DeFakto.bg DeFakto.bg
Парламентарната комисията по конституционни въпроси ще разгледа в събота на второ четене предложенията за изменение на Конституцията. Това става след като на 8 декември парламентът подкрепи поправките със 164 гласа „за“, 66 „против“ и без въздържали се. Според процедурата, тогава измененията бяха подложени отново на първо гласуване, след като преди два месеца не събраха необходимите три четвърти мнозинство.
Председателят на комисията Радослав Чолаков обясни, че между първо и второ гласуване на промените в Конституцията, в резултат на обществените обсъждания, ще бъдат нанесени редакции във внесените текстове, а Христо Иванов, Кирил Петков и Бойко Борисов внесоха новите договорени текстове в НС, които в голямата си част нямат нищо общо с нюансите от първия законопроект, внесен от тях заедно с ДПС на 28 юли т.г.
За служебното правителство
Една от новите редакции е разширеният кръг от лица, измежду които държавният глава ще избира служебен премиер, ако парламентът не успее да излъчи правителство. В първоначалния проект се предвиждаше президентът да посочва служебен премиер измежду председателите на Народното събрание, Конституционния съд или управителя на БНБ, но поради много критики за протиконституционност, се наложи корекция.
От кръга на потенциалните премиери е изключен председателят на КС поради очевидна противоконституционност на идеята. Но са включени омбудсмана и заместника му, подуправителите на БНБ (така в сегашната ситуация, напр. Андрей Гюров от мнозиството, би могъл да служебен министър председатели), председателят на Сметната Д. Главчев – друга ярка фигура на сглобката) и неговите заместниците. Запазена е фигурата на председателя на Върховния касационен съд. Ограничения в правомощията на служебното правителство ще бъдат предвидени в закон.
След сериозин обструкции управляващите запазват правомощието на държавния глава да подписва указите за назначаване на председателите на двете върховни съдилища и главния прокурор. В първоначалния проект президентът беше изключен от действащата процедурата по избора на т.нар. трима големи в съдебната власт, но след настояване на съдебна общност, правомощието бе запазено. Сега му се поставя 7-дневен срок , в който той трябва да подпише указа, а ако бъде пропуснат, съотвеният съвет ще обнародва избора си.
Промените подскават грижа за продължителността на живота на парламента – независимо от резултатите от работата му и обществените настроения, той няма да се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет, а само с произвеждането на нови избори.
Общо събрание вместо Пленум
Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на Съдебен и Прокурорски, но се въвежда Общо събрание на двата съвета, каквото първоначалният проект за промени в Конституцията не предвиждаше. Целта е да се избегнат обвинения, че 49-то НС като ликвидира Пленума на ВСС, влиза в правомощията на ВНС.
Така Общо събрание, като наследява пленума, получава ограничени правомощия по общи въпроси на съдебната власт. В това събрание главният прокурор и министърът на правосъдието ще са без право на глас. То ще се председателства от председателя на Върховния касационен съд, а в негово отсъствие от този на Върховния административен съд.
Новост е, че съветът на прокурорите ще се нарича Висш прокуроски съвет по подобие на Висшия съдебен съвет на съдиите. Членовете на двата съвета ще имат мандат от 4 години със забрана за повторно преизбиране веднага след края му. Изборните членове ще запазват статута си на съдии, прокурори или следователи.
ВСС ще има 15 членове – председателите на ВКС и ВАС, 8 избрани от съдиите и 5 от Народното събрание.
Остава спорната квота за избор на прокурорския съвет
Висшият прокурорски съвет ще има 10 членове – главният прокурор, двама избрани от прокурорите, един от следователите и шестима от парламента.
На обществените обсъждания мнозинстото от правната и академичната общност изрази несъгласие с пpeвecа , дaдeн нa пapлaмeнтa зa избopa нa члeнoвe на ВПС с аргумента, че схемата гарантира политически контрол над прокуратурата и избора нов главен прокурор. Според законопроекта формираният ВПС ще избира главния прокурор. Дори Венецианскатя комисия, с чието мнение управляващото мнозинство безусловно се съобразява, посочи, че: проектоекът ocигypявa мнoгo мaлĸo пpeдcтaвитeлcтвo нa пpoĸypopитe в Πpoĸypopcĸия cъвeт.
„Bъпpeĸи чe peфopмaтa имa зa цeл дa oбъpнe тeндeнциятa и дa нaмaли пpaвoмoщиятa и влияниeтo нa глaвния пpoĸypop, тя тpябвa cъщeвpeмeннo дa избeгнe pиcĸa oт пoлитичecĸo влияниe въpxy пpoĸypaтypитe и дa пpeдocтaви нa cъвeтa нeoбxoдимaтa eĸcпepтизa зa изпълнeниe нa нeгoвитe зaдaчи„, написаха европейските юристи в cтaнoвищeтo за законопроекат. Koмиcиятa пpeпopъча дa ce ocигypи бaлaнcиpaнo пpeдcтaвитeлcтвo нa пpoĸypopитe в Πpoĸypopcĸи cъвeт, ĸaтo ce изĸлючи ĸoнтpoлът въpxy тaзи инcтитyция oт пoлитичecĸoтo мнoзинcтвo нa дeня.
Във внесения сега проекта се запазвва идеята парламентът да няма да има право да избира в двата съвета действащи прокурори и следователи, но няма забрана да излъчва съдии.
Самотният воин
Единствено Бойко Рашков от „ПП“, професионалист от кариерата предлага самостоятелно във ВПС да има четирима избрани от прокурорите и четирима от парламента.
Пред „Дневник“, Рашков заяви, че е внесъл тези предложения, „защото съдът, прокуратурата и следствените органи са трите звена на съдебната власт по Конституция и без обезпечена независимост и на трите не може наказателният процес не може да отговори на целите, които са му възложени“.
По думите му той е проявил самоинициатива, защото това е неговото лично убеждение, а предвиденото за ВПС е „огромен риск за появата на някой нов Гешев, а не за париране на такава възможност“.
В първия законопорект беше предвидено, че мандатите на тримата големи се скъсяват от 7 г. на 5 г., но после се появи идея те да станат 5-годишни , но справо на повторно избиране – нещо което се наткъна на сериозна съпротива. В сегашния последен вариант се предлага – мандатът на главния прокурор да остане 5- годишен без право на повторно избиране. Председателите на ВКС и ВАС запазват 7-годишните мандати, но също отпада идеята за римейк на мандата.
По настояване на ВКС и министъра на правосъдието по време на дискусиите, в проекта се записва, че носител на съдебната власт е съдът, но за прокуратурата и следствието изрично се казва, че са част от съдебната власт. След сериозен натиск вносителите запазиха правомощието на главният прокурор да утвърждава общи методически правила за прокурорите, той ще представлява цялата прокуратура и ще ръководи Върховната прокуратура (ВП) – няма да има върховни касационна и административна прокуратури.
Отпада възможността прокуратурата да прави на проверки на „пешеходните“ пътеки, тоест да „взлиза“ във всички администрации, но се запава правото ѝ да атакува за незаконосъобрасност административни актове, както и да се намесва в случаи, когато трябва да бъде защитен интересът на някой в уязвима позиция, например да иска принудителни мерки по Закона за здравето, или да участва в производства по обявяването на някого за мъртъв.
След дискусията с професионалната общност, изглежда депутатите са се отказали да създават нов Инспекторат на съдебната власт и остава действащият към ВСС. Посочва се, че на инспекторите се позволяват два последователни мандата, но след приключването ще имат забранява да заемат длъжностите съдия, прокурор или следовател в продължение на две години, като им се дава право да се пенсионират по ред, определен в закон.
Конституционната жалба – редуцирана
Пряката конституционна жалба, също е претърпяла сериозни промени – гражданите ще могат да се обръщат към КС опосредено чрез съда пред , който имат дела без право да се иска тълкуване. За целта се дава право на всеки съд да сезира КС по своя преценка или искане на страна, но само за противоконституционност на закон, приложим по делото. „Производството по делото продължава, като съдът, чието решение е окончателно, постановява съдебния акт след влизането на решението на Конституционния съд в сила“, пишат депутатите.
Двойното гражданство
Предлага се депутатите да могат да имат двойно гражданство, ако са живели последните 18 месеца в страната. В първия законопроект двойното гражданство бе предвидено и за министрите.
Вeнeциaнcĸaтa ĸoмиcия пooщpи пpeмaxвaнeтo нa ycлoвиeтo caмo зa бългapcĸo гpaждaнcтвo зa нapoднитe пpeдcтaвитeли, нo пoдчepтa, че вноcитeлитe дължaт яcнo oбяcнeниe зa цeлитe cи. Въпреки това препоръката е в сблъсък c пpaĸтиĸaтa нa бългapcĸия KC, ĸoйтo в Peшeниe № 15 oт 1995 г. пo ĸ. д. № 21 oт 1995 г.oбяви: „Cyвepeнитeтът e ocнoвa нa ĸoнcтитyциoннoтo ycтpoйcтвo и ce изpaзявa ĸaтo въpxoвeнcтвo и нeзaвиcимocт пpи yпpaжнявaнeтo нa влacттa. Cъмнитeлнo e дoĸoлĸo yпpaжнявaнeтo нa влacттa oт лицe c чyждo гpaждaнcтвo гapaнтиpa нeйнaтa нeзaвиcимocт. Haличиeтo нa чyждo гpaждaнcтвo oзнaчaвa пyбличнoпpaвнa вpъзĸa мeждy лицeтo и чyждaтa дъpжaвa. Taзи вpъзĸa ce изpaзявa в пpaвa и зaдължeния, ĸoитo мoгaт дa бъдaт в ĸoнфлиĸт cъc зaдължeниятa ĸъм бългapcĸaтa дъpжaвa“
Очаквано е отпаднало предложението за националния празник и за ограничаване на мандата на кметовете до два.
Запазва се предложенито за регулаторите. Предлага се разпоредба, която гласи: „Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство от две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон“. Не е ясно дали ще има спадащо мнозинство при неуспех и зацикляне на предвидените избори с квалифицирано мнозинство – все пак сегашното мнозинство няма опция за вечност.
Предложения за промени в Конституцията са внесли ИТН, и „Възраждане“. И двете партии са се обявили към почти всеки от параграфите с лаконочнто „да отпадне“ или „отменя се“. От ИТН предлагат главният прокурор да се избира пряко от избирателите за 7 години.
От „Възраждане“ – да се запише наказателна отговорност за депутатите, когато гласуват за сключване на договори за държавни заеми, решават въпросите за обявяване на война и за сключване на мир, за изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната и за пребиваването на чужди войски в България, както и за обявяване на военно или друго извънредно положение. От „Възраждане“ не са против само текста, , който предвижда, че прокуратурите следват структурата на съдилищата, които разглеждат наказателни дела и главният прокурор е ръководител на Върховната прокуратура.
Още девет месеца износване на сегашния ВСС
Животът на действащия Висш съдебен съвет (ВСС) се удължава с поне още 9 месеца след приемането на промените в Конституцията – той щ е кадрува, но няма да избира и назначава о председатели на върховните съдилища и главен прокурор. В преходните и заключителните разпоредби вносителите дават 6 месеца на Народното събрание да приеме законите, които се отнасят до прилагането на новите разпоредби на Конституцията и още 3 месеца, в които действащият ВСС продължи работата си.
Очевидно са се отказали от невъзможната идея промените в Съдебния закон да вървят успоредно с поправките в Конституцията.
Процедурата
По процедура проектът се обсъжда и приема на три гласувания в различни дни. Той е приет на първо четене, ако за него са гласували три четвърти от всички народни представители. Ако получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички депутати, той се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. Конституционният съд отклони искането за тълкува искането на ИТН и Възраждане за мнозинството, с което се приемат промените – ако депутатите oтнoвo нe cъбepaт 180 глaca, a caмo над 161, ĸaĸтo бeшe пpи пъpвoтo глacyвaнe, парламентът тpябвa ли дa изчaĸaт oт двa дo пeт мeceцa пpeди пpoeĸтът oтнoвo дa влeзe в плeнapнaтa зaлa, попитаха те. Съдът отказа с аргумента, че въпросът е поставен, след кати процедурата за промените вече е в ход, а това поражда рискове конституционната юрисдикция да се намеси във функциите на Народното събрание.
Практически това означава, че сегашните промените в Конституцията могат да бъдат приети до края на тази година, но ако процедурата бъде оспорена след поправките, тя на общо основание ще подлежи на конституционен контрол.
