За разпростиране на изгодите от приемане на наследството по опис по чл. 62 Закона за наследството  

Defakto.bg

 

д-р Васил Петров,

съдия в Софийския районен съд

 

1. Поводът за статията

Повод за написването на настоящите бележки е скорошното решение № 160 от 06.11.2023 г. по гр.д. № 3894/2022 г., ВКС, I г.о., с което е разгледан интересен казус.  Един човек завещава идеална част от недвижим имот на племенника си. След смъртта му, един от наследниците по закон приема по опис наследството на починалия в срока по чл. 61 ЗН. Друг наследник по закон, също със запазена част, но пропуснал да приеме наследството по опис, предявява иск за делба и за възстановяване на запазената си част от наследството на починалия, като в хода на делбеното дело депозира декларация, че желае да се ползва от приемането по опис, извършено от първия наследник, позовавайки се на правилото на чл. 62 ЗН.

ВКС допуска касация по въпросите:  дали наследник с право на запазена част, но неприел наследството по опис, който упражнява правото си на възстановяването й по реда на чл. 30 ЗН срещу лице, непризовано към наследяване, може да обоснове наличие на материалноправната предпоставка по чл. 30, ал. 2 ЗН само като се позове на разпоредбата на чл. 62 ЗН и заяви пред съда, че ще се ползва от приемането по опис, направено от друг наследник – в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН и по предвидените в чл. 49, ал. 1 ЗН ред; дали преценката за наличие на предпоставката по чл. 30, ал. 2 ЗН се преценява поотделно за всеки един от призованите към наследяване.

Отговорът, който ВКС дава, е, цитирам дословно:

„Въпросът е обсъждан в правната теория – „Наследствено право“, доц. д-р Анна Станева, където е аргументирано становището, че разпоредбата на чл. 62 ЗН следва да се тълкува в смисъл, че всеки наследник, който е направил волеизявление по реда и в срока по чл. 61, ал. 1 ЗН за приемане по опис, може да се възползва от вече направения опис при предходно приемане от друг наследник (не е необходимо да се прави нов опис, тъй като се касае за същото наследство). Волеизявление за приемане по опис и вписване на приемането е необходимо във всички случа. Иначе няма основание за придобиване на наследството. Ако се възприеме тълкуването на чл. 62 ЗН, според което облагите от приемането по опис, направено от един наследник, настъпват по силата на закона за всички наследници, стига да няма данни те да са изразили воля за приемане направо или за отказ от наследство, то това тълкуване не би било съответно на други норми от Закона за наследството: би противоречало на правилото на чл. 48 ЗН, според което приемането на наследството винаги се основава на изрично или конклудентно волеизявление; би имало за последица отпадане, за част от наследниците, на изискването за приемане по опис в установения в чл. 61, ал. 1 ЗН срок; би поставило въпроса за относимостта на ограниченията за разпореждане с наследственото имущество, предвидени в чл. 65 ЗН – дали те ще се прилагат само за наследника извършил приемането по опис или и за тези, които само се ползват от него.

Настоящият състав споделя напълно това становище.

Допълнителен аргумент в подкрепа на тезата, че облагите от приемането по опис, направено от един наследник, не настъпват по силата на закона за всички наследници, се съдържа и в самата разпоредбата на чл. 62 ЗН, според която приемането по опис от един от наследниците не лишава останалите наследници от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.“

А по въпросите на чл. 30, ал. 2 ЗН ВКС в казуалната част на решението посочва, че съгласно ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5, приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазената част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване, като ползващите се от завещателното разпореждане или дарението лица могат в производството по възстановяване на запазена част от наследството по чл. 30 ЗН да направят възражение за неспазването на предвидения в чл. 61, ал. 1 ЗН преклузивен срок за приемане на наследството по опис.

Приемайки, че съделителят, който е предявил искова молба за делба, е приел конклудентно наследството направо, и при положение, че той не може да се ползва от приемането по опис от другия съделител, ВКС е пререшил спора.

 

2. Обърканото тълкуването на чл. 30, ал. 2 ЗН

Съгласно посочената норма когато наследник, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

Нормата изглежда неясна в няколко направления – кои са „лица, които не са наследници по закон“ и какво е естеството на изискването за приемане по опис – условие за допустимост на иска или „материалноправна предпоставка“ за уважаване на иска.

След обрати в практиката си ВКС е уеднаквил практиката в ТР № 1/04.02.2005 г. и ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС, т. 4 и т. 5. Прието е, че приемането по опис е материалноправна предпоставка, чиято липса води до отхвърляне на иска като неоснователен, за упражняване на правото на запазена част против дарения или завещания в полза на лица, които не са призовани към наследяване, наред с ищеца.

Ровейки назад в произхода на уредбата, установяваме (Петров, с. 103-105), че изискване за предварително приемане по опис на наследството, за да може наследникът със запазена част да предяви иска си за отмяна на завещание или дарение, няма във френското право; то е въведено за първи път в стария Италиански граждански кодекс от 1865 г., и то в последния момент, при редактирането на разпоредбите. От там то е влязло в първия наш ЗН от 1890 г. – чл. 226, а след това е запазено и в действащия ЗН 1949 г. в чл. 30, ал. 2. Запазено е и в новия Италиански граждански кодекс от 1942 г., в чл. 564, ал. 1.

Обаче, докато формулировката по двата италиански кодекса и по българския ЗН 1890 г. е една и съща и непроменена, то в чл. 30, ал. 2 ЗН има новост – вместо „лица, призовани като сънаследници“ или „сънаследници“ (coeredi) е употребен по-широкият термин „наследници по закон“. Това прави почти незаобиколим изводът, че по ЗН 1949 г. предявяването на иска за намаляване на дарение или завещание против всички наследници по закон по чл. 5-10 ЗН е освободено от изискването за предварително приемане на наследството по опис. В този смисъл беше и действалата повече от 40 години в периода 1964 г.-2005 г. тълкувателна практика – т. 15 от ППВС 4/1964 г. Т. 15 от ППВС 4/1964 г. бе отменена с телеологически съображения за опасност от злепоставяне на далечните роднини (от новия четвърти наследствен ред) от страна на наследниците със запазена част посредством укриване на актива на наследството. Такава опасност има, но значението на нормата не се изменя поради изменение на други разпоредби или на обществените отношения, а балансът на интереси се прави от законодателя, който не е изменял чл. 30, ал. 2 ЗН. Както посочих, във Франция никога не са имали и нямат изобщо правило като това на чл. 30, ал. 2 ЗН и от това никой не е пострадал.

Няма опора в текста на закона и становището на ВКС за „материалноправната предпоставка“ по чл. 30, ал. 2 ЗН. Всички италиански автори (Antonio Mondini и цитираните там автори), а у нас и проф. Венедиков (с. 168), са единодушни – става дума за процесуална предпоставка за допустимост на иска.

Така или иначе, ТР № 1/04.02.2005 г. и ТР № 3/19.12.2013 г. на ОСГК на ВКС са задължителни и всички съдии, вкл. съдиите от ВКС, са длъжни да ги прилагат. След като има изискване за предварително приемане на наследството по опис като предпоставка за уважаване на иска за намаляване на дарение или завещание поради накърняване на запазена част, то възниква въпросът дали неприелият наследството може да се възползва от описа, направен от друг наследник.

 

3. Текстът на чл. 62 ЗН и неговият италиански първоизточник

Нашата разпоредба – чл. 62 ЗН – гласи:

Приемането по опис от един от наследниците ползва останалите, но то не лишава последните от правото да приемат наследството направо или да се откажат от него.

Италианските  разпоредби – чл. 510 и чл. 564, ал. 1 от ИтГК 1942 г. – имат следния текст (превод мой):

Чл. 510. Приемането по опис от един от призованите наследници ползва всички останали, дори ако описът е направен от друг призован наследник, различен от този, който е направил заявлението за приемане по опис.

Чл. 564, ал. 1. Наследник със запазена част, който не е приел наследството по опис, не може да иска намаляване на дарения и завещания, освен ако даренията и завещанията не са направени в полза на лица, призовани като [негови] сънаследници, дори и ако те са се отказали от наследството. Тази разпоредба не се отнася до наследник, който е приел наследството с изгодите на описа и после е загубил това право [да се ползва от изгодите].

Интересно е второто изречение на чл. 564, ал. 1 ИтГК. Нормата има предвид хипотезата, позната и на нашето, и на италианското право (откъдето сме я и реципирали), при която в хода на управлението на наследството приелият по опис наследник се разпорежда с движимо или недвижимо имущество от наследството, без да иска разрешение на съда или в отклонение от даденото разрешение – чл. 65 ЗН и чл. 493 ИтГК 1942 г. Изгодите от описа се губят, но искът за намаляване на дарения и завещания в Италия остава.

У нас също в тази хипотеза искът няма да се загуби по следните съображения.

Санкцията, предвидена в чл. 65 ЗН, е неограничена отговорност на наследника, т.е. загуба на изгодите от приемането на наследството по опис. В ЗН 1949 г. няма норма дефиниция за това какво представляват „изгодите от приемането по опис“, каквато е имало в чл. 222 ЗН 1890 г. и в ИтГК 1865 г. и ФрГК 1804 г., но никакъв спор не може да има, че тези изгоди по ЗН 1949 г. не се разпростират по-далеч от изгодите по чл. 222 ЗН 1890 г. (такава воля в достъпните материали по приемане на ЗН 1949 г. няма), а в последната разпоредба не се включва правото на водене на иск за възстановяване на запазена част.

Защо това? Защото, както посочих, това правило – за предварителното приемане по опис като предпоставка за иска за намаляване на дарения и завещания – по замисъл не е свързано с изгодите на описа, както са съществували още в римското право и после във френското право; италианците са вмъкнали изискването в последния момент при писането на своя първи граждански кодекс от 1865 г., но не са го добавили в дефиницията за изгодите на приемането по опис и нещо повече – за да изяснят още по-ясно волята си – изрично са посочили, че загубата на изгодите на приемането по опис не лишава необходимия наследник от иска за намаляване на дарения или завещания.

Генерално погледнато, ratio-то на изискването за приемане по опис е изяснено в италианската теория (Antonio Mondini и цитираните там автори), а у нас от проф. Венедиков (с. 166-168): необходимите наследници, т.е. наследниците със запазена част, са най-близките роднини и съпруг на починалия; те се предполагат да имат най-голямата информация за състава на наследството. Когато законът ги принуждава да приемат по опис наследството, за да атакуват дарения или завещания в полза на по-далечни роднини или други чужди на наследодателя лица, с това той защитава именно тези лица ответници по иска – те е вероятно да нямат точна представа за състава на наследствената маса и е нужно да има опис, за да се предотврати или намали вероятността отделни обекти от актива на наследството да се укрият от необходимите наследници и така да се злепоставят дарените или заветниците при формирането на правилна маса по чл. 31 ЗН и изчисляване на размера на накърнението на запазената част. Ето защо е нужно да има опис и последващото поведение на наследника, приел по опис, визирано в чл. 65 ЗН, не застрашава положението на дарените или заветниците, а само на наследствените кредитори. Също така е видно, че е достатъчно да се извърши само веднъж опис – няма нужда всички необходими наследници да приемат по опис, като правят нови описи, тъй като от това положението на дарените или заветниците далечни роднини или чужди лица не е вероятно да се промени съществено. Чл. 62 ЗН и чл. 510 ИтГК 1942 г. спестяват правенето на втори опис, като италианският текст дори сочи, че един наследник може да подаде заявление (декларация) за приемане по опис, като се ползва от описа, направен от всеки друг наследник.

И така, вярно е, че е достатъчно един наследник да приеме по опис и всеки друг наследник е свободен да приеме направо или да се откаже от наследството, а ако иска да приеме по опис, може да си спести нов опис, като ползва вече извършения опис от първия наследник. Но само това ли постановяват нормите?

 

4. Италианската касационна практика и италианската доктрина

Общото събрание на италианския касационен съд е разяснил ефекта, предвиден в нормата на чл. 510 ИтГК 1942 г. с решение от 7 май 2013 г., Cass., sez. un., 7 maggio 2013, n. 10531, достъпно на www.cortedicassazione.it.

Италианската касация е посочила, че облагодетелстващият ефект на приемането по опис от един наследник, т.е. разпростирането на изгодите от приемането по опис, настъпва по право (законът говори императивно за „giova“ – „ползва“, а не за „може да ползва“ или „дава правото да искат да се ползват“) и не е нужно неприелият наследството по опис да прави искане за приложение или позоваване на чл. 510 ИтГК, ефектът настъпва автоматично, съдът е длъжен служебно да го съобразява и така да защитава неприелия по опис наследник. Ефектът не се ограничава само в спестяване на втори опис при желание за приемане на наследството по опис от другия, дотогава неприел наследството по опис, наследник.

В италианската доктрина (Рagliantini и цитираните там автори) пък се приема, че заради правилото на чл. 510 ИтГК 1942 г. изискването по чл. 564, ал. 1 ИтГК 1942 г. се счита спазено – щом един наследник е приел наследството по опис, друг наследник, който не е приел наследството по опис, но има запазена част, може да предяви иска за намаляване на дарение или завещание за възстановяване на накърнената си запазена част, като се ползва от приемането по опис от първия.

В допълнение, за чл. 510 ИтГК, вън от хипотезата за необходимите наследници по чл. 564 ИтГК, в доктрината се поддържа, че ефектът е провизорно да разпростре върху призованите към наследяване, но неприели наследството, изгодите (разделност на наследствената маса и личното имущество) на приемането по опис, докато не настъпи факт, водещ до загубване изгодите или докато наследникът не направи волеизявление за отказ от наследство или за приемане направо (Рagliantini и цит. там автори).

Смятам, че същото тълкуване е приложимо и за българския чл. 62 ЗН, тъй като и нашата, и италианската разпоредба използват еднакви изрази, за да опишат ефекта на разпростиране на изгодите от описа – „Приемането по опис от един от призованите наследници ползва всички останали“, респ. „Приемането по опис от един от наследниците ползва останалите“, а в допълнение нашата разпоредба е още по-категорично формулирана – на неприелия наследството призован наследник е спестен не просто втори опис, както както е посочено в италианската разпоредба, генерално е посочено, че до настъпване на последващ факт – отказ или приемане направо, вторият наследник се ползва от приемането по опис от първия – не от описа, а от приемането по опис. Нормата на чл. 62 ЗН надхвърля правило за простото спестяване на втори опис.

Бих добавил, освен това, че у нас също чл. 62 ЗН би имал подобно приложение на провизорно разпростиране на ефектите на приемането по опис в хипотезата на чл. 429, ал. 2, изр. 1 in fine ГПК: Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Презумпцията за приемане на наследството направо в изпълнителния процес (Петров, с. 65) не важи, ако един наследник е приел наследството по опис и това е известно на съдебния изпълнител. Съдебният изпълнител следователно в такава хипотеза не може да изпълнява върху имуществото на нито един от наследниците, освен ако не бъде проведена процедура по чл. 51 ЗН.

 

5. Обобщение

Видно е, че у нас имаме затруднения в тълкуването и приложението на нормите на чл. 30, ал. 2 и чл. 62 ЗН, които имат свои първоизточници в италианското право. Италианската съдебна практика и доктрина, за разлика от българските, имат доста ясна представа за тълкуването на италианските първообрази на българските разпоредби.

Что делать?

Лично аз смятам, че след като чл. 30, ал. 2 ЗН създава толкова главоболия и след като подобно правило има в Италия, но не напр. във Франция и от това нищо фатално не е последвало, най-добре е de lege ferenda да отменим чл. 30, ал. 2 ЗН и да спестим на съда и на доктрината много излишни главоболия.

 

Литература

1. Венедиков, П. Запазена част в наследството. 5-о разширено издание по първото издание с редакторски бележки и библиографии. С., 2023.
2. Петров, В. Приемане на наследството по опис. С., 2023.
3. Станева, А. Наследствено право. С., 2022.
4. Antonio Mondini, In merito all’azione di riduzione, Famiglia e Diritto, 2015, 12, p. 1158 r suiv., достъпно и онлайн на www.judicium.it, откъдето и ползвам.
5. Pagliantini, Di Stefano. La condizione di erede beneficiato come eccezione rilevabile d’ufficio: l’opinione del civilista, Il giusto processo civile, 4, 1125-1137, достъпна и онлайн на http://www.personaemercato.it, откъдето и ползвам.