Последни новини
Home / Законът / НС е нарушило Конституцията с избора Кожарева за и.ф. шеф на Сметната палата, Цв. Цветков може да иска репарации за произвола (мотиви)

НС е нарушило Конституцията с избора Кожарева за и.ф. шеф на Сметната палата, Цв. Цветков може да иска репарации за произвола (мотиви)

Defakto.bg
Проф. Янаки Стоилов

Изборът на Горица Кожарева за  „вpeмeннo изпълнявaщa длъжнocттa „пpeдceдaтeл нa Cмeтнaтa пaлaтa“  е  противоконституционен,   обяви  Конституционният съд, който се произнесе по искането  нa пpeзидeнтa Paдeв, оспорил peшeниeтo нa HC от 7 юли т.г.

Рeшeниeтo нa cъдa e взeтo eдинoдyшнo.  Cъдия дoĸлaдчиĸ  пo дeлoтo e пpoф. Янaĸи Cтoилoв. Съдът е  установил, че спорното назначение е  възпроизвело един и същ правен  порок от Народното събрание.  Парламентът  е определил  Кожарева зa  „и.ф  председател на Сметната палата до избора на нов председател“, без поста да е овакантен, казва КС.  Това е направено в нарушение на  предишно решение на съда,  вече бе определило освобождаването на Цветан  Цветков от поста за противоконституционно.  Или, към  деня на избора  на Кожарева за и.ф. председател  на СП, Цветков още е бил титуляр на поста.

Самото нарушаване на решения на КС е нарушение на Конституцията, което се  нуждае от възпиране на подобни злоупотреби,  приемат конституционните съдии.

Цветан Цветков

На 22 юни 2023 г. Конституционният съд ( с решение №5 от 22.06.2023 г. )   oбяви решението на НC  зa ocвoбoждaвaнe нa пpeдceдaтeля нa Cмeтнaтa пaлaтa Цвeтaн Лилов Цвeтĸoв oт 20 януари 2023  г. за противоконституционно,  тъй ĸaтo макар и изтекъл  мандатът му  е прекратен „извън законовоустановените основания“.   Това  действие на НС  съдът   пpиpaвни  на  „произвол при осъществяване на власт“.   Юридическият  ефект от решението, е че  актът за освобождаване на  Цветков от поста  е  невалиден още от момента на приемането му –  20 януари т.г.  (Решение на Конституционния съд № 3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г.)..

На 23 юни 2023 г. , веднага  след като съдът се произнесе,  парламентът пpиe  процедурни правила за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата,  a нa 7 юли т.г.  бeз дa пpeĸpaти мaндaтa нa Цвeтĸoв,   определи  Горица Кожарева зa „изпълнява правомощията на председател на Сметната палата до избора на нов председател“. След това тя не допусна  Цветан Цветков до работния му кабинет  в СП.

Практическият ефект от сегашното конституционното решение е, че  ако Цветан Цветков заведе дело за незаконното му „уволнение“ от НС,  компетентният съд ще разполага с доказателста (решенията  на КС), че той въобще не е бил валидно  освобождаван от поста.   Периодът, за който би могъл да бъде обезщетен  заради  противоконституционните  актове на НС, е  от 20 янури т.г. до  избора нов председател на Сметната палата по редовен начин – 28 юли т.г., когато  Димитър Главчев стана  шеф на СП.

В 48 -то НC   „Πpoдължaвaмe пpoмянaтa“ и „Дeмoĸpaтичнa Бългapия“ oпpeдeлиxa освобождаването на  Цвeтĸoв  ĸaтo „нaĸaзaтeлнa aĸция“ и  „пoлитичecĸa гилoтинa“, и иницииpaxa дeлoтo в  KC,  което спечелиха,  а  в  49-oтo HC  ΠΠ-ДБ подкрепиха противоконституционния избор на Гopицa Tpънчapoвa – Koжapeвa, предложена от ГЕРБ.

Из мотивите на КС

..В Решение №5 от 22.06.2023 г. Конституционният съд постановява, че Народното събрание е ограничено от конституционните принципи и ценности и от предвидените в закон основания при вземането на „решения за прекратяване на пълномощията на председателя на Сметната палата“. В същото решение той установява, че Народното събрание не се е съобразило с конституционните и законовите изисквания и постановява: „Нито един от изтъкнатите мотиви не представлява валидно правно основание за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, което е нарушение на принципа на правовата държава. Обстоятелството, че мандатът на председателя е изтекъл, предполага провеждане на публична процедура по избиране на нов председател (чл. 17, ал. 4 ЗСмП) като гаранция за конституционно предвидената самостоятелност на Сметната палата спрямо политическото мнозинство в Народното събрание. В случая такава публична процедура, която зависи изцяло от Народното събрание, не е проведена. Изложените в хода на дебатите в пленарната зала съображения за приемане на атакуваното решение не сочат на фактическия състав на нито едно от предвидените в чл. 19, ал. 1 ЗСмП основания за прекратяване пълномощията на действащия председател на Сметната палата. Оспореното решение на Народното събрание се позовава и на разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ЗСмП, която не съдържа основание за освобождаване от длъжност на председателя на Сметната палата, а урежда последиците от неговото освобождаване по начин, който да обезпечи непрекъснатостта на функциониране на органа. На основание на този законов текст Народното събрание е възложило упражняването на длъжността на председателя на заместник-председател, чийто мандат също е изтекъл“. С тези мотиви Конституционният съд е приел, че Решението на Народното събрание за освобождаване на председателя на Сметната палата от 20.01.2023 г. (обн. ДВ, бр. 8 от 2023 г.) като несъответстващо на чл. 4, ал. 1 от Конституцията.

  Народното събрание приема акт за уреждане на последиците от Решение №5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд на 07.07.2023 г. Към този момент решението на Конституционния съд е обнародвано, но все още не е влязло в сила. Това обстоятелство не засяга задължението на Народното събрание да се съобрази с решението на Съда, тъй като решението е публично оповестено (в Държавен вестник и на сайта на Конституционния съд), т.е. както официално, така и фактически е известно на задължения орган, а влизането му в сила е бъдещо сигурно събитие. Поради това действието на Народното събрание преди решението на Конституционния съд да е влязло в сила самó по себе си не е нарушение. То е предприето с мотива Народното събрание да се съобрази с конституционните и законови изисквания, като премахне противоправните последици, възникнали в хода на прилагане на противоконституционния акт. В оспореното решение от 07.07.2023 г. обаче Народното събрание твърди, че урежда последиците от обявяването на неговото решение от 20.01.2023 г. за противоконституционно, като се позовава на чл. 91, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Правна последица от това решение на Съда е, че Цветан Цветков не е преставал да бъде председател на Сметната палата и след 20.01.2023 г.

   Поради това повторният избор на изпълняващ длъжността председател на Сметната палата при наличие на титуляр е лишен от правно основание и практически смисъл. Откриването на процедура за избор на нов председател на Сметната палата също не налага парламентът да извършва такова действие. Със своя акт Народното събрание всъщност цели да не даде възможност на Цветан Цветков да изпълнява функциите на председател на Сметната палата, а длъжността да се изпълнява от Горица Грънчарова-Кожарева. Решението на Народното събрание, макар формално да цели уреждане на последиците от обявен за противоконституционен акт, всъщност предизвиква такъв резултат, какъвто вече е бил обявен за противоконституционен. Така се създава юридическа привидност, която прикрива нарушаване на чл. 4, ал. 1 от Конституцията във връзка с чл. 19, ал. 1 ЗСмП и неизпълнение на Решение №5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд. Решението на 49-ото Народно събрание от 07.07.2023 г. в оспорената част по същество повтаря Решението на 48-ото Народно събрание от 20.01.2023 г., след като Конституционният съд с Решение №5 от 22.06.2023 г. вече е обявил решението от 20.01.2023 г. за противоконституционно.

Произнасянето на Конституционния съд по същество в настоящото производство е необходимо и с оглед на евентуален правен спор за естеството на правните последици по отношение на отстранения председател на Сметната палата. При възприетия у нас централизиран контрол за конституционност единствено Конституционният съд е компетентен да установи със задължителна сила erga omnes противоречие на акт на Народното събрание с принципите, ценностите и разпоредбите на Конституцията и решението му е окончателно.

В Решение № 1/2013 г. по к. д. №5/2012 г. Конституционният съд подчертава: „От обвързващото действие на решенията на съда следва, че всички правни субекти са задължени да ги съобразяват. Решенията са задължителни и за Народното събрание като висш държавен орган. В правовата държава неизпълнението на решенията на Конституционния съд, неточното им изпълнение или заобикаляне е нарушение на Конституцията. Конституционният съд намира за необходимо да припомни, че той е създаден, за да охранява върховенството на Конституцията, поради което и парламентът е задължен да изпълнява решенията му“.

Съгласно чл. 14, ал. 5 и 6 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) актовете на Съда са окончателни и задължителни за всички държавни органи. Окончателността на решенията на Конституционния съд като гарант за върховенството на Конституцията е съществена преграда срещу последваща правна уредба, възпроизвеждаща установена с акт на Конституционния съд противоконституционност – приемането на такава правна уредба би било противоречие както с разпоредби на Конституцията, така и с акт на Съда.

Неспазването, заобикалянето или неточното изпълнение на акт на Конституционния съд противоречи на принципите на върховенство на Конституцията и на правовата държава. Когато Конституционният съд обяви оспорен пред него акт за противоконституционен, органът, който по силата на чл. 22, ал. 4 ЗКС е компетентен да уреди възникналите правни последици, не следва да приема/издава какъвто и да било акт, възпроизвеждащ установения от конституционната юрисдикция порок.

Оспорената в настоящото конституционно производство част на решението на Народното събрание е в несъответствие както с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, така и с Решение №5 от 22.06.2023 г. на Конституционния съд по к. д. №5 от 2023 г., поради което Съдът намира, че решението следва да бъде обявено за противоконституционно в тази част.

          С оглед на изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд

Р Е Ш И:

 

Обявява за противоконституционна т. 2 от Решение за изменение на Решение за приемане на процедурни правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател на Сметната палата, представяне и публично оповестяване на документите и изслушването на кандидатите в Комисията по бюджет и финанси, както и процедурата за избор от Народното събрание (обн., ДВ, бр. 55 от 2023 г.; изм., бр. 56 от 2023 г.) и за уреждане на последиците от Решение №5 на Конституционния съд от 2023 г. по конституционно дело №5 от 2023 г., прието от 49-ото Народно събрание на 7 юли 2023 г. и обнародвано в ДВ, бр. 59 от 11 юли 2023 г.

Цялото решение  тук

About De Fakto

Проверете също

Преди да се произнесе окончателно, КС запозна със събраните доказателства вносителите, оспорили изборите за НС

Конституционният съд даде срок до 25 февруари на всеки от вносителите на исканията за установяване …

СРС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Христо Шопов заради непреведена на английски фраза

Софийският районен съд върна на Софийската районна прокуратура обвинителния акт срещу актьора Христо Шопов за …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.