Последни новини
Home / Актуално / Как Върховният административен съд загърби практиката си и „отряза“ от правосъдие защитата на околната среда

Как Върховният административен съд загърби практиката си и „отряза“ от правосъдие защитата на околната среда

Defakto.bg

Вратата за безконтролни предоставяния на концесии от страна на администрацията е широко отворена

Адв. Снежна Стефанова

Предисторията

През 2015 г. „Запрянови-03“ ООД – Асеновград подава в Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Пловдив инвестиционно предложение: „Изграждане на кариери за добив на мрамори и баластра в южната част от концесионната площ „Делчево-2“ (66.165 дка)“ в землището на село Горнослав, община Асеновград.

С Решение № ПВ-37-ПР/2016 г. на директора на РИОСВ – Пловдив е преценено да не се извършва оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на това инвестиционно предложение, тъй като не се очаквало то да причини значително въздействие върху околната среда.

Със Заповед № РД-351/31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите (обн. ДВ, бр. 59 от 16.07.2021 г.), на основание чл. 12, ал. 6, вр. чл. 6, ал. 1, т. 1 и 2 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), е обявена защитена зона „Родопи-Средни“, в която е включено и землището на с. Горнослав. Селото е част и от защитена зона „Добростан“, обявена за такава със Заповед № РД-528/26.05.2010 г. на министъра на околната среда и водите (обн., ДВ, бр. 47/2010 г.).

с. Горнослав. Снимки Иво Данчев – фотограф

В близост до концесионната площ се намира биосферен парк „Червената стена“. Буферната зона е част от парка. С решение на Междуправителствения координационен съвет по програма „Човекът и биосферата“ на ЮНЕСКО, взето на 29-тата сесия на Съвета, състояла се на 12.06.-15.06.2017 г., биосферният парк „Червената стена“ е одобрен като един от първите български съвременни Пост-Севилски биосферни паркове.  Най-голяма площ от територията заемат горските местообитания, предимно от широколистни, иглолистни и смесени гори, които имат издънков произход: мизийски бук, горун, обикновен габър, воден габър, черен бор, Цар – Борисовата ела, обикновен бук, бял бор и смърч. На места, особено по каменисти терени, се среща храстова растителност, доминирана от келяв габър, хвойна и драка. Площта се посещава и от характерните за района дневни и нощни грабливи птици – мишелов, блатар, ястреб, каня, осояд.

Следователно, кариерата попада в границите на територия със специален природозащитен статут, част от екологичната мрежа на Европейския съюз Натура 2000, което прави осъществяването на подобна икономическа дейност несъвместима с предмета и целите на опазване на защитените зони.

Решението за предоставяне на концесия

       Шест години след преценката на директора на РИОСВ – Пловдив да не се извършва ОВОС и въпреки включването на с. Горнослав в защитени зони по Натура 2000, с Решение на Министерския съвет № 863 от 2 ноември 2022 г., на „Запрянови-03“ ООД – Асеновград е предоставена концесия за добив на подземни богатства – индустриални минерали (мрамори), от находището, разположено в землището на с. Горнослав.

Срокът на концесията е 35 години (с право на удължаване на срока с още 15 години), а методът за добив е взривяване на земни маси.

Решението на МС е обжалвано както от лица, живеещи в засегнатото населено място, така и от собственици на имоти в с. Горнослав и членове на инициативния комитет, създаден с цел да противостои на инвестиционното предложение. Позовавайки се на потенциалното засягане на правото на собственост и правото на личен живот, жалбоподателите обосновават правния си интерес от оспорване на административния акт.

Решението е обжалвано и от неправителствени организации като Българска фондация „Биоразнооразие“ и СНЦ „Зелени Балкани“, които черпят активната си легитимация от природозащитната си цел и дейност.

В жалбите са изтъкнати множество нарушения на материални и процесуални  норми, както и противоречия с международни актове. Акцентирано е върху обстоятелството, че концесията е предоставена без да се вземе предвид, че площта й попада в Натура 2000 и граничи с природен резерват. Посочено е приложимото право на Европейския съюз, изискващо актуална оценка за въздействието върху околната среда, преди да бъде дадено разрешение за осъществяване на дейност, която би могла да окаже значително въздействие върху околната среда.

 

Биосферният парк „Червената стена“

Правният интерес по въпроси, засягащи околната среда

          Чл. 147, ал. 1 АПК регламентира право да се оспорват административни актове всички гражданите и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Следователно, законова предпоставка за допускане на съдебната защита срещу административен акт е не само нарушаването, но и застрашаването на субективни права, свободи или законни интереси като форма на засягане по смисъла на чл. 120 КРБ.

         Европейският съд по правата на човека в Страсбург приема в своята константна практика, че извършването на потенциално замърсяващи околната среда дейности, включително щум, прах, миризми в близост от имоти на жалбоподателите попада под обхвата на член 8 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи (Конвенцията), а именно правото на личен живот и неприкосновеност на дома (Fadeyeva срещу Русия (Жалба № 55723/00, решение от 09.06.2005 г.), Ledyayeva, Dobrokhotova, Zolotareva and Romashina срещу Русия (жалби № 53157/99, 53247/99, 53695/00 и

56850/00, решение от 26.10.2006), Hatton и други срещу Обединеното Кралство (Жалба №  36022/97, решение на Голямата камара от 08.07.2003 г.). Потенциално замърсяващи дейности и опасни обекти, намиращи се в близост до жилищни имоти, са приемани като засягащи мирното ползване на собствеността собствеността по член 1 от Протокол № 1 от Конвенцията (Oneryildiz срещу Турция, Koyadenko и др. срещу Русия, Хаджийска срещу България).

Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда, позната като Орхуската конвенция (в сила за България от 16 март 2004 г.) изисква в член 9, § 2, всяка страна-членка да осигури на заинтересованата общественост достъп до процедура за обжалване пред съда на всяко решение, действие или пропуск, попадащи в списък на дейностите, посочени в член 6, параграф 1 (а)“ от същата конвенция (настоящата концесия попада в списъка с дейности). Целта е да се осигури достъп до правосъдие на гражданите, не само по отношение на актовете, издадени в процедурата по ОВОС, но и на последващите актове, с които се разрешават определени категории дейности, носещи потенциал да засегнат правото им на здравословна и чиста околна среда.

В практиката на Съда на Европейския Съюз (CEC) се приема, че съдилища са длъжни да интерпретират правилата по допустимост в националния закон така, че да постигат целите на чл. 9 от Орхуската конвенция в максимална степен (Дело Case C-240/09, Lesoochranèrske zoskupenie, параграф 30). В свое решение по делото C-664/15, Protect Natмr Arten und Landschaftschмtz Umweltorganisation, CEC свързва достъпа до правосъдие по чл. 9 със задължението на страните членки да осигурят ефективна съдебна защита на правата произтичащи от европейското право (включително Орхуската конвенция, тъй като EC е страна по нея).

В решението си по дело C-873/19 (Deutsche Umwelthilfe eV срещу Германия) от ноември 2022, в отговор на преюдициално запитване, CEC потвърждава че жалбоподателят по основното производство — неправителствена организация — има процесуална легитимация да оспорва решение на Федералната Агенция за Автонобилен Транспорт за одобряване на софтуерен продукт, инсталиран в автомобилите на Фолксваген. С това CEC потвърждава разбирането си, че приложното поле на Орхуската конвенция не се ограничава само до решенията, които се определят като „екологични“ със заглавието си, а се прилага спрямо всички административни актове, които имат значение за опазването на околната среда.

Преобладаващата практика на ВАС до момента приемаше за относими към идентични спорове съображенията, изложени в мотивите на Тълкувателно решение № 2/12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, според които, в определени аспекти, специалното законодателство предоставя гаранции за участие на организации по смисъла на § 1, т. 2, пр. 2-ро ДР АПК в процедури, свързани с околната среда, включително и чрез предоставянето на право на жалба на такива организации за защита на опазването на околната среда.

Например, с Определение № 14549 от 20.11.2012 г., постановено по адм.д.№13311/12 г., петчленен състав на ВАС приема активната легитимация на членовете на инициативния комитет, както и на кмета на общината да обжалват предоставянето на концесия, като е приел, че е неправилно  ограничаването на кръга на лицата с право на жалба само до адресатите на акта, респективно до участниците в административна фаза на производството по издаване на акта. Ограничаването на кръга на заинтересованите лица, според съда, би довело до пълно изключване от съдебен контрол на цели категории административни актове, което би било пряко нарушение на принципа на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България:    „Ето защо се приема, че трети лица за правоотношението по предоставяне на концесия по реда на чл. 29 ЗПБ имат право на жалба срещу решението за предоставяне на концесия, при твърдение за наличие и установяване на предпоставките по чл. 147 АПК. Не е възможно да се ограничава разглеждането на правните последици от решението на МС само до права, които се създават с него, а е необходимо да бъде изследвано дали са засегнати права, свободи или законни интереси на трети лица.

В решение № 17481 от 27.12.2013 г. по адм. дело № 14159/2011 на Върховния административен съд, четвърто отделение жалбите са разгледани по същество и решението на МС за предоставяне на концесия е отменено.

С определение № 11367/26.10.2016 г., по адм.д. №10865/2016 г. петчленен състав на ВАС, позовавайки се на Орхуската конвенция, приема, че лицата, жители на засегнатите от концесия за добив на подземни богатства населени места имат правен интерес от обжалването на акта, с който се предоставя концесията.

С решение № 6906/11.07.2022 г., постановено от петчленен състав на ВАС по адм.д. 1637/22 г. са разгледани по същество жалбите на собственик на имот в  с. Радуловци и на кмета на община Сливница срещу решението за предоставяне на концесия за добив на твърди горива в находище „Радуловци“.

Прекратяването на производството по казуса Горнослав

С определение № 1936 от 06.03.2023г., Административен съд – София град, оставя без разглеждане жалбите срещу концесията в с.Горнослав и прекратява производството по делото. Съдът приема, че решението на МС  не нарушава или застрашава пряко права, свободи или законни интереси на жалбоподателите. Първоинстанционният съд обосновава извод за липса на правен интерес у жалбоподателите, поради местоположението на имотите им извън концесионната площ, наличие на влязло в сила

решение по ОВОС и неприложимостта на Орхуска конвенция.

Първоинстанционното определение е обжалвано пред ВАС. Направено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

С окончателно Определение № 12097 от 06.12.2023 г., постановено по  административно дело № 8498/2023 г. от шесто отделение на Върховния административен съд прекратяването на производството е потвърдено.

„Мотивите“ на определението, съдържащи се във внушителните няколко реда заслужават дословно цитиране:

„Правата на субектите с право на жалба следва да са нарушени или застрашени. Нарушаването е налице и при правомерно засягане, като този въпрос е неотносим към правото на оспорване, което се установява в решението по съществото на спора.

   Нарушението е налице най общо, когато се прекратяват или ограничават субективни права и свободи, отказва се издаване на акт, който е условие за упражняване на субективни права или се създават нови, или се разширяват съществуващи правни задължения. Нарушаване има и тогава, когато правата и интересите не са нарушени, но то е предстоящо.

   В настоящият случай се обоснова несъгласие с решението на МС на РБ, с доводи и твърдения, че се нарушават права, свързани с предмета на концесията, без да се конкретизират, че ще бъдат нарушени такива права, свързани с местоположение на имоти, екология и бъдещо замърсяване, които доводи не са подкрепени с доказателства, нито са относими към предмета на спора за законосъобразност на обжалвания административен акт.“

 Последиците

Място на кариерата над селото

Цитираните определения на Административен съд – София град и на Върховния административен съд буквално заличиха многогодишни усилия на правозащитни и природозащитни организации и активисти за съдебна защита на обществения интерес по въпроси, засягащи околната среда и в частност при оспорване на решения на МС за предоставяне на концесии.

Съобразена с европейските и международни правозащитни стандарти съдебна практика е рядкост в българската правна действителност и затова достиженията на досегашната юриспруденция на Върховния административен съд можеше само да бъдат адмирирани.

Оттук насетне вратата за практически безконтролните предоставяния на концесии от страна на администрацията е широко отворена. Единственият субект, който би могъл да защити обществения интерес като оспори решение на МС остава прокуратурата.

На фона на стотиците предоставени концесии (над 550 действащи, от които 150 в непосредствена близост до населени места) и отменената пред 2011 г.  Наредба № 7 от 1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда, която съдържаше минималните отстояния от опасни индустрии, поредната наказателна процедура срещу България изглежда неизбежна.

А хилядите засегнати, живеещи близост до кариери и опасни промишлени дейности, ще се уповават, за пореден път, на международните правозащитни институции, в очакване националният съд отново някога да пожелае да защити права им.

 

About De Fakto

Проверете също

Доц. Наталия Киселова: Малко вероятно е изцяло да бъдат обявени изборните резултати за незаконосъобразни

Време е да има осъдени за преправените изборни резултати ефективно  Конституцията на Република България съдържа …

ВКС остави с условни наказания баща и син за катастрофа край Калофер, довела до смъртта на 17-годишно момиче

След решение на ВКС за причиняването на катастрофа в района на екопътека до  Калофер през …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.