DeFakto.bg DeFakto.bg
Мнозинството от българите не разбират нуждата от промени в Конституцията, а 95% нямат или имат само бегла представа от предложенията за промени в основния закон. Това показва изследване, реализирано от агенция „Глобал Метрикс“ по поръчка на Българския институт за правни инициативи (БИПИ). То беше представено днес – в деня, в който Комисията по конституционни въпроси организира обществено обсъждане на предложенията за промени, които тази седмица ще влязат за гласуване в пленарна зала.
Неразбирането на гражданите не е в полза на бързането за приемането на промените, подчерта пред БНР Биляна Гяурова-Вегертседер, директор на БИПИ:
Фактът, че толкова се бърза, допълнително засилва усещането, че самите промени като че ли се правят от гледна точка на някакъв човек – да спрем Радев, да блокираме втори Гешев, Сарафов и т.н., което фрустрира гражданите, защото те не разбират и поради това са и много показателните проценти, защо именно Конституцията да бъде променена„.
Изследването показва, че от направените сега предложения за промени с най-голяма подкрепа се ползва идеята за завишаване на стандартите при избиране на ръководствата на независимите на регулатори: „Защото очакването в обществото е най-накрая шефове, директори, председатели на ключови органите в държавата, които оперират с по-голямата част от бюджета да бъдат на базисно ниво професионалисти и почтени. Ние сме се нагледали на фрапантни ситуации, в който биват избирани хора не по качества, а по политическа принадлежност, интереси“.
Най-голямо неодобрение срещат предложенията граждани с двойно гражданство да могат да бъдат избирани за народни представители и за промяна на националния празник съответно с 59% и 74 на сто против.
Пълните резултати от националното проучване, свързано с промените в Конституцията
Въпросът с промените в Конституцията и приемането на изцяло нов основен закон не получава еднозначен отговор от страна на българските граждани. Резултатите от
проведено национално представително проучване през месец ноември показват подкрепа от 18,7% за приемане на изцяло нова Конституция на Република България. 35%
са застъпващите се само за частични изменения в основния закон, а 14,4% са категорични в оценките си, че не са необходими нито промени в действащата, нито изготвянето на
изцяло нова Конституция. Съществен е и делът от гражданите, които нямат мнение по поставения въпрос – 31,9%.
Оценките на българските граждани са нееднозначни и по темата за свикването на Велико Народно събрание. Основната група от анкетираните не успяват да формират лично
мнение въпреки публичните дискусии по темата (близо 40%). Подкрепящите идеята – малко над една четвърт, са с по-нисък дял в сравнение с групата на заявилите, че не
трябва – 34,2%. Противниците на идеята изтъкват като основен аргумент убеждението, че към настоящия момент нищо не налага свикването на Велико Народно събрание.
Интересът към и запознатостта с настоящия проект за промени в основния закон не са на особено високо равнище. Докато 47,9% от гражданите имат само най-бегла представа
какво включват предложените конституционни изменения, то 47,2% не знаят нищо за тях. Под 5% са тези, които заявяват, че се чувстват напълно запознати с предложенията.
Решаването на проблемите в съдебната власт като част от промените в Конституцията се изтъква като важно от близо 60% от българските граждани. Създаването на условия за
контрол на главния прокурор (39,8%) и промяната на политическата среда (39,3%) допълват трите най-важни за решаване проблема към настоящия момент от гледна точка
на конституционните промени.
По отношение на конкретните промени, предлагани с настоящия проект за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, най-висока подкрепа (около две
трети) получава предложението за завишаване на стандартите при избиране на ръководствата на независимите регулатори като КЕВР, КЗК, НОИ, БНБ, НЗОК и др.
Намаляването на мандатите на „тримата големи“ в съдебната система и на членовете на Висшия съдебен съвет, правото на всеки гражданин да може да се обръща към
Конституционния съд и намаляването на правомощията на главния прокурор са сред оставалите предложения, които се подкрепят от мнозинството от българските граждани.
Най-критични са настроенията към предвидената промяна на националния празник на страната от 3 март на 24 май – идея, срещу която се обявяват близо три четвърти от
българските граждани. Същевременно, разделянето на Висшия съдебен съвет на два отделни съвета и закриването на Върховната административна прокуратура –
предложения, попадащи в обхвата на съдебната реформа, срещат голямо неразбиране сред българските граждани, като около 60% от тях не могат да определят своето
отношение към тях.
Проучването е проведено в периода 10 – 21 ноември 2023 г. по метода на пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица (чрез таблети).
