Конституционният съд отклони искането на Възраждане и ИТН за задължително тълкуване на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията по въпроса : „1.3адъжително ли е наличие на мнозинство от три четвърти от всички народни представители за всяко от трите гласувания за приемане на закон за изменение или допълнение на Конституцията, така както е посочено в чл.155, ал.1 от Конституцията и липсата на този кворум за което и да било от трите гласувания препраща ли задължително към ново разглеждане на всяко от тях по реда на чл.155, ал.2, изр. първо от Конституцията?“
Определението е прието единодушно от 10-те конституционните съдии, а поизводството по делото е прекратено. Съдия докладчик е Красимир Влахов.
Депутатите обосноваваха необходимостта от тълкуване с разликата между настоящите правила за приемане на промени в Конституцията и тези, които са приемали предходни парламенти. Те попитаха дaли, aĸo пpи нoвoто глacyвaнe ĸoнcтитyциoннитe тeĸcтoвe депутатите oтнoвo нe cъбepaт 180 глaca, a caмo над 161, ĸaĸтo бeшe пpи пъpвoтo глacyвaнe, парламентът тpябвa ли дa изчaĸaт oт двa дo пeт мeceцa пpeди пpoeĸтът oтнoвo дa влeзe в плeнapнaтa зaлa.
Ha пъpвo чeтeнe проектът за промени в Конституцията пoлyчи 161 глaca, само с един глас над необходимия минимум. Cпopeд известни конституционалисти, ĸoгaтo мнoзинcтвoтo зa измeнeния в Koнcтитyциятa e 160 глaca, тpябвa мeждy вcичĸи чeтeния дa ce изчaĸвa пoнe двa мeceцa. Toвa oзнaчaвaше, чe нacтoящaтa пpoцeдypa зa пpoмeни в ocнoвния зaĸoн мoжe дa пpиĸлючи нaй-paнo нa 6 aпpил 2024 г.
В правилата, които НС прие за сегашните измения на Конституцията, обаче се предвижда, че след като при първото първо гласуване, проектът получи мнозинство межуд 160 и 180 гласа, както стана на двете досегашни четения, то 160 гласа са достатъчни за приемането му на второ и на трето четене. Освен това правилата регламентират да се изчака от два до пет месеца само преди повторното разглеждане на проекта на първо четене, но не и за останалите. Т.е. след това ще се спазват обичайните парламентарни срокове за обсъждане на законопроекти. И това означава, че измененията в Конституцията могат да бъдат приети окончателно до края на тази и в началото на новата година, а не чак на 6 април 2024 г.
По конкретното питане КС приема, че макар задължителното (абстрактно) тълкуване на Основния закон с ефект erga omnes да е прерогатив на конституционната юрисдикция, тя няма монопол върху тълкуването. „От съществено значение е да се отчете, че в настоящия случай искането за тълкуване на Основния закон е отправено при наличие на вече поставен в ход процес на разглеждане на предложение за изменение и допълнение на Конституцията„, казват съдиите. Да се приеме, че Съдът трябва да упражни правомощието си да тълкува Основния закон относно реда и условията на внасяне на промени в него от Народно събрание (обикновено) по реда на чл. 155 от Конституцията, при посочените конкретни обстоятелства относно поставен вече в ход конституционен процес, поражда риск конституционната юрисдикция да измести разгръщането на демократичния процес и в настоящия случай да се допусне смесване на функциите на Народното събрание и на Конституционния съд.
Като отклонява искането на депутатите, съдът си запазва правото при сезиране да се произнесе по съответсивето на приеманите промени в Конституцията, като казва, че: „В конституционната правова държава Конституционният съд се създава специално за да защитава върховенството на Конституцията, което го легитимира да има последната дума относно съответствието на актовете на парламента с върховния закон на държавата, обективиращ ценностите, които суверенът е определил като върховни и стоящи над всяко временно, и по естеството си конюнктурно, политическо мнозинство“.
Практически това означава, че сегашните промените в Конституцията могат да бъдат приети до края на тази година или най-късно в началото на идната, но ако процедурата бъде оспорена след поправките, тя на общо основание ще подлежи на конституционен контрол.
На 8 декември парламентът прие на първо четене промените в Конституцията със 164 гласа „за“, 66 „против“ и без въздържали се. Съгласно процедурата, измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като преди два месеца не събраха необходимите три четвърти мнозинство.