Съдията коментира: Примамката да се „убиват“ нередовни молби за обезпечение на бъдещ иск без указания

Д-р Васил Петров,
съдия в Софийския районен съд

Предисловие

Дълги години в практиката на инстанционните съдилища, разглеждащи молби за обезпечаване на бъдещ иск, далеч преобладаващото становище беше и още е, че нередовната молба за обезпечение на бъдещ иск не се оставя без движение.  Ако изобщо имаше разлика в практиката, то тя бе по въпроса дали съдът оставя нередовната молба без разглеждане или без уважение.  Известен процент от съдиите правеха и правят изключение, като дават указания за отстраняване на нередовности, в случаите, когато молителят е подал молбата чрез адвокат, но е пропуснал да приложи адвокатското пълномощно, както и при липсващ документ за платена държавна такса.  Но само това.
После в практиката на ВКС се прие (определение № 467 от 06.06.2012 г. по ч.гр.д. № 152/2012 г., II т.о.) обратният принцип: „Когато молбата за обезпечение на бъдещ иск е нередовна /не е подписана, няма доказателства за представителната власт на представителя на молителя, не е внесена дължимата държавна такса и др./, съдът не може да се произнесе по нейната основателност. В този случай правото на обезпечение на бъдещ иск не е надлежно упражнено. Предявяването на правото на обезпечение на бъдещ иск е процесуално действие, за чието надлежно упражняване съдът следи служебно съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК. Глава ХІ ГПК се намира в Част първа „Общи правила”, които разпоредби намират приложение, както в общия исков процес и особените искови производства, така и в намиращия се с тях във функционална зависимост обезпечителен процес.  За съда съществува задължение, когато констатира нередовност на молбата за обезпечение на бъдещ иск, напр. неплатена държавна такса, да даде указания на молителя – бъдещия ищец в какво се състои нередовността, как същата следва да бъде отстранена и да определи подходящ срок за поправката. Нормата на чл. 395, ал. 2 ГПК, съгласно която молбата за допускане на обезпечение се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й, не изключва приложението на разпоредбата на чл. 101 ГПК. В деня на подаване на молбата за обезпечение съдът следва да образува делото, да извърши проверка по нейната редовност и ако същата не е с недостатъци, да се произнесе с определение по направеното искане. Ако молбата за обезпечение е нередовна, съдът следва да процедира по горепосочения начин съгласно чл. 101, ал. 1 ГПК.“

В практиката на инстанционните съдилища след това произнасяне на върховната инстанция се прави разграничение: когато е нередовна самата молба за обезпечение на бъдещ иск, тя се оставя без движение и се дават указания; молбата обаче не се оставя без движение, ако има неяснота относно бъдещия иск – относно страните, основанието или петитума му. – така определение № 132 от 15.02.2023 г. на ОС – Добрич по в. ч. гр. д. № 88/2023 г., определение № 2030 от 23.10.2015 г. по ч.гр.д. № 3083/2015 г., САС, ТК, определение № 1007 от 23.03.2017 г. по в.ч.гр.д. № 1227/2017 г., САС, ТК, определение от 11.04.2017 г. по в.ч.гр.д. № 110/2017 г., ОС-Ямбол и др.
В литературата това последното становище се споделя от Балевска, Ем. – В: Пунев, Бл. и др. Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар. Проблеми на правоприлагането. Анализ на съдебната практика. С., 2012, с. 834, и Градинарова, Т. – В: Герджиков, О. и др. Обезпеченията в материалното и процесуалното право. С., 2018, с. 865.
Подробно обосновано е и становището, че съдът, сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск, винаги е длъжен да даде указания по чл. 101 ГПК – вкл. и когато порокът касае индивидуализиращите бележки на спорното право или вида на търсената защита по бъдещия иск (Спасова, С. Обезпечение на иска. С., 2014, с. 220-222).   Подробните аргументи на авторката, които аз споделям, се концентрират върху принципната поправимост на процесуалните искания на страните във всички производства по ГПК, визиран в чл. 101 ГПК; върху факта, че отхвърлянето на молбата за обезпечение като нередовна без даване на указания принуждава страната да подаде нова молба, което умножава делата; върху факта, че срокът по чл. 395, ал. 2 ГПК за произнасяне е спазен, ако е проверена допустимостта и редовността на молбата в деня на постъпването й; както и върху тезата, че поправимостта на порочните процесуални действия на страната е гаранция за принципа на достъпен граждански процес, а непоправимостта на същите е израз на излишен процесуален формализъм.
Към тези аргументи може да се добави и още един. При производството по чл. 389 ГПК, за обезпечение на вече предявен иск, далеч преобладаващата съдебна практика приема, че когато искът е неиндивидуализиран по страни, основание или предмет, съдът едновременно с даването на указания за отстраняване на нередовността на исковата молба по чл. 129, ал. 2 ГПК отлага произнасянето по съществото на молбата за обезпечение, докато не се отстрани нередовността на исковата молба.

Защо така постъпват съдиите в този случай?  Защото неяснотата на страните, основанието или петитума на исковата молба е нередовност и на молбата по чл. 389 ГПК. Но по отношение на реквизитите на молбата за обезпечение по чл. 389 ГПК и по чл. 390 ГПК поначало разлика няма. Не би трябвало да има и разлика в правомощията, т.е. процесуалните задължения, на съда.

           Охотата  

Причината съдиите с охота да отхвърлят нередовни молби за обезпечение на бъдещ иск, няма общо с процесуалния закон, а с начина, по който този вид молби се разпределят и разглеждат.

За никого не е тайна, че много съдии в по-слабо натоварени съдилища не ходят всеки работен ден от седмицата на работа в съда, тъй като няма и нужда. Дори съдиите в силно натоварени съдилища, при добра организация на работа на съдия, секретар и деловодител и при експедитивно произнасяне, могат да пропускат понеделниците и/или петъците, за да работят вкъщи на спокойствие (някои работят основно през уикендите). Това е така особено сега, когато правосъдието се електронизира и съдебни актове в електронна форма могат да се постановяват с КЕП при отдалечен достъп. То обаче не е възможно при молбите по чл. 390 ГПК.

Тъй като в закона е посочено, че съдът е длъжен да се произнесе по подадена молба за обезпечение на бъдещ иск в деня на постъпването й, то почти навсякъде разглеждането на тези молби става „по дежурство“.

Това означава, че делата не се разпределят на случаен принцип между всички съдии от съда или отделението, а само между двама или няколко съдии, които са дежурни по график за съответната седмица от годината.  В седмицата, в която е дежурен, съдията се предполага да е плътно от 09:00 до 17:00 часа в сградата на съда, тъй като не само трябва да се произнася по молбите в същия ден, но и физически да подписва на хартия обезпечителните заповеди (електронното правосъдие още не е премахнало хартиената форма на тези процесуални ценни книги; очаква се това да стане през юни 2024 г.).

Това примамва съдията да „убива“ молбите по чл. 390 ГПК при нередовност, без да дава указания, защото ако даде и ги остави без движение, то делата ще му „висят на главата“ като нерешени и той ще дължи произнасяне по тях в неопределен ден (зависещ от това кога молителят ще бъде уведомен за указанията и кога ще ги изпълни) – дежурството му ще продължава не една седмица, а още втора или трета след това. „Аз ще бъда в пермаментно дежурство“ е ужасеното възклицание на съдиите, когато им кажат, че трябва да оставят без движение молбите по чл. 390 ГПК за всякакви нередовности.  Това възклицание означава, че те няма да могат да пропускат работни дни от седмицата, в които да не ходят физически в сградата на съда.

При пълна електронизация на правосъдието, когато се случи у нас, физическото присъствие на съдията в сградата на съда би било излишно, но засега има случаи, в които такова присъствие се налага.  Не трябва обаче това да поражда тълкуване на закона, от което да страдат интересите на страните.