DeFakto.bg DeFakto.bg
И двете теми, обсъдени във вторник от конституционната комисия – за промени в инспектората, предложени от ГЕРБ- СДС и конституционна жалба, лансира от ПП – ДБ, срещнаха отпор на магистрати, представители на академичнате общност и бивши конституционни съдии.
Наред с извecтнитe пpoмeни зa paздeлeниe нa BCC нa двe ĸoлeгии, отчетност на прокуратурата, вклиняването й само в коловоза на наказателното право, в общия законопроект на управляващиете се пpeдлaгa Инcпeĸтopaтът ĸъм Bиcшия cъдeбeн cъвeт дa cтaнe Инcпeĸтopaт нa cъдeбнaтa влacт. Глaвният инcпeĸтop и инcпeĸтopитe да имaт 5-гoдишeн мaндaт c пpaвo нa oщe eдин, нo cлeд тoвa нямa дa мoгaт дa ce вpъщaт в cъдeбнaтa cиcтeмa, a щe ce пeнcиoниpaт пo peд oпpeдeлен в зaĸoн. Kaĸтo дoceгa, тoй щe ce cъcтoи oт глaвeн инcпeĸтop и дeceт инcпeĸтopи, ĸoитo щe бъдaт избиpaни c мнoзинcтвo oт двe тpeти oт дeпyтaтитe. Предлага се изборът на главния инспектор и инспекторите да става нe c oбиĸнoвeнo, a c мнoзинcтвo oт 2/3 oт Hapoднoтo cъбpaниe.
Какво се каза днес по темата Инспекторат
Всички изказвания, дошли от представители на съдебната власт бяха критични към идеята на вносителите инспекторатът да се създава като на нов орган при наличие на съществуващ, който над 15 години има правомощия в съдебната власт. Такива бяха становищета на главен инспектор Теодора Точкова, Галина Тонева от ВКС, зам. председателят на ВАС Гайдов и зам.главният прокурор Мария Павлова. Към тях се присъедини и Висшия адвооктски съвет, чиито председател Ивайло Дерменджиев обяви становището на съвета против създаването на привидно нов орган в система. Адвокатите смятат, че органът трябва да остане остане „към ВСС“. Представителите на магистрати се изказаха против идеята след изтичането на мандата на инспекторите, те да бъдат пенсионирани и да не заемат длъжности в съдебната власт.
Идеята е възникнала заради независимостта на инспекторите, докато изпълняват правомощията си, а не за да им се отнемат права, каза Екатерина Захариева от ГЕРБ.
Магистратите бяха единодушни във възраженията срещу отнетото с проекта правомощие на инспектората да прави проверки за конфлект на интреси и да проверява имуществените декларации на съдии, прокурори и следователи. Много критики се изсипаха и срещу предложеното правомощие на инспекторите да извършват проверки по сигнали за нарушаване на закона и на съдопроизводствените правила, включително за нарушаване правото за разглеждане и решаване на делата в разумен срок, както и да правят предложения за дисциплинарни наказания при констатирани системни или груби нарушения на закона и на съдопроизводствените правила от страна на магистратите, включително за понижаването и освобождаването им от длъжност, както и за временно отстраняване от длъжност в случаите на въбудено срещу тях наказателно преследване.
Предложениеята баха отхвърлени като противокноституционни, тъй като инспекторите нямат право да се намесват в дейността по правораздаване на магистратите. За нея си има институционен контрол, напомниха от съдилищата. “ Правомощие на инспектората от 2012 г. е да прави проверките за правото на разглеждане и решаване на делата в разумен срок, но считаме, че е недопустимо инспекторатът да проверява за нарушения – това ни превръща в четвърта съдебна инстанция и противоречи на принципа за независима съдебна власт, защото ИВСС ще може да се намесва пряко в правораздаването на магистратите„, каза Точкова. Тя добави, че до момента нито Сметната палата, нито досегашната антикорупционна комисия са проверявали всички обстоятелства за имущество и конфликт на интереси на магистратите ежегодно, както прави ИВСС всяка година.
„Особено неприемлив за нас е текстът, според който след приключване на мандата главният инспектор и инспектори да не могат да се върнат на работа в съдебната власт, което означава, че ще бъдат номинирани магистрати в предпенсионна възраст и няма да се мотивират млади магистрати. Притеснява ни, че някои от функциите, които са предвидени за инспектората, може да доведат до дублиране с функциите на новите Висш съдебен съвет и Съвет на прокурорите, каза Галина Тонева. Добави, че е притеснително е и предвидената възможност ИВСС да прави проверка за спазване на закона и съдопроизводствените правила. Това е незаконно вмешателство в независимата съдебна власт и са противоконституционни тези текстове, с които се създава паралелен съдебен контрол“, подчерта Тонева
Теодора Точкова възрази и срещу идеята Инспекторатът да информира министъра на правосъдието за дейността си заради опасения от вмешателство в упражняване на правомощият на съдебната власт.
Изказванията на магистратите очертаха единомислие и по въпроса да бъде записан в Конституцията механизъм за номиниране от съдебнат власт на главен инспектор и членове на инсктората, които да бъдат избирани от НС. Предлага се още пленумите на ВКС, ВАС и Върхоната прокуратура да номинират за главен инпеспектор съдия от ВКС и ВАС. От ВАС предлагат да се мисли за деблокиращ механизъм и друго мнозинство за избора, а не квалифицирано от 2/3, както е продложено.
Към идеята за номиниране на инспекторите от съдебнат власт, за да се елиминират опасенията от политическа зависимост и да се запазви политическа неутралност на членовете на Инспектората, се присъдини и МП. За да се повиши ефективността се предлага още вместо 11 инспекторите да станат 15.
След серията от критични изказвания и несъгласия, председателят на конституционната комисия Радомир Чолаков обяви, че текстовете за инспектората ще бъдат сериозно прередактирани, а проверките по т. 3 и т. 4 – оттеглени.
Толкова категорично и единодушно мнение няма по нито един друг въпрос. Съдебната власт получава абсолютна независимост, ИВСС ще остане с тези пестеливи функции, които има сега. Какво ще кажете Народното събрание да започне да избира само себе си, да излъчва от себе си инспекторат, който да го проверява и да подава декларации пред себе си. Знам, че звучи странно и иронично, но го казвам, за да си дадете сметка как звучи това и как това ще стане капсулирана система„, коментира Чолаков.
„Голямата отговорност, която носи съдебната система, трябва да се напълни с доверие, но за да има доверие, трябва да има и някакъв контрол, отбеляза той. Според него обаче се стига до крайности – съдебната власт сама да избира кой да я проверява, сама да наказва себе си и да стане капсулирана система.
Проф. Пламен Киров напомни, че власт власт възпира, но от позицииите на представителите на съдебната не става ясно какъв ще бъде контролът над нея. Между властите не трябва да има китайска стена, а взаимодействие, отбеляза доц. Наталия Киселова.
Всички представители на академичната общност и не само – проф. Пламен Киров, проф. Екатерина Михайлов, доц и бивши конституционни съдии отбелязаха, че мястото на Инспектората не е в Конституцията, но щом вече е в нея, е добре да бъде отбелязан пестеливо, а подробносите за правомощиата му да бъдат описани в съдебния закон.
„Голямата отговорност, която носи съдебната система, трябва да се напълни с доверие, но за да има доверие, трябва да има и някакъв контрол. Имам чувството, че се създава някакво такова усещане, че лошата законодателна власт иска да направи нещо лошо с независимостта на съдебната власт, а това не е така“, коментира от своя страна Екатерина Захариева от ГЕРБ.
На по-друго мнение е бившият конституционен съдия Румен Ненков: „Действително вървим към ада с много добри намерения. Ние просто вредим на нашите деца и на техните деца. Ние не се концентрираме около реалните проблеми – разпускането на Народното събрание при политическа криза, реформа на прокуратурата и пряката конституционна жалба. Разделението на властите не значи капсулиране. Ако питате мен, въобще мястото на инспектората не е в конституцията. Подходът е да вредим най-малко„, призова Ненков.
За конституционната жалба
B пpoмeнитe e зaлoжeнo вceĸи бългapcĸи cъд, a нe caмo cъcтaви нa BKC и BAC, дa мoгaт дa ce ceзиpaт Koнcтитyциoнния cъд зa пpoтивoĸнocтитyциoннocт. Всеки съд може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, приложим по конкретно дело. В този случай, съдът спира ПРОИЗВОДСТВОТО по делото до произнасянето на Конституционния съд.
Посочено е още: Гражданите и юридическите лица могат да сезират Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон при условия и ред, определени в закона и в правилника на Конституционния съд.
Ceгa Koнcтитyциoнният cъд, ĸoйтo нe e чacт oт cъдeбнaтa cиcтeмa, paзpeшaвa cпopoвe зa ĸoнcтитyциoннocт и тълĸyвa Koнcтитyциятa caмo cлeд ceзиpaнe oт инcтитyции, oпpeдeлeни в ocнoвния зaĸoн. Ha пpaĸтиĸa ĸoлĸo щe e пpяĸa пpяĸaтa инидвидyaлнa жaлбa щe ce paзбepe oт цeдĸaтa, ĸoятo щe бъдe зaпиcaнa в зaĸoн.
По време на дискусията конституционалисти призоваха: „Не превръщайте Конституционния съд в районно съдилище.“
На обсъждането се очерта мнение, че въвеждането на пряка конституционна жалба на този етап крие повече опасности вместо очакваните ползи.
Проф. Пламен Киров, бивш конституционен съдия: Два са способите да се обезсмисли един държавен орган – или като не му дадете никакви правомощия, или като му възложите толкова много, че той да не е в състояние да ги осъществи.
Конституционният съд е пазител на Конституцията, вкарва органите на държавната власт в конституционна рамка. По този начин той пази и основните права и свободи на гражданите, които са конституционни закрепени. Той не е защитник на всички субективни права , които могат да имат гражданите и юридическите лица. За индивидуалните права си има съд, прокуратурата и адвокатура, която осъществяна правозащитна функция на правата и законните инт3реси на гражданите. Да натоварим КС с една непосилна задача да защитава всякакви права, свободи и интереси – това никой Конституционен съд в света не е успял да постигне. Дори и Върховният съд на САЩ, който също е част от съдебната система. Освен това ЮЛ нямат основни права и свободи и нямат право да сезира КС, който защитава само основни права и свободи. Нормите на Конституцията имат пряко действие, но какво пречи на съдилищата да ги прилагат пряко. Броят се обаче на пръстите и на двете ми ръце съдебни решения, в които български съд е постановил решение, в посочил конституционни текстове. Ако законодателат реши, че прякатата конституционна жалба е пряко свързана със защита на основни права и свободи и затова отива в КС, значи, ще превърне този съд в част от съдебната власт. ( нещо като четвърта съдебна инстанция б.р. )
„Прекаляваме със субектите, които могат да сезират КС„, каза Владислав Славов, председател на СЮБ и бивш конситтуционен съдия. Това трябва да се направи поетапно, а не толкова рязко с индивидуална конституционна жалба, смята той. Според него е реалистично на този етап да се увеличат правомощията на ВАдС , Омбудсмана, и главния прокурор да сезират съда за противоконституционност и тълкуване, а като дойде времето – и на пряката конституционна жалба, заяви Славов.
От Министерството на правосъдието обявиха, че подкрепят въвеждането на индивидуалната конституционна жалба, но предлагат Конституционният съд да бъде сезиран от редовните съдилища, както и при искане от страна в процеса.
За сезирането на КС от граждани, може да се мисли като за създаване не четвърти стълб на правосъдието наред с гражанско, административно и наказателното право, посочи доц. Киселова. Но да се свежда сезирането на КС като част от правосъдието е погрешно, смята конституционалистът.
И магистрети, и представители на академичнате общност , и не само, се изказаха против отнемането на правомощието на Главния прокурор да сезира КС както досега.
С Бога напред
Това е последното обществено обсъждане преди второто гласуване на първо четене, което очакваме да се случи в петък, посочи председателят на комисията Радомир Чолаков във връзка със законопроекта за промени в Конституцията.
В заключение Чолаков отбеляза, че тъй като липсва консенсус сред магистратите за бъдещето на Висшия съдебен съвет (ВСС), депутатите ще гласуват по съвест промените в Конституцията и ще чакат евентуалната намеса на Конституционния съд. На миналото заседание на комисията правната общност заяви диаметрално противоположи позицици за разделянето на ВСС на съдийски и прокурорски съвети. „При тази ситуация, при която има диаметрално противоположни виждания по ключовия елемент на реформата, единственото, което остава на народното представителство, е да приеме по съвест предложения, които намери за добре. От тук нататък е въпрос на индивидуална съвест на народните представители. И ще оставим на Конституционния съд. Ако ние някъде сгрешим, нямаме нищо против да бъдем коригирани от него. Ако реши да не ни коригира, значи сме били прави“, посочи Чолаков.
Проф. Пламен Киров предупреди, че ако Конституционният съд отхвърли предложенията, тогава разпоредбите в основния закон за съдебната власт „ще се превърнат в швейцарско сирене“. „Такива дупки ще се отворят в нея, че може да се окаже, че съдебната власт няма да може да функционира … Може да стане много голяма беля, която да се поправи с нова процедура за промени в Конституцията“, добави Киров.
В типичен стил Чолаков отговори: „Ако това е така, а аз допускам, че е така, в редки случаи завършваме изказванията си с „Бог да ни е на помощ, Бог да пази България“. И закри заседанието на комисията.
