пoл“, a ce пpeминaвa пopaди биoлoгичнa cъвĸyпнocт oт xapaĸтepни ocoбeнocти oт eдиния ĸъм дpyгия пoл, опонира „малцинството“.
И още: .. Биoлoгичнoтo oбяcнeниe нa пoнятиeтo „пoл“ нe изĸлючвa пo ниĸaĸъв нaчин пpaвнaтa пpoмянa нa пoлa нa живи чoвeшĸи cъщecтвa. Изĸлючeнa e eдинcтвeнo възмoжнocттa зa тaĸaвa пpoмянa нa тeзи лицa cлeд cмъpттa им пo иcĸaнe нa нacлeдницитe им. Съдиите посочиха, че в peшeниeто на КС специално е отбелязано, че пoлoвoтo caмooпpeдeлянe мoжe дa e ocнoвaниe зa пpoмянa нa впиcaния в aĸтoвeтe зa гpaждaнcĸo cъcтoяниe пoл пpи интepceĸcyaлнитe.
Напомниха, чe пo двeтe дeлa Y.Т. v. Вulgаrіа и Р.Н. v. Вulgаrіа Бългapия e ocъдeнa , че в бългapcĸoтoтo зaĸoнoдaтeлcтвo липcвaт мaтepиaлнoпpaвни пpeдпocтaвĸи зa пpaвoтo нa тpaнcceĸcyaлнoтo лицe дa пoиcĸa oт нaциoнaлния cъд пpoмянa нa пoлa в cъcтaвeнитe aĸтoвe зa гpaждaнcĸoтo cъcтoяниe, a зa тoвa чe пpи нaличнaтa пpaвнa ypeдбa бългapcĸият cъд нe e взeл пpeдвид бaлaнca мeждy oбщия интepec и интepecитe нa oтдeлния чoвeĸ. Последно осъждане тук.
На фона на елитните юридически тези и спорове, живи хора , игнорирани от държавата, имат гарантирано право да обявяват гладна стачка. Все пак живеем в демокрация.
Казвам се Габриела, на 32 години и съм тук на гладна стачка, защото протестирам срещу Съдебната система и начина, по който тя функционира и решенията, които взема. Разказва: Родена съм в София, бях дете, пораснах, ходех на училище, малко и на университет. През целия си живот съм знаела нещо за себе си, което преди не можех да определя и обясня – не беше особено важно и тревожно за мен. След като пораснах ми се изясни и осъзнах, че съм жена. Това, което не разбирах като дете е, че пола се оформя докато растеш, ти имаш физически пол, но той не е задължително да съвпадне с психическия.
.. През последните 5 години промених пола си физически, за да отговаря на това, което съм. Сега ме подкрепят напълно, майка ми беше тук, баба ми e до мен, баща ми, брат ми, дядо ми и всички роднини напълно ме подкрепят.
На въпрос защо е започнала гладна стачка, казва: След като реших да мина през физическа промяна на пола, трябваше да си сменя документите, защото разликата след промяната е много голяма, хората вече не ме разпознават. С благословията на моите родители си промених името чрез съда, след което отидох в полицията за смяна на документите.
Там ми казаха, че да, знаят че при промяна на пола трябва да се сменят документите, но трябва да стане на база акт за раждане и трябва да отида да го заявя в общината.
В общината ми казаха, че разбират, очевадно е, бихме го сменили, но нямаме процедурите, по която да го направим.
Трябва да се отиде в съда и той да постанови това да се случи. Ние нямаме уредена такава процедура, въпреки че Европейския съюз изисква от България тя да бъде създадена в законодателството.
Отивам в съда.
Година и половина съдът не назначи разглеждане на дело и експертиза. След всички представени доказателства, които са неоспорими, включително, че вече има прецеденти в България. Решението трябваше да излезе до месец, но излезе близо 5 месеца след срока. Причината за забавянето беше да се изчака тълкувателно решение на ВКС, което постанови, че поради морални съображения в българското общество ние не може да си сменяме документите. Нарушаването на “обществения морал” не е юридическа форма и е някаква неясна формулировка, която те дори не могат да защитят, защото няма обществено допитване по въпроса.
След това всички дела бяха максимално удължавани и протакани, за да не се вземат решения и те да бъдат отхвърлени. Моето беше отхвърлено на първа инстанция.Вчера бях на втора инстанция, ако отхвърлят делото, ще трябва да отидем на трета.
.. Започнах протеста, защото съм сигурна, че те ще го отхвърлят – самата система е толкова унищожителна и неработеща, че няма как да не я променим. Всички юристи и адвокати, с които съм се срещала ми казват едно и също – няма смисъл да се водят такива дела.
Разболява се: Имам бактериална пневмония и в продължение на много време срещам огромни трудности в намирането на медицински услуги, тъй като не мога да използвам документите си за идентификация и да бъда идентифицирана по тях.
В лекарските кабинети ми казват да се върна с валидна лична карта, „защото не може с чужда ( нейната лична като мъж б.р.) и съм искала да използвам здравните осигуровки на друг човек„.
Дори и да ми повярват понякога, има дискриминация, унижение, което нарушава конституционните ми права. Никой не може да бъде подлаган на унижение.
В последните години се отказах да използвам българската здравна система и ходя на частни прегледи и консултации, където плащам за нещо, което ми се полага. Това не е прецедент. Има страшно много транс хора, към които отношението е същото. Има дори жена с рак, на която ѝ е отказано лечение и съдът знае за това, но отново след година и половина ѝ беше отказана смяна на документите.
.. Всички я караме трудно с такава съдебна система, защото максимално да ни затрудняват за всичко. Лично аз имам спадове и възходи в живота си, предполагам е нормално за повечето хора. Моите сигурно са малко по-големи, отколкото на другите хора. Имаше период, в който си мислех, че не е особено важно как се чувствам, че ще мога да живея просто като мъж, но се оказа че не е възможно. Избрах да бъда себе си.
– А сега накъде?
– Гладна стачка, реших, че няма да се боря само за моите права и правата на транс хората, а искам да се боря за цялостна реформа на съдебната система, която да гарантира, че това, на което съм подложена и на униженията, на които са подложени стотици хиляди хора в България, няма да продължава повече. Няма да мръдна, ще бъда тук всеки ден и ще чакам хората да се присъединят към мен, защото не може повече така. Ще бъда тук, докато мога – горда и без абсолютно никакво колебание и ще ви чакам, колкото време е необходимо за нас и нашите права заедно.
.. Този съд и тази държава ни накараха да забравим, че имаме права и че трябва да ги отстояваме. Нямам друг избор. Не мога да търпя повече постоянното унижение, не мога просто развявам флагове и лика на Левски, Ботев и всички други, искам да отстоявам това, за което те са се борили. Нашата гордост не е в датата, на която е роден или умрял Левски, не е в неговия лик, в неговото име, а в това, което ни е оставил като завет – да се борим за нашата свобода и достойнство.
