DeFakto.bg DeFakto.bg
В края на миналата седмица на заседание на конституционна комисия стана ясно, че преди предстоящото второ първо гласуване на поправките в Конституцията, ще бъдат изършат промени в ключови предложения на общия законопрект на ГЕРБ- СДС, ПП- ДБ и ДПС, гласуван на първо четене и приет със 161 гласа. Председателят на конституционнат комисия Радомир Чолаков заяви, че ще се изработят текстове на базата постъпилите предложения от бившия конституционен съдия Румен Ненков и от председателя на Върховния административен съд – съдия Георги Чолаков. След това новите текстове ще бъдат предложени отново на обсъждане и ще се премине към окончателните промени.
Една от загатнатите поправки е отказът на упрявлаващите от тотално обезкостяване на правомощията на фигурата на главния прокурор. „Част от критиките ме накараха да размисля, че може би някои решения не са удачни“, заяви бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова от „Продължаваме промяната – Демократична България“. Заедно с Екатерина Захариева, също бивш министър на правосъдието от ГЕРБ, се обявиха срещу феодализация на окръжните прокуратури, предложена като децентрализация в проекта.
Според зам. председателя на Върховния касационен съд Лада Паунова и други участници в заседанието трябва да се запази възможността прокурорът да иска отмяна на незаконосъобразни административни актове. „Това правомощие е сезиращо по същността си, а съдът има компетентността да прецени дали са налице основанията за отмяна“, заяви Паунова.
Съвпадението на мнения от председателя на комисията Чолаков и заявено в писмо до него от Пленума на ВАС подсили интереса към становището на административните върховни съдии, което на свой ред отрича много от идеите на вносителите, включително и на правото на конституционна жалба. Становището на Пленума на ВАС бе представено на брифинг пред журналисти в петък от председателя на ВАС Георги Чолаков.
Пленумът за главния прокурор
На първо гласуване на законопроекта за промени в Контитуцията депутатите одобриха, че глaвният пpoĸypop e aдминиcтpaтивeн pъĸoвoдитeл само нa въpxoвнa пpoĸypaтypa, ĸoйтo щe ce избиpa oт oт Πpoĸypopcĸия cъвeт пo пpeдлoжeниe нa тpимa члeнoвe или нa пpaвocъдния миниcтъp.
Пленумът на ВАС настоява да бъде запазена „повелята на Великото народно събрание, че главният прокурор е самостоятелен и едноличен конституционен орган, а не редови административен ръководител“.
Конкретните правомощия на главния прокурор следва да бъдат подробно уредени в действащите устройствени и процесуални закони, посочват съдиите.
Те предлагат нова редакция на чл. 126, ал. 2 от КС , в която да се запише: „Главният прокурор представлява прокуратурата, ръководи върховната прокуратура и осъществява функциите, вменени му със закон, вместо предложението, че „главният прокурор е административен ръководител само на върховна прокуратура“ . Един текст, който даде знак още, че съществуването на Върхова административна прокуратура е под въпрос.
Председателите на ВКС и ВАС с право на втори мандат, главният прокурор – не
Обратно на казаното от Екатерина Зарахиева, че от ГЕРБ са готови да отстъпят от текста, който предвижда главният прокурор и председателите на върховните съдилища да имат право на два мандата от по пет години, Пленумът на ВАС е на по-друго мнение:
Пленумът на ВАС подкрепя предложението в частта 5 години с право на повторно назначаване за още един мандат по отношение на председателите на ВКС и ВАС, но не подкрепя идеята за “ право на повторно назначаване за още един мандат“ на главния прокурор, е посочено в становището.
„Председателите на върховните съдилища са висши конституционно установени длъжности, а не държавни органи. Конституционният съд неведнъж е заемал позиция, че Конституцията установява статуса на председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд с оглед на три качества: на магистрати, на административни ръководители и на членове по право на Висшия съдебен съвет. Именно в качеството им на административни ръководители те се назначават от президента по предложение на Висшия съдебен съвет, поради което обосновано се въвежда еднакъв режим по отношение на мандатите на административните ръководители в органите на съдебната власт“.
Казаното не се отнася до мандата на главния прокурор, посочва Пленумът на ВАС. Макар той да притежава същите три качества: магистрат, административен ръководител и член по право на Висшия съдебен съвет, той е едноличен и самостоятелен конституционен орган на държавна власт, което му качество безспорно е водещо. За разлика от председателите на ВКС и ВАС, които са висши държавни длъжности, без самостоятелни правомощия в правораздавателния процес, на главния прокурор Конституцията е възложила самостоятелни правораздавателни функции, различни по съдържание и обем от тези на институцията, която ръководи и представлява – прокуратурата.
ВАС настоява да се запази правото на прокурора да сезира съдилищата за незаконосъобразност на админинстартивни актове
С предложеното изменение на т. 5 на чл. 127 от Конституцията и отмяната на т. 6 от същия член на практика се премахват важни конституционно закрепени функции на прокурорите – да протестират незаконосъобразни актове и в предвидените със закон случаи да участват в граждански и административни дела, се казва в становището.
Няма как прокурорът да участва в граждански и административни дела за защита на значим обществен интерес на лица, които се нуждаят от закрила, ако това правомощие е отпаднало, е един от мотивите на съдиите. Напомнят множеството незаконосъобразин актове на общинските съвети, минали на съдебна ревизи след издадени актове на административната прокуратура.
Съдиите предлагат да се преосмисли текста и да се запише, че „прокурорът подава протести до съда срещу незаконосъобразни административни актове“, а в закона да се уточни, че не ства дума за „пешеходните пътеки“, бе пояснено на брифинга.
Да(!) на разделението на ВСС на съдийски и прокурорски съвети, но с много корекции
Пленумът на ВАС намира, че „разделянето на Висшия съдебен съвет на два независими органа е съответна на основните конституционни принципи и разбирания за същността им.“ Следва обаче истинска сеч в отделните текстове на изменения, предложени от „ПП- ДБ“:
Съдиите единодушно не подкрепят идеята за въвеждане на обществена квота на НС , чиито представители изключват избора на магистрати във ВСС, които към момента на избора заемат длъжността съдия, прокурор или следовател към момента на избора.
„Няма конституционно оправдание членовете на ВСС, избрани от НС, да не бъдат магистрати,“ смятат върховните адиминистративни съдии.
Според законопроекта на управляващите Висшият съдебен съвет се преобразува само за съдиите и е от 15 членове, сред които председателите на ВКС и на ВАС. Предложението е 8 от останалите 13 членове на ВСС да се избират пряко от съдиите, а само петима да бъдат избирани от Народното събрание, като те не трябва да са магистрати.
Прокурорският съвет ще се състои от 10 членове, между които и главният прокурор. Тук ПП-ДБ предлагат мнозинството от шестима членове да се избира от парламента, двама да бъдат избирани пряко от прокурорите и един от следователите. Идеята е прокуратурата да не може без обществото да избира своите ръководители“ и тук е запазено виждането, че в парламентарната квота да няма действащи прокурори и следователи.
Не съществува конституционно оправдана причина, която да налага членовете на ВСС, избрани от НС, да не бъдат магистрати, посочва пленумът на ВАС.
Заложеният в Конституцията баланс между властите, които избират членове на ВСС, се отнася не до качеството на самите членове, които да бъдат избирани, вън от изискването да се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж, а до органа, който ги избира. Смисълът на конституирането на ВСС от две квоти – на съдебната власт и на Народното събрание, не е да не бъдат избирани действащи магистрати, а една част от членовете на ВСС да бъдат избирани от съдебната власт, а друга – от Народното събрание, впрочем както е заложено и в действащата Конституция“, пише в становището.
Не могат да бъдат споделени и предложенията на вносителите членовете на ВСС, избирани пряко от съдиите, да се определят от съдии от различните нива на съдилищата. Не могат да бъдат споделени и предложенията на вносителите квотата на Народното събрание при избора на членове на Прокурорския съвет да е по голяма от тази избирана пряко от прокурорите, кават още от ВАС .
Против методически указания да се издават от Прокурорския съвет
Съдиите са категоричнно против предложението, според което Прокурорският съвет ще приема правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокурорите. „Не може да бъде споделено предложението прокурорският съвет да приема правила за общо методическо ръководство върху дейността на прокурорите. Предложеното изменение влиза в остро противоречие с принципа на независимост на съдебната власт. Прокурорският съвет, макар да е орган на управление на съдебната власт, не се явява и орган, който упражнява нейните функции, така както са посочени в Конституцията и са свързани с непосредствената защита на правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
Принципът на функционална независимост изключва всяка възможност прокурорите да получават правила за общо методическо ръководство, респ. да бъдат ръководени, управлявани и контролирани от Прокурорския съвет, заключавт авърховните съдии.
Само ВНС може да създаде ад хок прокурор със самостоятелни правомощия и власт
По повод записания проекта механизъм за разследване на главния прокурор, шефът на конституционната комисия Чолаков заяви, че трябва да се запази достойнството на държавата и не бива в основния закон да се допуска, че главният прокурор може да върши престъпения. Настоя механизъм да си остане на законово ниво.
Пленумът на ВАС също не подкрепя предложението да се впише в Конституцията като излага и мотиви, че създаването на ad hoc прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, не може да се впише по никакъв начин в структурата на прокуратурата, нейните функции и правомощия.
“ Предвид обстоятелството, че така предвидения прокурор (съдия, назначаван за ад хок прокурор), който да разследва главния прокурор се превръща в самостоятелен независим конституционен орган, Пленумът на ВАС счита, че само Велико народно събрание може да създаде такъв нов конституционен орган със самостоятелни правомощия и власт.
Пленумът настоява да отпадне предложението, че министърът на правосъдието отговаря за недвижимите имоти на съдебната власт
Недвижимите имоти на съдебната власт трябва да останат под нейно управление, не както е посочено в проектозакона от министъра на правосъдието. „Член 117 от Конституцията не само прогласява независимостта на съдебната власт, но в третата си алинея гарантира и финансовата самостоятелност на тази власт като основа на нейната независимост. Следователно независимостта на съдебната власт се осигурява и чрез материалната й независимост от изпълнителната власт. Министърът на правосъдието като член на Министерския съвет принадлежи към изпълнителната власт, поради което не е част от съдебната власт“, е отбелязано в становището.
Предложението e стопанисването на недвижимите имоти (и бюджета) да остане правомощие на Съдийския съвет, като в управлението им следва да участват и Прокурорския съвет и министъра на правосъдието. Самата Венционската комисия казва, че не трябва да има тотално разделение между съвета, а взаимодействие между тях по общи въпроис, наблегна Чолаков. Такова е и предложението на Съюза на съдиите.
Пленумът не подкрепя и предложението мандатът на членовете на Висшия съдебен съвет и Прокурорския съвет да бъде намален от 5 на 4 години и то без да са изложени никакви аргументи какво налага тази промяна.
Отхвърлят всички нововъдения за Инспектората към ВСС
Пленумът на ВАС не подкрепя никакви промени в правомощията на ИВСС, направени от ГЕРБ. Те трябва да останат само и единстевно по администрирането и движението на делата, е посоечон в становището на ВАС. Пленумът отхвърля и „екзотичната“ идея по думите на Чолаков за пенсионирането на инспекторите след изитичане на мандатите им. Пленумът не е съгласен с предложената редакция за проверки по насрочването, движението и приключването на съдебните дела, прокурорските и следствените преписки. Тази дейност се регулира от съответните процесуални правила и в оперативен порядък компетентността е на съответния орган на съдебна власт, който е независим при тяхното прилагане. По правилата на реда за осъществяване на инстанционния контрол може единствено да се контролира дейността по правоприлаганеу изтъква съдиите. Контролът на Инспектората не може да накърнява функционалната независимост на съответния орган на съдебна власт, казват те.
“ Прави впечатление, сочат върховните съдии, отпадането от правомощията на Инспектората на проверката за конфликт на интереси и проверката на имуществените декларации на магистратите. „Поради липсата на мотиви за предложената промяна не е ясно дали проверката за почтеност ще обхваща и проверката за конфликт на интереси, както и проверките на имуществените декларации на магистратите“.
Пленумът на ВАС счита, че предвиждането на изменение, според което Инспекторатът извършва проверки по сигнали за нарушаване на съдопроизводствените правила от страна на съдии, прокурори или следователи, сериозно накърнява функционалната независимост на магистратите и влиза в противоречие с принципа не независимост на съдебната власт.
Пленумът на ВАС подкрепя изборът от квотата на Народното събрание на съдиите от Конституционния съд и членовете на ВСС и Инспектората да става с квалифицирано мнозонство от 2/3. Но не подкрепя предложението да бъдат редуцирани правомощията на главния прокурор да сезира Конституционния съд, поради което счита, че текстът следва да остане, както е в действащата редакция на Конституцията.
Не се подкрепя и предложението на съдилища от всякакъв ранг да могат да сезират Конституционния съд с искане за обявяване на противоконституционност на закон, който е приложимо право по конкретно дело.
Подкрепата за избора с 2/3 мнозинство
Пленумът на ВАС подкрепя изборът от квотата на Народното събрание на съдиите от Конституционния съд и членовете на ВСС и Инспектората да става с квалифицирано мнозонство от 2/3.
Подкрепят и сегашното правомощие на държавния глава да назначава и освобождава с указ тримата големи в съдебната власт.
Не (!) на конституционната жалба без анализ
Пленумът на ВАС не подкрепя и предложеното изменение, с което се въвежда Индивидуалната конституционна жалба. В тази връзка следва да бъде посочено, че този специфичен правен институт е предназначен да осигури пряк достъп на гражданите до конституционното правосъдие, като това особено средство за защита се счита за един от най-радикалните способи за гарантиране на основните права на гражданите. С оглед на това въвеждането на този институт не може да бъде осъществено без предварително да е направен обстоен анализ относно позитивите и негативите от въвеждането, което в случая не е сторено от законодателя.
