Иван Калчев, един от протестиращите срещу бившия главния прокурор Иван Гешев, задържан през 2020 г. по повод демонстрацията си, бе оправдан от Софийски районен съд по обвинение за извършено престъпление.
Тринадесет месеца по – късно оправданият мъж очаква делото по оспорената от прокуратурата присъда да получи насрочване за разглеждане в Софийски градски съд.
До обвинението на Калчев, който можеше да бъде забелязван на протести в защита на околната среда, се стигна, след като на 24 август 2020 г. опита да протестира срещу главния прокурор Иван Гешев, но в създалата се суматоха по преследването му, нарани с велосипеда си дясната ръка на един от полицаите. Софийска районна прокуратура му повдигна обвинение за причиняване на лека телесна повреда на полицейския орган, старши полицай Й. Д. Б от сектор „Патрулно-постова дейност на масови мероприятия” при Дирекция „Жандармерия” в МВР. Пострадалият предяви претенция за обезщетение на причинени неимуществени вреди за сумата от 5 000 лв., заедно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Екшънът
На 24.08.2020г. в Резиденция Бояна – Дом 2 бе обявено провеждане на национално съвещание на ПРБ. На него освен прокурори и следователи от цялата страна бяха поканени посланиците на държавите – членки на ЕС, САЩ и Великобритания, български евродепутати, шефове на ПГ в Народното събрание, президент, премиер, министрите, членове на ВСС и ИВСС. По този повод бе предвиден специалин ред за пропускане на автомобили с участници в събитието и журналисти с акредитация по списък.
Този ден пострадалият полицай Б. е бил на контролно-пропусквателен пункт в близост до Национална футболна база — Б., а задължението му било да пропуска само лица, които имали съответните пропуски и служебни карти. Докато си вършел работата, той забелязал, че подсъдимият Иван Калчев управлява велосипед и преминава през предходен полицейски контролно-пропусквателен пункт, но без да спре за проверка. Заради това нарушителят бил преследван от полицейски служители, които му на няколко пъти му издавали устно полицейско разпореждане „Полиция, спрете за проверка”, четем в мотивите на съда. Велосипедистът обаче преминал и контролно-пропусквателния пункт на полицая Б. и се насочил към улицата. Когато стигнал до мантинелите, отделящи лентите за движение в двете различни посоки, слязъл от велосипеда си, вдигнал с ръце велосипеда си и го прехвърлил през първата мантинела, след което самият той я прескочил.
В момента, когато догонващите го полицаи прескочили мантинелата и се приближили до Калчев, той е бил прехвърлил велосипеда си през втората мантинела, а тъй като автомобилното движение на въпросното пътно платно било интензивно, подсъдимият повдигнал велосипеда си, за да го прехвърли обратно. Именно с това си действие полицаят, който се опитвал да хване Калчев, бил ударен в областта на китката на дясната си ръка от велосипеда при описаното движение на същия за връщане в пространството между двете мантинели. Зъбното колело, разположено при педалите на велосипеда разкъсало кожата на дясната ръка на свидетеля Б. в областта на китката, а от раната започнало да тече кръв. След това Калчев бил задържан и по време на задържането наричал полицейските служители „Убийци”.
Пострадалят полицай е откаран в Медицински институт на МВР, където му била оказана квалифицирана медицинска помощ, пише в мотивите.
След така описаното от съда посегателство следва обвинителния акт на СРС за причиняване на лека телесна на държавен орган при изпълнение на служебните му задължения.
Съдът: В случая не е налице престъпление
В пространни мотиви съдия Петър Славчев от СРС излага изводите си защо в случая не е налице престъпление.
„За да бъде осъществен състава на престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК е необходимо от обективна страна деецът да причини на полицейски орган при изпълнение на службата му (с оглед настоящото обвинение) разстройство на здравето (извън случаите на чл. 128 и 129 от НК , а от субективна деянието да е извършено умишлено„, казва съдията.
Нараняването на полициая не може да бъде квалифицирано като престъпление, тъй като не се доказва умишлено нанасяне на телесната повреда, „доколкото е известно, че непредпазливите леки телесни повреди по раздел втори от глава втора от НК не съставляват престъпление“ , отбелязва съдия Славчев.
От свидетелските показания съдът научава, че Иван Калчев не е проявил агресия към служителите на реда, а действията му, макар и неадекватни в създалата се ситуация, са били изцяло с цел опазване на телесната му неприкосновеност от евентуално физическо насилие. Свидетелите и установяват още, че поведението на „извършителя“ не е било агресивно, той „дори не е оказвал съпротива“.
Съдия Славчев обаче приема, че подсъдимият е извършил деликт спрямо пострадалия Б., като му нанесъл с велосипеда си контузна рана. От събраните доказателства съдът намира за доказана пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между причиненото травматично увреждане и настъпилите противоправли общественоопасни последици. „Но от субективната страна на деянието съдът приема, че този деликт не може да бъде квалифициран като престъпление, тъй като не се доказва умишлено нанасяне на телесната повреда“, подчертава съдията.
С тези аргументи най-напред съдът признава подсъдимия Иван Калчев за невинен и го оправдава по повдигнатото му обвинението за извършено престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 3, във във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
За неволно причинената рана на пострадалия полицай Калчев е осъден да плати 500 лева обезщетение, 50 лева държавна такса върху уважената част от гражданския иск плюс 400 лв за платеното от пострадалия адвокатско възнаграждение.
Оправдателна присъда носи дата 18.10.2021 г.. Тя е обжалвана от прокуратурата пред СГС. Тринадесет месеца по-късно делото още не е насрочено от съдия Анелия Щерева, която досега можеше да се е произнесла по казуса, установи проверка на Де Факто.При толкова осъдителни решения на ЕСПЧ и у дома по ЗОДОВ за бавно правосъдие, е повече от прекомерно над една година едно дело да бъде държано в режим на изчакване.
„Аз като адвокат на Иван Калчев нямам интерес да бързам за никъде, защото презумпцията за невиновност за него си важи„, коментира Минчо Спасов, който не спести оценка, че случващото се е едно „безобразие“.
Интересно е дали и самата прокуратура не е загубила интерес към делото, тъй като е обжалвала присъдата на СРС и е логично да се интересува от съдбата на протеста си.
Но най-необяснимо е, че един съд може да си позволи лукса да „заработва“ основания за следващи обезщетения поради бавно правосъдие. Може би защото ги плащат данъкоплатците, а промените в Конституцията не засягат пряко въпроса за имуществената отговорност при мудно вършена работа.