DeFakto.bg DeFakto.bg
Допуска ли правото на ЕС по иск за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС от ВАС, по който ответник е ВАС, да се разглежда от същия съд като последна инстанция – с този въпрос състав на Върховния административен съд отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС по висящ спор между БТК, НАП и ВАС.
Питането е уплътнено със съдебна пректиката на Съда на ЕС и осъдителни решения на ЕСПЧ срещу България за предполагаема липса на обективност от съдилищата по дела, по които са ответници по искове на граждани и юридически лица. Като са описали сложен данъчен казус, трима върховни съдии – Бисерка Цанева, Емилия Иванова и Дарина Рачева спират производството по висящо пред тях дело до произнасянето на Съда на Европейския съюз.
Отговорът на СЕС е от значение по дело за отговорността на държавата за вреди от над милион и половина лева, причинени по съществено нарушение на правото на ЕС по спор за непризнато ДДС.
Казусът
Делото е образувано по касационна жалба пред ВАС на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД – София (сега „Виваком България“ ЕАД) срещу решение на Административен съд – София град, с което е отхвърлен иск на компанията срещу ВАС и Националната агенция за приходите (НАП) по чл. 2в от ЗОДОВ, във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС.
Претенцията е за претърпени вреди в размер на внесени задължения за ДДС по Ревизионен акт ( № 2900-1200127/20.06.2012 г,) издаден от НАП и потвърден с решения на АССГ и ВАС. БТК претендира обезщетение в размер на платените суми по РА- главница на ДДС – 760 183,15 лева и лихви 347 278,15 лева, пропуснати ползи в размер на законната лихва върху платените суми, от датите на преводите до датата на постановяване на окончателното решение на ВАС по данъчния спор (279 032,82 лева). Плюс законната лихва върху всички тези суми за тригодишен период преди датата на предявяване на иска (422 144,20 лева), включително и законната лихва върху претърпените вреди и пропуснатите ползи от датата на предявяване на иска до датата на окончателното погасяване на задълженията.
Данъчният спор
Отхвърленият от първоинстанционния съд иск за вреди е подаден на 12.12.2019 г. и се основава на извършено от НАП и ВАС нарушение на разпоредби от Директива 2006/112 , така както е била тълкувана от СЕС с решение от 3 май 2012 г. по делото С-520/10, „Лебара“.
Компанията твърди, че при решаване на данъчния спор НАП и ВАС неправилно са приложили норми от правото на ЕС за телекомуникационните услуги, тълкувани от Съда на ЕС с въпросното решение. Според него доставките на предплатени карти и ваучери представляват доставки на телекомуникационни услуги, което е позволило на телекомуникационните оператори, какъвто е БТК, да третира доставките на предплатени карти и ваучери към дистрибутори, установени в друга държава членка, като доставки на телекомуникационни услуги с място на изпълнение в тази друга държава членка.
БТК сочи, че решението -„Лебара“ е било постановено при сходни фактически обстоятелства с казуса на БТК и било задължително за ответниците НАП и ВАС. Нещо повече, то е било известно на НАП при издаване на ревизионния акт, както и на АССГ и на ВАС преди постановяване на съдебните решения, тъй като ищецът многократно се е позовавал на него в съдебните производства. Пренебегването му от данъчнато администрация и съдилищата е достатъчно съществено нарушение на правото на СЕС, смята БТК.
От компанията казват, че ако ВАС е имал съмнение за приложимостта на решението „Либера“ при обжалването на РА е следвало да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Но не го е сторил, а финално е потвърдил акта на НАП, който приема, че доставките на предплатените карти и ваучери са доставки на услуги, но получателят им не се определя от договорните отношения с румънските дружества, а от това къде са предадени предплатените карти и ваучери, транспортирани ли са до Румъния и дали чрез тях е можело да се извършват повиквания от територията на Румъния. БТК настоява, че тези обстоятелства са ирелевантни за определяне на мястото на изпълнение на телекомуникационните услуги.
По делото ВАС изобщо не е сметнал за важно решението „Лебара“ и не го е коментирал. Така за правилно съдът е приел приложена разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, тоест, че мястото на изпълнение на доставката на стоки е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или фактическото предаване. В производството ВАС е действал като последна съдебна инстанция и решението му е окончателно.
Отговорността по ЗОДОВ
Преди БТК да заведе касационния си иск по ЗОДОВ пред ВАС, АССГ като първа инстанция по делото за вреди приема, че НАП и ВАС са легитимни ответници по иска по ЗОДОВ , доколкото и двата органа имат задължението да прилагат правилно правото на ЕС, отбелязва тричленният съдебен състав. Освен това ВАС приема, че е юридическо лице, което отговаря по искове за нарушения на правото на ЕС, допуснати при правораздавателната дейност на този съд, и в случая е окончателна съдебна инстанция по спора.
Приема обаче, че НАП е квалифицирала правилно доставките като доставки на услуги, но е счела за неприложим чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2, буква з) от ЗДДС, тъй като не е изпълнено условието получателите да извършват икономическата си дейност в друга държава членка – органите по приходите правилно приели, че не са доказани условията доставките да се третират като доставки с място на изпълнение извън страната, следователно не са извършили съществено нарушение на правото на ЕС, особено с оглед на една от признатите и насърчавани цели на Директива 2006/112, а именно борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби.
По отношение на оплакването, че ВАС е нарушил съществено правото на ЕС, АССГ приема извода на ВАС, че доставките представляват доставки на стоки, а не на услуги, за неправилен, тъй като противоречи на чл. 14 и чл. 24 от Директива 2006/112 и на тълкуването им, дадено в решението „Лебара“ .
Но и при правилното правно третиране на въпросните доставки нямало да доведе до различен резултат от обжалването на ревизионния акт, тъй като не било доказано, че получатели на доставките са именно данъчнозадължени лица, установени в друга държава членка .„Тъй като нарушението на правото на ЕС не променяло изхода на спора като краен резултат, то не можело да се приеме за съществено и нямало причинно-следствена връзка с вредите на ищеца, тъй като ДДС и съответните лихви се дължат по силата на влезлия в сила ревизионен акт, при чието издаване не е допуснато нарушение на правото на ЕС„, посочват съдиите от първа инстанция. Освен това АССГ намира, че нямало идентичност между конкретния случай и случая, разгледан в решението „Лебара“, тъй като макар да става въпрос за сходни по предмет доставки, имало и съществени отлики. По отношение на третата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответниците – наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на правото на ЕС и вредата – първоинстанционният съд приема, че тя не следва да се обсъжда, доколкото не е установена втората предпоставка за достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
БТК: Същият казус ВАС е решавал в обратен смисъл
В искането за обезщететине от вреди БТК настоява ВАС да отмени решението на АССГ като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според ищеца самият АССГ е нарушил правота на ЕС, като е пререшавал материалноправния спор, приключил с влязлото в сила решение, вместо да провери дали в този спор правилно са били приложени относимите норми от правото на ЕС и дали тяхното неприлагане или неправилно прилагане е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за ищеца.
Сред множестово аргументи компанията изтъква, че решението „Лебара“ на СЕС е било еднозначно относно квалифицирането на фонокартите като далекосъобщителни услуги, но не било обсъдено в решението на ВАС, макар да било изтъкнато в касационната жалба. Посочва, че по друго дело с предмет на обжалване на ревизионен акт с установени задължения на БТК за доставки на фонокарти в други данъчни периоди към Danina ВАС се произнесъл в обратния смисъл, като е приел, че за тези доставки не се дължи ДДС в България.
Ищецът подчертава, че при съмнения дали в конкретния случай практиката на Съда на ЕС е била приложима, ВАС е трябвало да отправи преюдициално запитване – „в противен случай съдът е бил обвързан от предходното дадено тълкуване на Съда на ЕС„.
Основателни съмнения за липса на безпристрасност
Телекомуникационнат компания настоява сегашният състав на съда да отправи преюдициално запитване до съда на ЕС. Излага аргументи, че ВАС е бил страна и вече е изразил становище в първоинстанционното производство, че исковете са недопустими и/или неоснователни спрямо него. “
„В настоящото касационно производство той имал положението на страна, пряко заинтересована от изхода на спора, и на съд от последна инстанция. От това възникват съмнения дали това положение е съвместимо с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на ЕС“ . Твърди, че положение, при което ВАС разглежда като последна инстанция жалба срещу решение, с което е отхвърлен иск за обезщетяване на вреди, причинени от самия ВАС чрез нарушение на правото на ЕС, не удовлетворява изискването за справедлив процес пред независим и безпристрастен съд, независимо че съставът, който разглежда касационната жалба, е различен от състава, постановил крайния акт в данъчния спор.
Едновременното качество на страна по спора и на последна съдебна инстанция по спора, както и вече изразеното становище на ВАС пред първата инстанция, пораждали особено основателни съмнения в безпристрастността на всеки състав на ВАС, посочва компанията. Иска освен това от Съда на ЕС да бъде направено тълкуване дали в конкретния случай квалифицирането на доставките като доставки на стоки, а не на услуги представлява достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС.
Мотивите за преюдицналното запитване на върховния състав
Сегашният състав на ВАС приема, че е искането на БТК е основателно и на Съда на ЕС трябва да да бъде поставен въпросът относно подведомствеността на спора на ВАС преди да бъде обсъждан въпроса за отговорността за вреди от достатъчно съществено нарушение на Правото на ЕС в конкретния случай.
Съдът отбелязва, че разпоредбите от националното право, приложими в главното данъчно производство, имат връзка на разпоредбите от правото на ЕС. Главното производство е образувано по иск за обезщетение за вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС в областта на ДДС, извършено от НАП и ВАС. „При преценката си за допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС настоящата инстанция следва да прецени прилагането в данъчния спор на правните норми на Съюза и практиката на Съда на ЕС в областта на ДДС“.
„Чл. 2в от ЗОДОВ урежда реда за разглеждане на този вид искове срещу държавата. За вредите от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, както и за вреди, причинени при или по повод административна дейност, когато страна по делото е административен съд, ВАС или юридическо лице, този ред е по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Според чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК исковете за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и ВАС, са подведомствени на административните съдилища. Съгласно общото правило на чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни. В тези производства ВАС е последна инстанция„.
По силата на тези норми исковете, предявени на това основание срещу ВАС, трябва да бъдат разглеждани от ВАС като последна инстанция“, пишат в мотивите си върховните съдии.
От една страна, това е избор на националния законодател, при който са взети предвид особеностите на административната дейност и специализацията на правораздаването по административни спорове. От друга страна, обаче касаторът извежда пристрастността на ВАС от качеството му на ответник, изразил становище по допустимостта и основателността на иска в първоинстанционното производство, коменитрат те казуса.
Практиката на ЕСПЧ за безпристрастност на магистратите
От практиката на Европейския съд за правата на човека — по прилагане на член 6, § 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи по дела срещу България не може да бъде изведен категоричен отговор дали даден съд може да разглежда иск, по който той е ответник, сочи 3-членният сътав.
Съдебният съства посочва решение от 10 април 2008 г. по дело Михалков с. България, по което ЕСПЧ приема, че разглеждането от един съд на дело за обезщетение за вреди от незаконна присъда, която е била постановена от същия съд, представлява нарушение на член 6, § 1 от ЕКПЧ. „ЕСПЧ посочва, че дори да няма съмнение в личната безпристрастност на съдиите, участващи в производството, професионалната им принадлежност към една от страните в спора сама по себе си може да породи у жалбоподателя законни съмнения в обективната безпристрастност на съдиите и в тяхната независимост от другата страна в спора“.
В друго решение от 5 април 2018 г. по дело Господинов с. България ЕСПЧ приема, че има нарушение на член 6, § 1 от ЕКПЧ в случай, при който наказателен състав на окръжен съд разгледал второ наказателно производство срещу лице, което в същото време е водело исково производство за вреди срещу същия съд за допуснати в първо наказателно производство нарушения при срока на задържане. Съдът приема, че професионалната принадлежност на съдиите към една от страните в паралелно разглеждания граждански иск и преюдициалния характер на наказателното производство, водено във връзка с гражданското производство за обезщетение за вреди, биха могли сами по себе си да предизвикат у жалбоподателя основателни съмнения относно обективната безпристрастност на магистратите.
И по двете дела ЕСПЧ е посочил, че относимите към случаите бюджетни правила определят евентуалното обезщетение да се плати за сметка на бюджета на съда, и макар да не е установено дали това е повлияло по някакъв начин в конкретната ситуация на съдиите, това може да засили основателните съмнения на жалбоподателя.
В обратен смисъл са изводите на ЕСПЧ в решение от 18 юни 2013 г. по дело Вълчева и Абрашев с. България и в решение от 18 юни 2013 г., Балакчиев и други с. България. В тези решения ЕСПЧ посочва, че по дефиниция рядко се случва положение, при което искът да е насочен срещу съда, който го разглежда.
Цитира своята предходна практика, в която е изразил опасения относно обективната безпристрастност на разглеждащите такива искове съдилища, но предвид факта, че сумите, които се изплащат като обезщетение (в случая за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по член 6, § 1 от ЕКПЧ), идват от самостоятелно перо в бюджета на всеки съд, приема, че е удовлетворен, че този фактор не би поставил под въпрос безпристрастността на съдилицата, разглеждащи такива искове, нито ефективността на средството за защита.
Финално
Тричленият състав на ВАС приема, че е наложително да бъде отправено преюдициално запитване пред Съда на ЕС за съответствието на националната правна уредба относно подведомствеността на исковете за обезщетение, водени срещу ВАС на основание чл. чл. 2в от ЗОДОВ, вр. член 4, параграф 3 ДЕС, с член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47, параграф 2 от Хартата.
Отменя протоколно определение от 8 февруари 2023 г. с което е даден ход на делото по същество, спира производството и отправя до Съда на Европейския съюз със следния въпрос:
Допускат ли чл. 19, параграф 1, втора алинея ДЕС и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз национална правна уредба като чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал. 3 и чл. 128, ал. 1, т. 6 от АПК, съгласно която иск за обезщетение за вреди, причинени от нарушение на правото на Съюза, извършено от ВАС, по който ответник е ВАС, следва да се разглежда от същия съд като последна инстанция?
Всичко това можеше да се избегне, ако по данъчния спор между БТК и НАП, ВАС своевременно се бе обърнал към Съда на ЕС преди да потвърди задължения от над един милион и половина лева за компанията, които могат да се окажат загуба за държавата.
Някои си я карат, както си знаят
След преюдициалното запитване на съдиите ВАС, съдебните състави спират висящите делата по които последна инстанция е ВАС като ответник до произнасянето на СЕС.
Изключение прави един състав на ВАС с председател Георги Колев и членове Стефка Кемалова и Радостин Радков, командирован. На 29 ноември т.г. съдът се произнася по жалба срещу решения на Административен съд Перник и Върховен административен съд за присъждане на обезщетение от 6994,05 лева поради прчинени неимуществени вреди, предизвикани от съществено нарушаване правото на ЕС.
Същественото нарушение, което се твърди по делото, е свързано с отказа на двата съда да отправят до СЕС преюдициално запитване, според изискването на чл.267, §1 от ДФЕС и така са решили спора неправомерно само въз основа нормите на националното право.
Съставът на Колев, вместо да спре производството до решението на Съда на ЕС, преценява, че ответниците по жалбата, сред които е и ВАС , не са извършили съществено нарушение на правото на Съюза. Посочава, че правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза и се произнася по делото като последна инстанция.
Естествено , отхвърля жалбата като неоснователна. Нищо, че въпросът за безпристрастранноста в подобни случаи е поставена под съмнение пред СЕС.
