DeFakto.bg DeFakto.bg
Как е възможно елитна общност като съдиите да бъдат заблуждавани с години, че гласуват с надежден механизъм, чуди се адв. Александър Кашъмов
В понеделник Административен съд – Плевен ще разгледа жалба на съдия Владислава Царигладска срещу отказа на Върховния административен съд даде отговор на въпросите й по Закона за достъп до обществена информация. В нея Цариградска настоява съдът да отмени отказа и да задължи „ответника“ да й предостави достъп до отказана информация.
Макар, че една значителна част от информацията вече е известна, решението на съда е от значение както за прилагането на закона и отхвърляне на монопола върху информацията, така е и поредна стъпка за осветяване на казуса с аномалиите при избора на членове на ВСС на 25 и 26 юни м.г.
Независимо, че този вот скоропостижно бе отменен от Народното събрание, но не защото е осветен, а по други съображения, останаха въпроси, свързани със съдийската независимост и достойнството на всеки съдия да се противопоставя на съмненията за нагласени резултати, които е удобно да потънат в забвение заедно с анулирания избор.
През феврурари т.г. съдът отхвърли искането за касиране на изборите по жалби на Aтaнac Aтaнacoв, Taтянa Жилoвa, Bлaдимиp Bълĸoв – ĸaндидaти зa члeнoвe нa Bиcшия cъдeбeн cъвeт (BCC). Bъpxoвнитe cъдии oт cмeceния cъcтaв ocтaвиха бeз paзглeждaнe и жaлбaтa нa Bлaдиcлaвa Цapигpaдcĸa – cъдия в Paйoнeн cъд – Лyĸoвит, която не бе ĸaндидaт зa члeн нa BCC с мотива, че няма пpяĸ и нeпocpeдcтвeн пpaвeн интepec oт oбжaлвaнe.
Въпреки, че експертите, изготвили експертизата заявиха aнoмaлии пpи IP-адресът със „200 гласа“ в сградата на Върховния административен съд (ВАС), като по всяка вероятност вотът е от един и същ компютър, на интервали от 2-3 минути, допълнителна експертиза не бе поискана и делото приключи. Остана без отговор и въпросът защо някой ще ходи в съда, за да гласува електронно, когато може да го направи дистанционно. На искането на съдия Цариградска съдебният състав да задължи ВСС да представи справка какви действия е предприел в случаите, в които съдии не са могли да гласуват, защото някой вече е направил това с техния талон, председателят на състава каза: „Очевидно жалбоподателите не са насяно с предмета на доказване по това дело. .. Това че има някакво нарушение при един човек, не е относимо към доказването..“ Отнетият избор на един съдия може да е само гаранция, че това може да се случи на още толкова съдии колкото трябва и това е същински въпрос, свързан с за честността на изборите. Мислим си.
След решението на съда, по реда на ЗДОИ съдия Цариградска поиска от Министерството на правосъдието да съобщи колко от регистрираните посетители през уикенда на 25 и 26 юни са съдии и служители във ВАС и колко са съдиите от други съдилища с оглед и на това, че пропускателният режим в съда през почивните дни е ограничен, а съдебната охрана е под ръководството на министерството.
Най-напред от министерството отговориха, че не разполагат с тази информация, защото влизащите в съда през тези дни не са били регистрирани от съдебната охрана. Запитването бе препратено на ВАС, откъдето отговарят на Цариградска, че не са длъжни да съхраняват такава информация. На изрично поискана по-късно информация от ВАС, свързана с охраната на сградата, Цариградска получава отказ с мотива, че информацията не е обществена.
На повторното запитване до МП от август т.г от съдиите Цариградска и Атанасов, обаче МП даде изненадващ отговор с напълно различно съдържание: на 25 и 26 юни м.г. достъпът до сградата на ВАС се е осъществявал единствено от главния вход откъм бул. „Александър Стамболийски“, а служебният вход към ул. „Лавеле“ не е бил отключван и ключовете от него през цялото време са били при съдебната охрана на централния вход. И още: В сградата не са допускани лица, без да бъдат отразени в Книгата за влезли/излезли в извънработно време. В нея е отбелязано, че „за датата 25.06.2022 г. във времето от 00:00 часа до 24:00 часа са регистрирани 19 (деветнадесет) лица, които са посетили сградата на ВАС, от които 13 (тринадесет) съдии. За датата 26.06.2022 г. във времето от 00:00 часа до 24:00 часа са регистрирани 21 (двадесет и едно) лица, които са посетили сградата на ВАС, от които 15 (петнадесет) съдии“.
На какво се дължи разминаването не е я неясно, но очевидно е, че информация за влезлите в сградата по време на изборите е имало, а данните за нея са смущаващи – 28 съдии в сградата при 200 влизания в системата за гласуване. Скорошно уточнение на едно от вещите лица, че влизанията били „много по-малко“, буди недоумение и засилва съмненията за натиск върху размислите му девет месеца по-късно.
По сигнал на Антикорупционен фонд, прокуратурата образува проверка на описаните противоречия.
Какво ще чуят съдиите от АС – Плевен
По време на делото бе разкрита информация относно извършени твърде голям брой гласувания чрез съществуващия способ за електронно гласуване от IP адрес/и в сградата на Върховния административен съд, пише в жалбата на адвокат Александър Кашъмов. „Оттук за доверителката ми са възникнали въпроси, от които да си състави мнение относно начина на организиране на достъпа до съдебната сграда на ВАС и данните за такъв достъп на датите, на които е било извършено гласуването през 2022 г.“
В писменото й през април 2023 г. тя е поискала да й бъде предоставен достъп до следната обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ):
1) Копие от действащите към 24.06.2022 г., съгласувани със съответното териториално звено на Главна дирекция „Охрана“ заповеди на Председателя на ВАС, с които по реда на т. 17 от Правилата за вътрешния ред, пропускателния режим и сигурността в сградите и обектите на съдебната власт е определен редът за влизане и излизане в сградата на Върховния административен съд, намираща се в гр. София, бул. “Стамболийски“ №18 в почивни и празнични дни;
2) Копие от съгласувана със съответното териториално звено на Главна дирекция „Охрана“ заповед на Председателя на ВАС, с която е утвърдено за датите 25.06.2022 г. и 26.06.2022 г., извън работното време на съда, създаването на организация и осигуряване на достъп на магистрати и служители, както през главния вход, така и през служебния вход на сградата на Върховния административен съд, намираща се в гр. София, бул. “Стамболийски“ №18;
Въпреки че международните стандарти, Конституцията и ЗДОИ не изискват да бъде посочена причината, поради която заявителят иска достъп до обществена информация, Цариградска е посочила, че „дейността на Главна дирекция „Охрана“ по време на проведените на 25. и 26.06.2022 г. избори за членове на Висшия съдебен предвид разкритите обстоятелства за множество поредни гласувания от един и същ IP адрес от сградата на ВАС в хода на гр. д. № 20/2022 г. по описа на смесен 5-членен състав на ВАС и ВКС /приключено/“.
На 10 май 2023 г. исканият достъп е отказан. Посочено е, че Цариградска е могла да изиска информация по реда на процесуалния закон. Допълнено е, още, че търсената информация не е обществена е не дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закона субекти, се казва в жалбата.
Адв. Кашъмов изброява множество аргументи срещу твърдението на ВАС, че исканата информация не е „обществена“ по смисъла на ЗДОИ.
На първо място, съгласно съдебната практика дали една информация е „обществена“ следва да се прецени въз основа на обективните по характера си разпоредби на чл.10 и чл.11 от ЗДОИ. В единия случай това е информацията, която се съдържа в актовете на органите на власт, а в другия – такава, която се събира, получава и съхранява във връзка с актовете или по повод дейността на администрацията. Тези са обективните предели на понятието „обществена информация“. Законодателят не е предвидил, особено в случая на гарантирано с Конституцията /чл.41, ал.1/ основно право на гражданите, възможност по субективната преценка на длъжностно лице да се формират изводи дали дадена информация е обществена или не. В противен случай би се стигнало до положение, при което според субективни възприятия, симпатии, антипатии, близост, връзки и други обстоятелства едни граждани ще имат един обем на правото на достъп до информация, а други – друг.
Това е нарушение както на чл.41, ал.1, така и на чл.6 от Конституцията, доколкото всички са равни пред закона и притежават равен обем основни права. Следователно е допуснато нарушение на материалния закон, отбелязва адвокатът.
Неправилно е прието, че в случая е налице специален ред за достъп до обществена информация, сочи Кашъмов. Възможността да бъде поискана информация в хода на висящо гражданско или друго дело съществува независимо от правото на достъп до обществена информация, казва той.
Нещо повече, в този случай е налице приключило съдебно производство, поради което е безспорно очевидно, че информация по реда на процесуалния закон не може да бъде поискана, поради което решението за отказ се явява незаконосъобразно и поради неправилно изяснена фактическа обстановка. Следователно е допуснато както нарушение на материалния закон, така и съществено нарушение на административнопроцедурните правила и изискването за форма.
Неправилно в обжалваното решение е прието, че Цариградска иска достъп до информация за факти и обстоятелства, които са й станали известни в хода на гражданско дело в качеството й на страна. В действителност тя не иска достъп до такива факти и обстоятелства, доколкото това би било очевидна злоупотреба с право, а и е безсмислено да получава два пъти една и съща информация. „Фактите в случая са други – от доказателствата по делото заявителката (Цариградска) е узнала обстоятелства, за чието изясняване й е бил необходим достъп до обществена информация“, сочи адвокатът. Нещо повече, казва той,
това е информация, която е от надделяващ обществен интерес и е от значение както за всички членове на съдебната власт, така и за обществото като цяло, доколкото се отнасят до изборите за членове на държавен орган, предвиден в Конституцията.
Тези обстоятелства не са били обявявани за правнорелевантни за изхода на посоченото гражданско дело, поради което разсъжденията и спекулациите относно възможността да бъдат събирани по реда на процесуалния закон се явяват извън предмета както на заявлението, така и на производството по ЗДОИ, подчертава защитникът.
Непоследователно
В случая е приложен един явно непоследователен подход от страна на „задължения субект“. Предходно заявление на Царигрдск се отнася до други обстоятелства по същия случай, е било на първо място препратено от Министерството на правосъдието до ВАС, т.е.администрацията на министерството е преценила, че информацията е „обществена“. На следващо място, същото служебно лице (Петър Петров) се е произнесло по това предходно заявление с писмо от 13.03.2023 г., като е предоставило отговор на поставените въпроси. След това при последващо заявление за други обстоятелства по същия случай внезапно същото лице приема, че информацията не е обществена. Това е липса на последователност и предвидимост, което показва отклонение от принципите на административния процес и принципа за равно третиране на еднаквите и сходни случаи, е посочено в жалбата.
След като съхранява исканата информация, ВАС се явява монополист по отношение на тази информация, като другите участници в дебата относно законосъобразността, честността и почтеността на проведените през 2022 г. избори за Висш съдебен съвет от Съдийската квота, нямат досег до нея. По този начин е налице ограничение на правото на достъп до информация и препятстване на жалбоподателката да си изгради мнение, да го а изразява публично като го основе на действителни факти и данни, а не на предположения, заключава Кашъмо. Посочава решение по делото Magyar Helsinki Bizottság срещу Унгария, жалба № 18030/11, § 132 и настоява съдът да отмени обжалваното решение за отказ и да задължите ответника да предостави достъп до поисканата информация.
Какво се е случило през 2022 г., за да излязат около 200 гласа от IP адреса на Върховния административен съд при присъствали 28 магистрати в сградата
Именно казусът с аномалиите, които властите искат да забравят заедно с манипулациите, вече има ярка последица – доведе до въпроса за смяна на системата за гласуване за членове на ВСС.
Миналия четвъртък във ВСС бяха обсъдени две алтернативни предложения – да има изцяло нова система за електронно дистанционно гласуване или да се наеме вече готова, използвана в Естония. Скорост набира и предложението на ССБ да се въведе машинно гласуване и за магистратите да се гладува таката, както за депутатите. Така с позицията на ССБ дилемата се очерта – машинно или електронно дистанционно гласуване.
На това обсъждане с 6: на 8 гласа членовете на ВСС отхвърлиха изслуване на Татяна Жилова, председател на Съюза на съдиите и адв. Александър Кашъмов, който с писмо в началото на годината запозна ВСС с опасностите, които крие внедрената от него система.
Какво щяхте да кажете, ако бяхте допуснат до заседанието на Пленума на ВСС, попитахме адвокат Алексендър Кашъмов.
Ето и неговият коментар:
За мен истинският въпрос е какво притесни осем члена на ВСС – прокурорите и един член на Съдийската колегия, които гласуваха против изслушването ни с председателя на ССБ съдия Жилова. Докато изчаквахме изслушването ни, отделни членове на съвета водеха разговори с нас пред залата по въпросите, които се обсъждаха.
Дали осемте члена не се притесниха, че ще задам въпроса, как е възможно елитна общност като съдиите да бъдат заблуждавани с години, че гласуват с надежден механизъм, какъвто се оказа, че системата за електронно гласуване не е.
Или какво се е случило през 2022 г., за да излязат около 200 гласа от IP адреса на Върховния административен съд при присъствали 28 магистрати в сградата през двата изборни дни, както бе установено след заявления по ЗДОИ, и предприел ли е действия ВСС да търси отговор на този въпрос.
Или се смущаваха от въпроса, какво наложи да се чака 9 месеца, за да се стигне до обсъждане по темата. В сигнала ми до ВСС от февруари 2023 заедно с копие от съдебно-техническата експертиза и протокола от изслушването на трите вещи лица пред смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, бе акцентирано върху констатациите на експертите за: 1/ практики на гласуване многократно от различни гласоподаватели от няколко IP адреси, както и последователно гласуване, спрямо номерата на талоните на различни гласоподаватели; 2/ въпроса дали честността на изборите се гарантира чрез съхраняването или обратно – чрез триенето на т.нар. „одитни логове/журнали“ на базата данни и таблиците, в които се съхраняват резултатите от гласуването, тъй като поддържащата системата фирма веднъж твърди едното – при едните избори, а миналата година – точно обратното; 3/ каква система трябва да се въведе, за да се запази тайната на вота, която съществуващата система не гарантира.
Удовлетворен съм, че въпросите най-после се поставиха на разглеждане и предизвикаха сериозен интерес от членовете. Обезпокоен съм обаче от изразените мнения на членове на ВСС, че трябва да чакат законодателия да реши дали да въведат машинно гласуване.
Висшият съдебен съвет е замислен като „главата на съдебната власт“ и трябва да поеме отговорността си да вземе решение за усъвършенстването на системата за гласуване и привеждането й във вид, който не поставя под въпрос честносттта на вота. Само така ще се гарантира необходимата свобода на избора, която да постави в състава на новия ВСС демократично избрани, качествени и работещи за независима и почтена съдебна система представители.
