КС допусна искането на президента срещу „енергийните вноски“ върху вноса и транзита на природен газ през България

Единодушно с 10 гласа КС допусна за разглеждане исканет он държавния глава срещу   „енергийни вноски“ върху вноса на руски природен газ в България, както и върху неговия пренос за Европа през територията на страната ни.

В искането си до Конституционния съд президентът посочва, че са нарушени норми на Конституция. Оспорените текстове са в несъответствие с принципа на законоустановеност на данъците и таксите, тъй като изначално не е ясна правната природа на нововъведената „вноска“ и дали тя представлява данък, такса или мито. Така са  нарушени принципите за гарантиране на правото на собственост и на свободната стопанска инициатива, отебялаза държавинят глава.  Не на последно място, законът е приет в противоречие с правилата за упражняване на законодателна инициатива и с принципа на правовата държава.

В искането е посочено още, че държавите-членки на ЕС са в митнически съюз помежду си и е въведена забрана не само за мита между държавите членки, но и за едностранно налагане на „всички такси с равностоен на мито ефект“.  В същото време при отношенията на държавите членки на ЕС с трети страни се прилага Обща митническа тарифа, която се определя от Съвета по предложение на Европейската комисия.  Режимът на санкциите на ЕС също не предвижда държавите членки да налагат самостоятелно допълнителни ограничения.

Държавният глава вече изрази позиция, че решението на българския парламент води до неприемлив риск за декапитализация и фалит на структуроопределящо за българската енергетика дружество, каквото е „Булгартрансгаз“, и това е допълнително основание той да упражни своето правомощие да сезира Конституционния съд.

Любопитно в случая, че е след отправеното искане на президента,  НС,  извърши промени в три от оспорените  разпоредби, а именно – чл. 5а, чл. 56 и чл. 5в. В допълнително искане държавният  мотивира, че  основните  параметри на оспорените разпоредби от закона не са  променени – в правния мир продължава да фигурира задължение за плащане на „енергийна вноска“ и  продължава да засяга вноса и преноса на същия вид стока, написа той.

С допускането на делото за разглеждане по същество е очевидно, че с козметични промени  парламентът  не е успял да остави делото „без предмет“, а КС е зачел допълнителното становище на държавния   глава и ще разгледа  делото по същество.